В началото на миналия век, в московско училище едно момче спряло да посещава часовете. Минала седмица, две, а никой не знаел какво става с Лев Понтрягин, защото по онова време обикновените хора нямали телефони. Учител посъветвал съучениците му да го посетят в дома му. Когато отишли, вратата отворила майката на момчето. Лицето й било много тъжно. Момчетата поздравил и плахо попитали защо Лев не ходи на училище. Майката тъжно отговорила, че той повече няма да ходи на училище, защото е претърпял неуспешна операция и вече е сляп.
![](https://iskamdaznam.com/wp-content/uploads/2023/12/detstvo-710x445-1.jpg)
Момчетата мълчали, споглеждали се и тогава едно от тях предложило да го съпровождат до училище и обратно, другите също започнали да предлагат да помагат с уроците.
Очите на майката се напълнили със сълзи. Тя довела сина си, водейки го внимателно за ръка. Момчетата замръзнали. Лев бил с превързани очи и съучениците му едва сега наистина осъзнали какво нещастие се е случило с техния приятел. Лев ги поздравил с усилие. Децата започнали да му казват, че ще му помагат с уроците и ще го водят в училище.
Лев не знаел кого да слуша и само кимал с недоумение, а майка му безмълвно плачела. След като си тръгнали, момчетата направили план – кой кога ще идва, кой по какви предмети ще помага, кой ще води Лев на училище. В училище момчето, което седяло на чина до Лев, тихо му казвало по време на урока, какво пише учителят на дъската. Класът замирал, когато изпитвали Лев и всички се радвали на отличните му оценки, дори повече от своите. Лев се учел отлично. Целият клас също започнал да се учи по-добре.
За да се обясни урока на приятел в нужда, трябва сам да го знаеш. И момчетата се стараели усърдно. През зимата водели Лев на пързалката. Момчето много обичало класическата музика и съучениците го водели на симфонични концерти.
![](https://iskamdaznam.com/wp-content/uploads/2023/12/olimp-710x343-1.jpg)
На математическата олимпиада на учениците. Вляво: С.В. Яблонски, Л.А. Люстерник, В.Г. Болтянски; дясно Л.С. Понтрягин
Лев завършил гимназия със златен медал, след което постъпил в колеж. И имал приятели, които били негови очи. След института Лев продължил да учи и в крайна сметка станал световноизвестен математик – академик Понтрягин.
С.А. Лефшец и Л.С. Понтрягин на Математическия конгрес в Единбург, 1958 г.
![](https://iskamdaznam.com/wp-content/uploads/2023/12/rabota-710x470-1.jpg)
Лев Семенович Понтрягин (1908-1988) – съветски математик и доктор на физико-математическите науки, един от най-големите математици на 20 век, академик на Академията на науките на СССР, изгубил зрението си на 14-годишна възраст. Той има значителен принос в алгебричната и диференциалната топология, теорията на трептенията, смятането на колебанията, теорията на контрола. В теорията на оптималното управление Понтрягин е създател на математическата теория на оптималните процеси, която се основава на т.нар. Максимален принцип на Понтрягин; има основни резултати при диференциалните уравнения. Работата на школата на Понтрягин оказва голямо влияние върху развитието на теорията на контрола и смятането на колебанията, в целия свят.
![](https://iskamdaznam.com/wp-content/uploads/2023/12/zagran-710x498-1.jpg)
Ако човек изгуби нещо толкова ценно, като зрението си, развива други способности. Не са малко случаите за гениални хора, които са ощетени по някакъв начин от съдбата. Тази история е за пример, че с подкрепа, с подадена ръка, заедно, може да се постигне много.