Крехкото тяло на 86-годишния Сумитеру Танигучи е обезобразено от белези повече от 70 години.
Възрастният мъж някога е бил една от десетките хиляди жертви на ядрения взрив, унищожил японския град Нагасаки на 9 август 1945г.
Той все още не може да изпъне лявата си ръка, а съпругата му маже белезите с овлажняващ крем всяка сутрин, за да облекчи дискомфорта му.
Три от ребрата му са наполовина раздробени след взрива и притискат белите му дробове, което оставя неестествени хлътвания в гърдите му. Разкрива белезите си като част от инициативата на група оцелели от Нагасаки, която се бори срещу ядрените оръжия. Той се надява, че никой повече няма да изпита болката, която той е преживял.
Танигучи е едва на 16, когато 5-тонната плутониева бомба избухва на 500 метра над родния му град – втората такава пусната над Япония в рамките на три дни.
Само 72 часа по-рано, първото ядрено оръжие, използвано във война, опустошава Хирошима. Двете атаки убиват 226 000 души.
Ударната вълна събаря 16-годишния Танигучи от колелото му докато той разнася писма. Той е само на 1.5км от епицентъра на взрива, който убива повече от 70 000 души. Замаян и дезориентиран, младежът се лута безцелно в продължение на три дни, без да осъзнава колко тежко е ранен. Усеща единствено, че дрехите му висят на парцали, а по-късно разбира, че това всъщност е кожата му.
След като е спасен, той прекарва следващите 21 месеца лежейки по корем, докато лекарите лекуват гърба му, разлагащата се плът и оголените кости. Изпадайки често в безсъзнание, той остава толкова дълго обездвижен, че костите му порастват неправилно и блокират ставите, което го превръща в инвалид.
Като последно унижение, повече от 3 милиона листовки са пуснати над Япония от американски самолети в часовете след второто нападение. В тях пише, че ще бъдат използвани още ядрени оръжия, „отново и отново“, докато страната не бъде напълно унищожена, освен ако не се предадат.
Шест дни по-късно Япония капитулира.
