След като решили да нападнат Франция, хитлеристите провели щателна разузнавателна и информационна подготовка. Те изучавали френското общество, състоянието на армията, танковите и артилерийските войски, отбранителните системи и военната индустрия. В самото начало на операцията германските разузнавателни служби нанесли психологически удар. На 9-10 май 1940 г. техни агенти организирали палежи и саботажи. Оръжията и експлозивите за диверсантите били хвърлени от самолети на „Луфтвафе“. Немци, облечени във френски униформи, устроили терористични нападения в Абвил, Реймс, Дувър и Париж. Те не можели да причинят големи щети, но психологическият ефект бил силен. Във френското общество настъпила паника, шпиономания, започнали да търсят скрити агенти и врагове.

Така немците започнали информационен терор. Навсякъде се разпространявали различни страшни слухове. Твърдяло се, че в цяла Франция действа „пета колона“, че по войниците стрелят от къщите и се предават тайнствени сигнали. Немски парашутисти (каквито във Франция въобще нямало) били скачали в тила на армията, а офицерите, които трябвало да заповядат разрушаването на мостовете над река Маас, били избити от диверсанти. Всъщност офицерите били живи и здрави, мостовете – взривени, а нацистите преплавали реката с подръчни средства.
Германската офанзива на Запад започнала на 10 май 1940 г. Англичаните и французите все още имали възможност да затворят Ардените, да бомбардират моторизираните колони на противника по тесните пътища. В резултат на това целият план на Хитлер за „блицкриг“ щял да бъде провален. Съюзниците обаче сякаш били слепи. Едва на 13-и, след като получили нова серия въздушни снимки, те се усетили и вдигнали бомбардировачи, за да атакуват врага. Но било твърде късно.
Продължете да четете
Влезте или се регистрирайте безплатно, за да отключите цялата статия.

