Операция „Цицерон“ е една от най-впечатляващите акции на специалните служби през Втората световна война. Това се обуславя от изключителната стойност на получената информация – но също и от категоричното неумение да бъде използвана.
Тази история започва в далечната 1913г., когато някакъв богат англичанин решил да ловува на Балканите. По време на лова един албанец от викачите, наети от ловеца, се оказал на линията на изстрела и бил убит. Деветгодишният му син – Елиас, се заклел да отмъщава на англичаните до края на живота си.
В навечерието на Първата световна война майката и роднините на Елиас, усещайки предстоящите сътресения, се преселили в Турция. Елиас израсъл там, изпробвал много професии – от водач до фотограф, като накрая се спрял на камериер…
Посолството в Анкара по време на Втората световна война служело на нацистка Германия като прозорец към външния свят. През октомври 1943г. от Анкара в Берлин пристигнала следната телеграма: „Съвършено секретно. Лично. До министъра на външните работи на Германия. Един от служителите на британското посолство, който се представи като камериер на посланика на Великобритания, предложи да ни предава фотокопия на строго секретни документи. За първата партида снимки, които ще бъдат доставени на 30 октомври, той иска 20 000 паунда. За всяка следваща пратка – по 15 000. Известно е, че лицето, което ни предложи тази сделка, е служило няколко години при първия секретар на нашето посолство. Нямаме друга информация за него. Папен“.
Отговорът бил следният: „Лично. До посланик фон Папен. Парите ще бъдат в Анкара на 30-ти до обяд. Заедно с тях ще получите снимка на бившия служител на първия секретар Елиас Базна. Ако човекът, който се е свързал с вас, е Базна, приемете предложението му. Спазвайте всички мерки за безопасност. Секретарят на посолството ни характеризира Елиас като твърде съобразителен, енергичен, но много алчен човек. Министър на външните работи Рибентроп“.
Именно по този начин Елиас Базна, служейки като камериер на английския посланик, решил едновременно да отмъсти за своя баща и да попълни собствения си портфейл.
Вечерта на 30 октомври 1943 г., когато в ръцете на фон Папен се озовали първите снимки на английски документи, Елиас Базна получил не само 20 хиляди паунда, но и кодово име. Отсега нататък в документите на германското разузнаване той бил вече „Цицерон“. Причината била, че неговите документи били толкова красноречиви, колкото древният оратор. Така обяснил шефът на външното разузнаване на Райха – Валтер Шеленберг, пред своите служители.
Успехът на „Цицерон“ бил улеснен от факта, че британският посланик в Турция, сър Хю Хюгесен, толкова се страхувал, че ще загуби ключовете от сейфа със секретна документация, та просто… не заключвал този сейф.
Базна всяка вечер, под предлог да въведе ред в кабинета на сър Хю, оставал сам в помещението. Той отварял сейфа, изваждал фотоапарат „Лайка“ от кофата за чистене и снимал. На сутринта заснетите филми вече били в германското посолство, а Елиас забогатявал с още 15 000 паунда.
Но във военно-политическо отношение, както се оказало по-късно, операция „Цицерон“ изиграла твърде слаба роля. Британците пострадали твърде малко именно поради факта, че Шеленберг смятал Базна за изключително ценен източник на информация. Толкова ценен, че за да не бъде разкрит, почти цялата информация, получена от него, оставала в чекмеджето без по-нататъшно придвижване. В същото време, тази информация можела да реши съдбата на целия свят.
Например, германците научили предварително за срещата на лидерите на СССР, САЩ и Великобритания през ноември-декември 1943г. в Техеран. Нацистите имали възможност да изпратят отряд диверсанти и с един удар да обезглавят държавите на основните си противници. Но Шеленбърг така и не се решил на активни стъпки в тази посока. Впрочем, мнозина историци твърдят, че самият той бил агент на английското разузнаване…
В края на 194 г. „Цицерон“ дал на фон Папен свръхсекретните протоколи от конференцията в Техеран с решението на съюзниците да открият втори фронт в Европа през май-юни 1944г. Шеленберг научил за това преди текстът на протоколите да бъде прочетен в Москва, Вашингтон и Лондон. Но не казал никому. В резултат, десантът на американците и британците в Нормандия се оказал напълно неочакван за военното ръководство на Райха.
Общо „Цицерон“ получил повече от 300 000 паунда. Това е най-голямата сума за един-единствен агент, спомената някога в историята на шпионажа. Парите били толкова много, че след като напълнил целия си гардероб, Елиас трябвало да съхранява другите под килима в една от залите на британското посолство. Почти две години английските дипломати, без да подозират нищо, се разхождали върху пачките банкноти, получени за разкриване на най-съкровените тайни на Великобритания.
След края на войната Елиас Базна спокойно се уволнил. Нещо повече, сантименталният сър Хю наредил да му се даде премия за безупречна служба! От посолството, приведен под тежестта на куфарите с пари, Базна отишъл направо в най-близката банка. Шпионинът искал да остави натрупаните пари в сметката си, но самите негови сметки излезли криви. Елиас изпаднал в шок – всички получени от фон Папен 300 хиляди паунда се оказали фалшиви! По ирония на съдбата, един от най-големите шпиони в историята сам бил измамен.
Но прагматизмът на албанеца отново се проявил – Елиас изпратил искане до правителството на новосъздадената Федерална република Германия да възстанови на „Цицерон“ същата сума в германски марки.
На 16 април 1954 г. Базна получил отговор от Бон, в който подигравателно пишело: „Препоръчваме ви да се обърнете с този иск към правителството на Адолф Хитлер!“
