В началото на миналия век, в московско училище едно момче спряло да посещава часовете. Минала седмица, две, а никой не знаел какво става с Лев Понтрягин, защото по онова време обикновените хора нямали телефони. Учител посъветвал съучениците му да го посетят в дома му. Когато отишли, вратата отворила майката на момчето. Лицето й било много тъжно. Момчетата поздравил и плахо попитали защо Лев не ходи на училище. Майката тъжно отговорила, че той повече няма да ходи на училище, защото е претърпял неуспешна операция и вече е сляп.
Момчетата мълчали, споглеждали се и тогава едно от тях предложило да го съпровождат до училище и обратно, другите също започнали да предлагат да помагат с уроците.
Очите на майката се напълнили със сълзи. Тя довела сина си, водейки го внимателно за ръка. Момчетата замръзнали. Лев бил с превързани очи и съучениците му едва сега наистина осъзнали какво нещастие се е случило с техния приятел. Лев ги поздравил с усилие. Децата започнали да му казват, че ще му помагат с уроците и ще го водят в училище.
Продължете да четете
Влезте или се регистрирайте безплатно, за да отключите цялата статия.
Вход Регистрация
