юли 15, 2021
1719 Views

Осемдесетгодишната война и нейните нововъведения

Автор:

Всички са чували за военни конфликти, които продължавали десетилетия, че дори векове: Тридесетгодишната война (1618-1648), Стогодишната (която, всъщност, траяла 116 години: от 1337-ма до 1453-та), в Античността Пуническите войни (264-146 г. пр. Хр.)…

Но сравнително по-слабо известна е Осемдесетгодишната война (1568-1648), която обаче силно повлияла върху развитието на военното дело. Тя е позната повече под името Холандска революция и се водела от 17 холандски провинции, стремящи се да получат независимост, против Испанската империя.

Особеното на тази война било, че тя била между две много богати държави – но богати по различен начин. Испания получавала сребро и злато от Америка и можела да купи всичко. Обаче най-малкото забавяне на корабите с благородни метали от Новия свят се превръщало тежко изпитание за страната, тъй като нейните войници в Холандия отказвали да се бият, ако не получат заплатите си.

По същото време Холандия вече вървяла по капиталистическия път на развитие. Феодализмът в страната умирал, развивало се търговското земеделие, като гъби след дъжд никнели манифактури. Цяла Европа се интересувала от холандските стоки. Именно тук английските земевладелци, които по същото време водели активна вътрешна политика на ограждане на земи за пасища (Томас Мор произнесъл през 1516 г. прочутата фраза: „Овцете изядоха хората“), продавали вълната си. Това било последица от климатично застудяване в Европа – нараснало търсенето на сукно, а отначало можели да го произвеждат само в Холандия.

Картината показва борбата на холандците срещу Испания, вероятно обсадата на Остенде. Източник: Уикипедия

Като резултат от богатството на двете воюващи страни, войната се водела до голяма степен чрез наемници – еднакво търсени и от испанците, и от холандските аристократи и търговци. Воювали също и прословутите холандски „гьози“ („голтаци“) – които поддържали партизанска война по суша и море, но те не можели да се бият на открито поле срещу елитната испанска пехота. Именно в битките на тази война преди всичко се създали видовете кавалерия и пехота, които по-късно станали традиционни за Новото време, и най-важното: след като били сформирани, ги изпитали в бой.

Трябва да се отбележи, че подобно на Стогодишната война, и тази не продължавала постоянно, а с прекъсвания и примирия. След 41 години бойни действия през 1609 г. бил сключен повече или по-малко условен мир. Част от богатите холандски провинции се освободили от испанското владичество и получили независимост, а малката професионална холандска армия под командването на Морис Насау успяла да спечели важни победи над испанците.

Какви промени били внесени във военното дело? Много сериозни нововъведения в хода на войната били извършени предимно в кавалерията, и то от холандска страна. През 1597 г. от  11 полка конница, 8 били тежка кавалерия (кирасири), въоръжени с пистолети, а 3 – конни аркебузири. Същата година в битката при Тюрнхаут холандската кавалерия практически сама разгромила испанските кирасири, въоръжени с копия, и пехотата с нейните дълги пики. Поучени от този горчив опит, имперските кирасири също се отказали от тежките копия и започнали да използват чифт пистолети.

В началото на ХVІІ век испанските майстори започват да произвеждат  съответна броня, като изхвърлят всички ненужни части, а подсилват нагръдника на кирасата (бронята) и шлемовете. В резултат кавалерийската броня станала по-тежка и масивна. Най-тежките запазени до днес доспехи са изложени в музей в Грац: 42 килограма. Повърхността им не е украсена и формата им не е контешки елегантна – но предпазват добре. По-късно кирасирите изиграли много важна роля в Тридесетгодишната война (1618-1648), където били командвани от фелдмаршалите Готфрид Папенхайм (1594-1632) и Албрехт Валенщайн (1583-1634). Интересното е, че Папенхайм използва кирасирски полкове от около 1000 души, състоящи се от десет роти по 100 кавалериста, и в същото време стеснява фронта на атаката. Валенщайн, от друга страна, предпочита да нанася удар на широк фронт – неговата тактика е по-успешна.

По същото време се появяват и конните аркебузири. Най-добрите германски аркебузи имали максимален обсег на стрелба около 400 крачки. Ефективната далекобойност обаче била много по-малка, да не говорим за обхвата, при който куршум от аркебуза можел да пробие бронята на кавалерист. Независимо от това, далекобойността на аркебузата била по-голяма от тази на пистолета, което и довело до появата на конни аркебузири. Техните оръжия били с по-добро качество от тези на обикновените пехотинци и, независимо дали от седлото или спешени, те можели да подкрепят атаките на пистолетните кавалеристи с огъня си. Аркебузирите не носели тежка броня – първоначално използвали каски, кираси и протектори за ръцете и бедрата. За лична защита, както и останалата конница, носели дълга, тежка шпага. Но аркебузирите в наемническите отряди били истински арсенали на коне: в допълнение към аркебузата, те имали до шест пистолета в кобури и в гнездата на нагръдните колани. Все пак, техните пистолети били по-слаби и по-къси от тези на кирасирите, тъй като основното им оръжие била сравнително дългобойната аркебуза. Но можели с успех да отблъснат неочаквана атака на вражеските конници, без да прибягват до помощта на пехотата.

Осемдесетгодишната война завършила на 30 януари 1648 г. с подписването на Мюнстерския мирен договор между Испания и Холандия. Той бил част от Вестфалския мир, отбелязал края на Тридесетгодишната война, която опустошила почти цяла Западна Европа.

loading...
Категория:
История
loading...

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Бижута с Истински Цветя

Powered by WordPress Popup