Леонардо да Винчи е един от най-забележителните хуманисти от епохата на Ренесанса. Но, независимо от това, той се занимавал и с нещо, което едва ли е допринасяло за хуманното отношение към хората. А именно – конструиране на оръжия.
По ирония на съдбата, една от главните военни разработки на Леонардо, днес е твърде полезен инструмент, който се използва за съвсем мирни цели – както за обработката на дърво и метал, така и в кухнята – свределът или тирбушонът. Първоначалната идея на ренесансовия гений била да се създаде бойно торпедо, което при удара си в борда на кораб да се „завинтва“ в него и да разкъса обшивката му под водата. За добро или за лошо, както повечето от неговите военни изобретения, това останало само във вид на проект. Причината била, че тогавашният барут не можел да придаде необходимата скорост и сила на торпедото. Но все пак, когато след векове били създадени първите подводници, в началото именно това било основното им оръжие, макар и във видоизменена форма – подводницата се приближавала скрито до вражеския кораб, екипажът с помощта на свредел прикрепял мина към подводната му част, след което се отдалечавали и взривявали заряда.
Впрочем, през 1502г. Леонардо разработва и проект за подводница. Все пак, той нямал никакво желание тя да бъде използвана за убиване, затова придружил чертежа си със следния коментар: „С помощта на тази машина хората имат възможност да останат под водата за известно време. Аз не публикувам и не разгласявам моя метод по причина на лошата човешка природа, защото машината ще бъде използвана за предателски убийства в морето, за разрушаване на кораби и потопяването им заедно с екипажите“. Така първата подводница се появила едва 300 години по-късно. Леонардо и тук доказал пророческия си гений – съвсем скоро след конструирането й тя наистина била използвана именно за военни цели.
Друго оръжие, конструирано от него, се основавало на познатата още от древността колесница с остриета, които стърчали от страните й. Тя трябвало да действа на принципа на днешните машини за косене на трева – да разкъсва редовете на вражеската кавалерия и пехота, като покосява краката на противниците. Ако се съди по приложените чертежи, колесницата на Леонардо би могла да се превърне в едно от най-смъртоносните оръжия на Ренесанса.
Изследователите обобщават, че основното кредо на Леонардо в областта на военните му разработки било да се намали значението на човешкия фактор в сражението – колкото повече операции се предадат на машините, толкова по-малко са възможностите за грешки. Така му хрумнала идеята да се конструира система за прицелване, което, според съвременни изследователи, би могло да увеличи точността на изстрелите около 10 пъти. По негово време, обикновено от 15 изстрела едва 1 попадал в целта. Той създал машина, която по функциите си напомня съвременната картечница. Тогава техниката все още не можела да предложи бърза стрелба от едно дуло, затова скоростта се заменяла от количество. Леонардо предложил да се съберат 11 мускета върху три дъски и да се свържат заедно. Замисълът се състоял в това, докато едните стрелят, останалите да се зареждат.
Друго негово военно изобретение може да се определи като прототип на съвременния танк. Машината представлявала кръгла, покрита отвсякъде кола, която се задвижвала със силите на екипаж от 7 души, скрити в нея. Отначало се планирало да бъдат използвани коне – но изобретателят бързо отхвърлил тази идея, тъй като животните щели да се паникьосат в затвореното пространство. „Танкът“ на Леонардо трябвало не просто да мачка враговете, но и да стреля по тях. За целта, по цялата периферия на машината били поставени мускети. Обаче, поради сложността на конструкцията и тази идея останала само на хартия.
За разлика от „танка“, парното оръдие, което предложил Леонардо, можело съвсем успешно да се претвори в реален боен инструмент. Дулото се състояло от медна тръба, единият от краищата на която се поставял в печка. Щом тръбата се нагрявала достатъчно, в специална камера зад гюллето се впръсквала вода. Замисълът бил рязкото й изпаряване да предизвика същия ефект, както взривяването на барута в обикновените оръдия и снарядът да бъде изстрелян. Не е известно поради какви причини това оръжие не било оценено през XVI век, но днешните експерименти потвърждават, че „парното оръдие“ на Леонардо стреля съвсем успешно.
