Още

    Началото на шумерите, каквито ги познаваме

    В началото на IV-то хилядолетие пр. Хр. в Долна Месопотамия сравнително развитата археологическа култура с условно название „Убейд“ била заменена от шумерската култура „Урук“. Първоначалния център на „уруките“ бил град Ереду в най-долното течение на Ефрат. Шумерите не изтласкали „убейдите“, а се смесили с тях и ги асимилирали, като заели много занаяти и изкуства.

    Една от традиционните загадки на ориенталските изследвания е въпросът за прародината на шумерите. Причината е, че езикът на шумерите все още не е свързан с нито една от известните езикови групи. Паралели били търсени дори и сред тибетско-бирманските и полинезийските. Впрочем, колкото и да е странно, именно в Полинезия са открити най-много езикови сходства.

    Съществува шумерски мит за произхода на цялото човечество от остров Дилмун (дн. Бахрейн). „В началото на времената“ тук имало нещо като библейския рай и живеели предците на всички живи същества, включително на хората. Анализът показва, че шумерската митология вижда в Дилмун домът на всички живи същества, а не само на шумерите – така не може да се смята, че са дошли оттам.

    По-сигурна информация ни дават шумерски текстове от 3-то хилядолетие преди Хр., разказващи за контактите на Шумер с далечната централна страна Арата (районът на съвременния ирански град Йезд). В Арата почитали шумерските богове и носели шумерски имена. Това ни връща към старите хипотези на учените от края на ХІХ-ти век, които считат версията за „иранския“ път на шумерите към Месопотамия за най-вероятна.

    Шумерите от епохата на Урук се обединили в голям общинно-племенен съюз, обхващащ почти цяла Долна Месопотамия. Центърът на обединението бил Нипур (до днешното село Нифер в Ирак) – един прото-град, разположен точно в средната част на Долна Месопотамия. В Нипур царял култът на върховния шумерски бог Енлил („Властелинът на въздуха“ или, на шумерски – „диханието). Това бил главният религиозен култ на целия съюз, който го държал заедно в едно цяло.

    Всяка отделна общност или група от общности, принадлежащи към съюза, заемала малка част от басейна на Южното Двуречие (реките Тигър и Ефрат). Жителите им влизали в едно и също общинно образувание заедно с жителите на централното селище. Такива общности-териториални групировки се наричат „номи“ („ном“ на гръцки означава област, административно-териториална единица). В централното селище се намирала основната „институция“ на целия ном – храмът на главния бог-покровител. Във всеки ном тази роля се полагала на едно от божествата от шумерския пантеон. Към храма имало склад със запаси от зърно и занаятчийски изделия. Тук се събирали членовете на общността и живеели представителите на елита – старейшините и вождовете.

    Храмовете изпращали специални търговски представители на общината в чужди страни, за да водят търговия, да разменят част от общинните запаси за метали и дървен материал, както и за роби.

    Единството и силата на шумерския съюз могат да бъдат оценени по яркия факт на така наречената колониална експанзия на шумерите в епохата „Урук“. В средата и втората половина на ІV-то хилядолетие пр Хр. еднотипни шумерски колонии се появяват на територията на чужди племена в долината на Горен и Среден Ефрат и в Суза (Югозападен Иран). Това са огромни за времето си пространства, а колониите служат там като военни и търговски центрове на шумерите. Очевидно, по следите на търговците пристигали и войници.

    Създаването и защитата на такива колонии на далечни разстояния от Шумер би било невъзможна задача за отделни примитивни общини, а дори за техните примитивни съюзи. Това изисквало наличието на политическо единство сред всички шумери, както и самостоятелен политически елит, вече отделен от обикновените членове на общността и притежаващ значителна власт. И наистина, съдейки по погребенията, в епохата „Урук“шумерите вече имали могъщ и богат управляващ елит. Появили се и роби – военнопленници или купени в чужди земи.

    И накрая се появила развита пиктографска писменост, която служела главно за целите на икономическото отчитане; доста такива документи са открити и в шумерските колонии. Всичко това станало възможно и необходимо единствено благодарение на икономическия просперитет на шумерската държава в епохата „Урук“, основан на високоразвито напояване, което тогава се появило за пръв път в човешката история.

    Обединените шумери от онази епоха представлявали мощно държавно формирование. В шумерските общности практически нямало вътрешна експлоатация. Напоителните работи, от които зависело изхранването на населението, следователно и просперитета на държавата, се извършвали от свободни членове на общността; тези работи организирал номовият елит. Този елит – главният съдия, старшата жрица, старшината на търговските агенти – „тамкари“, и най-вече главният жрец, получавали много повече земя от обикновените хора и били освободени от всякаква работа в общността, тъй като за тяхна работа се смятало управлението на общността и изпълнението на ритуалите.

    Именно върховният свещеник – „ен“ (букв. – „господар“), който ръководел религиозните служби и строежа на нови храмове, се смятал за ръководител на местното самоуправление и на старейшините на общността. Персоналът на храмовете се състоял не само от свещеници, но и от занаятчии и воини. Всички те били издържани от общността, а ги командвал „ен“-ът. С течение на времето еновете станали наследствени владетели – тоест, Шумер от примитивен общинен съюз се превърнала в монархия и създала първите висши културни артефакти в историята на човечеството.

    ПРОЧЕТИ ОЩЕ:

    Шумерите – създателите на бъдещето

    Защо някои хора вярват, че шумерите са били посетени от извънземни?

    Още публикации

    Коментари

    ВАШИЯТ КОМЕНТАР

    Моля, въведете коментар!
    Моля, въведете името си тук

    Мобилно приложение за Android и iOS

    Най-нови