Римският легион бил най-ефикасната бойна единица в своето време. Легионерите успешно се справили с всякакви средиземноморски и македонски вариации на тема „фаланга“.
Колкото до варварските тълпи – силни с индивидуалните си бойци, но не и с организация, легионите просто ги смазвали при правилен избор на мястото за битка. Но с нахлуването на варварската миграция по времето на Великото преселение на народите, пъргавите конни племена се научили да воюват успешно срещу римския боен строй.
Това налагало постепенни промени във въоръжението и тактиката на легиона. Още повече, с навлизането на варварски наемници в римската армия. Така легионите, като големи автономни военни единици с ясна йерархия продължили да се сражават успешно до самия край на Западната Римска империя.
Продължете да четете
Влезте или се регистрирайте безплатно, за да отключите цялата статия.
Вход Регистрация
С времето византийската армия все повече се запълвала с наемници или просто наемни отряди били използвани за защита.