По време на кръстоносните походи, ислямската секта, известна като Асасини, унищожава влиятелните си врагове по шокиращ начин: чрез убийства.
В продължение на близо два века, от 1090г до 1273г, Орденът на Асасините играе зловеща роля в Близкия Изток. Като малка шиитска секта исмаилити от направлението низари, Асасините са относително малко, географски разпръснати и ненавиждани като еретици от сунитското мнозинство и дори от повечето други шиити. По всяка логика, Асасините не се е предполагало да бъдат особена заплаха за по-могъщата военна сила на който и да е от много им врагове.
Но към края на 11-и век, харизматичният и безмилостен Хасан ас-Сабах превръща тази малка, преследвана секта в една от най-смъртоносно ефективните терористични групировки, които света е познавал. Дори най-могъщите и внимателно охранявани владетели на тяхното време – Абасидкия и Фатимидския халифати, султаните и везирите на Великата Селджукска империя и Айюбидската империя, принцовете на Кръстоносните държави и емири на важни градове като Дамаск, Хомс и Мосул – живеят в страх от агентите-хамелеони. Известни като фидаи (човек ,който рискува живота си доброволно), тези агенти прекарват месеци и дори години, докато се внедрят сред врага, след което забиват камата си в гърдите му, често на много публично място. Може би най-ужасяващо от всичко, Асасините избират не само близко и лично убийство, но го изпълняват безупречно, след което отказват да бягат и приветстват собствената си смърт.
Продължете да четете
Влезте или се регистрирайте безплатно, за да отключите цялата статия.
Вход Регистрация
