През последната четвърт на ХІХ в. Русия била залята от терористична вълна. Из улиците на руските градове стреляли по губернатори, убивали чиновници и офицери. През 1881г. бил убит от терористи самият император Александър ІІ – „Цар Освободител“. А всичко започнало с това, че руският съд оправдал терористката Вера Засулич.
Тя е родена в обедняло полско дворянско семейство в Смоленско. Преместила се в Санкт-Петербург, където се присъединила към конспиративни революционни кръгове. На два пъти бива арестувана за нелегална дейност
През юли 1877 г. градоначалникът на Санкт-Петербург Ф. Ф. Трепов заповядал да бъде бит с тояга политическия затворник Боголюбов, защото не му свалил шапка. Тази заповед била в нарушение на закона за забрана на телесните наказания от 17 април 1863г. и предизвикала възмущение в руското общество. На 5 февруари 1878 г. Засулич отишла на прием при Трепов и стреляла в него с револвер, като го ранила сериозно. Веднага била арестувана. По време на съдебния процес обаче успяла да спечели симпатиите на съдебните заседатели. И въпреки, че за такова престъпление по закон присъдата трябвало да бъде от 15 до 20 години затвор, те напълно я оправдали. Цялата либерално-интелигентна общност в Русия, почти всички вестници ликували и поздравявали Засулич. Тя побързала да се скрие в конспиративна квартира, а скоро била прехвърлена при свои приятели в Швейцария.
Това оправдаване отприщило терористичната вълна в Русия – която я заляла окончателно през 1917г.
От следващия ден след оправдателната присъда, престъпления като въоръжена съпротива на властите, нападение на военни и полицаи, а и на всички служители при изпълнение на служебните им задължения, ако тези престъпления са били придружени от убийство или опит за убийство, нараняване и др., се предавали на военен съд. Това се оказало съвсем навреме, защото само 4 месеца по-късно терористът Кравчински убил началника на жандармерията Н. В. Мезенцев. А Вера Засулич се озовала в Англия, където била една от постояннните посетителки на дома на Фридрих Енгелс. През 1899 г. нелегално се върнала в Русия с български паспорт на името на Велика Димитрова. Използвала това име за публикуване на статии, установила връзки с местни социалдемократически групи в Русия. В Санкт Петербург се запознала с Ленин.
По-късно обаче не приела болшевишкия преврат през октомври 1917 г. и смятала новата власт за огледално отражение на „царския режим“. Разбира се, не била права. Едва ли, ако била стреляла по някой от червените комисари на новата власт, съдът щял да я оправдае. Не се знаело дали изобщо ще се стигне до съд… Твърдяла, че болшевиките напразно „унищожават капиталите, унищожават едрата промишленост“. Понякога дори се осмелявала да прави публични изявление против тях – например, на 1 април 1918 г. в клуба „Работническо знаме“. Ленин критикувал нейните изказвания, но все пак признавал, че Засулич е „видна революционерка“.
Разболяла се тежко, но до последния си час пишела спомени, които били публикувани посмъртно. През зимата на 1919 г. в стаята й станал пожар. Приютили я съседи, но скоро получила белодробно възпаление и починала.
Лев Тихомиров, руски общественик, който в младостта си членувал в терористичната организация „Народна воля“, описва Вера Засулич така: „На външен вид тя беше чистокръвна нихилистка – мръсна, несресана, ходеше вечно в скъсани дрехи и обувки, а понякога и съвсем боса“. През 1880 г. Оскар Уайлд й посветил своята пиеса „Вера или Нихилисти“.
