Никоя друга професия, освен може би тази на полицая и доставчика на пица, не е по-погрешно представяна в киното от тази на археолога. Във филмите, археолозите са все блестящи личности, рискуващи живота си в преследване на познание, докато древни артефакти и капани пречат на усилията им. Те постоянно отварят отдавна изгубени, прокълнати гробници и се натъкват на обладани от злото пещери, все в името на науката. В действителност обаче всички знаем, че археологията изобщо не прилича на това. Всъщност е доста по-ужасяваща.

Ужасените мумии

През 1886г египтологът Гастон Масперо върши своята еднообразна работа – вади мумии от саркофазите им, развива ги и записва досадни бележки. Тогава обаче се натъква на необичайно обикновен саркофаг. За разлика от кралете и кралиците, с които е работил през по-голямата част от кариерата си, този саркофаг не издава никаква информация за намиращото се вътре.

Дори още по-странно, тялото е обвито в овча кожа, която е била считана за нечиста от древните египтяни. Когато развива мумията, Гастон открива, че ръцете и краката на трупа са били завързани по някаква необяснима причина. И тогава, вдигайки поглед нагоре, той зърва едно ужасено, викащо лице.

Заради овчата кожа, вързаните крайници и измъченото изражение, експертите тогава смятат, че човекът (кръстено Неизвестен мъж Е) е бил отровен, погребан жив или по някакъв начин измъчван преди да умре. Сега обаче, след много по-подробни изследвания върху мумифицирането и още запазени примери, вече разбираме колко нелепа е била тази теория. Не защото мумията не е имала ужасено изражение, а защото всъщност това е при всички мумии.

Ако челюстта не е здраво стегната по време на мумифицирането, тя се отваря при процеса на разлагане. Но не всички култури вземат това предвид, а понякога пък просто възлите се развързват или изхлузват. Затова, освен Неизвестен мъж Е, има още няколко такива ужасени мумии, открити при различни разкопки по света.

Масовият гроб на обезглавените викинги

Археолози разкопавали част от скучен стар път в Дорсет, когато изненадващо се натъкнали нещо доста вълнуващо: масов гроб с обезглавените останки на 54 викинга. Когато започват внимателно да записват местоположението на костите, те забелязват нещо доста необичайно – костите на краката, ръцете, торса и главата били подредени във отделни купчинки.

Но защо? Какво се е случило? Според първоначалната теория, след като са били заловени от жителите на близко село, което по някакво чудо е оцеляло след викингско нападение, самите викинги са били убити, а труповете им са съблечени и разчленени.

Това обаче не обяснява защо викингите са били обезглавени чрез необикновени, много прецизни удари с меч отпред назад. След като отхвърлят първата си теория, археолозите твърдят, че всъщност по-вероятно е викингите да са били пожертвани при много контролиран и странен ритуал, несъответстващ на никоя близка култура по онова време.

Планинската моа

През 1986г експедиция тръгва към връх Оуен в Нова Зеландия с намерението да изследва обширната мрежа от пещери под планината.

Зловеща атмосфера, изолирана експедиция, неизследвани пещери. Звучи като продължение на „Спускането“, но като че ли още по-страшно. Когато проучва коридора между две пещери, екипът се натъква на нещо доста тревожно: купчина странни кости. Кости с все още запазена кожа, почти свежа. Както и това нещо:

Оказва се, че екипът е открил 3000-годишни останки на планинска моа – птица, която някак е успяла да изчезне, въпреки че е разполагала с нокти, на които може да завиди дори велоцираптора.

Гробницата на загадъчните черепи

През 2009г археолози изследват дъното на праисторическо езеро в Мотала, Швеция и попадат на основите на мистериозна каменна структура. Залавят се за работа и не след дълго изравят животински останки, каменни инструменти… и 8000-годишните черепи на 10 души, деца и възрастни.

В последствие попадат и на 11-ти череп, погребан дълбоко в древната кал на езерното дъно. След това пък откриват фрагменти от един от другите черепи, умишлено натъпкани в кухината на 11-ия череп.

Нека да преговорим: По някакви необясними за нас причини, някакво древно общество вероятно е изколило 11 души в каменна къща насред езерното дъно, след което е натъпкало черепа на единия мъртвец в черепа на друг.

Но това не е всичко. Преди да бъдат наврени в гробницата, няколко от телата били пронизани с кол и запалени. В два от черепите дори все още стоели коловете.

Официалните теории са много, от странни погребални практики до група воини, набили на кол черепите на своите врагове. Според нас обаче загадъчните праисторически хора, които са затворили костите там, всъщност са били добрите и просто са избавили света от вампирите.

Каналните бебета

Група археолози, проучващи канал под римска баня в Ашкелон, Израел, откриват стотици хиляди дребни кости. Надеждата им, че са попаднали на древно римско KFC, вместо на бебешко гробище умира, когато за техен ужас започват да намират черепи и осъзнават, че са затънали до кръста в помийна яма, предназначена за изхвърлянето на новородени.

Всичко на всичко, археолозите откриват близо 100 тела и никой не знае защо те са там. Първоначално се смята, че ямата е използвана за изхвърлянето на момиченца, което е ужасяващо, но има логика, имайки предвид, че по онова време са се отнасяли към жените със същото уважение, както към тоалетната хартия. Анализите обаче показват, че много от костите са на момчета и мистерията остава.

Хората от тресавището

Торфените фермери в Северна Европа заслужават съжалението ви. Освен че имат една от най-депресиращите работи на света – торфът съвсем не е толкова забавен, колкото златото или понитата – те често се натъкват на кошмарни находки като тази:

Това за съжаление е точно каквото изглежда: убити хора, предложени като дар при някакъв шантав торфен ритуал. Един от труповете разказва доста ясна картинка: Той е убит зимата след лоша реколта. По лицето му има следи от брада, което показва, че е бил държан в плен и не му е позволявано да се бръсне в дните преди смъртта си. Погребан е точно в средата на торфено блато.

Точно така, бил е убит и предаден на торфа за добра реколта.

Древна химическа война

През 1933г археологът Робер дю Меснил провежда разкопки в района на Дура-Европос, където древните перси са обсадили римляните. Там французинът открива няколко тунела, което е нещо очаквано при ситуация на обсада. Необикновеното се оказва купчината от 19 римски войника в единия тунел, всички изглеждащи сякаш са умрели, бягайки от нещо. Какво може да е имало в другия край на тунела, че да ужаси и да убие 19 римлянина толкова бързо?

Един персийки войник, открит вкопчил се отчаяно в бронята си, завинаги застинал в този панически момент.

Прибавете към това и факта, че по стените са открити следи от сяра и битум. И така, имаме един ужасен персиец, умрял в гърчове; 19 римлянина, умрели докато бягат в противоположната посока; следи от сяра по стените.

Може да изглежда като обладаване от демон, но има и някои по-достоверни теории. Заключението на археолозите е, че това е един от най-ранните опити за химическа война.

Римляните чули персите да копаят под земята, затова насочили своя тунел към врага. Техният бил по-плитък от персийския, затова планът бил римляните да ги изненадат отгоре. Но никоя от двете страни не била изненадана: персите също чули римляните да копаят.

Те им устроили капан. Тъкмо когато римляните пробили, персите запалили своя тунел и хвърлили сяра и битум в пламъците. Разчитали на естествените течения да отведат отровния пушек към врага. Един войник обаче не успял да се измъкне и загинал, жертва на своите. Римляните били обгърнати от задушаващия газ, който се превърнал в сярна киселина в дробовете им.

Когато говорим за италианския Ренесанс, обикновено се сещаме за имена като Медичи, Да Винчи и Галилео. Малцина обаче са чували за Бартоломео Кристофори, изящен майстор, живял и работил по времето на гореспоменатите. Може да не знаете името му, но знаете за най-великото му изобретение – пианото.

Почти нищо не е известно за семейството и детството на Кристофори. Роден е през 1655г и е израснал в Падуа, Венеция. Когато пораства, той работи върху всякакви инструменти, но най-известен става като майстор на клавесини. Точно с тази работа, когато е на 33 години, Кристофори привлича вниманието на Фердинандо Медичи, наследника на Козимо Медичи, владетел на Флоренция. Принцът наема майстора да поддържа инструментите в огромната му колекция, както и да се опита да изобрети нови такива.

Първоначално обаче Кристофори не е заинтересован от предложението. В една от малкото записки, които имаме от него, той твърди, че когато принцът разбрал за отказа му, казал, че ще го убеди да приеме. И наистина Кристофори започва работа и получава по-висока заплата от предшественика си – 12 скуди на месец, плюс напълно обзаведена къща, както и инструменти, с които да работи. В последствие получава също собствена работилница и двама помощници.

Преди Кристофори да изобрети пианото, липсвал струнен музикален инструмент с клавиши, който да предлага достатъчно широка експресивност и да е подходящ за публични изпълнения. Основните варианти по онова време били клавесинът и клавикордът. И двата инструмента работели чрез натискането на клавиш, който удрял съответстващата струна. Главният проблем обаче бил, че силата на звука на клавесина не можел да се регулира, а пък клавикордът бил прекалено тих, за да се използва на обществени места. Именно дизайнът на пианото решава и двата проблема.

А относно кога Кристофори изобретява това, което днес познаваме като пианото, инвентар на музикалните инструменти на Медичи от 1700г разкрива, че първото пиано вече е било създадено, но тогава е се е наричало „арпичембало“. Смята се, че е изобретено през 1698 или 1699г, но Кристофори вероятно е работил по него още от 1694г. Пианото обаче е представено на обществото чак през 1709г.

Чертежи и описания на оригиналното пиано са публикувани през 1711г и майстори от цяла Европа започват да работят по пресъздаването му, особено германеца Готфрид Зилберман. Той става толкова известен с работата си по пианото, че понякога погрешно е посочван за негов изобретател. Истината е, че макар Зилберман да допринася значително върху историята на пианото, той разчита основно на дизайните на Кристофори и неговата версия на инструмента се появява около година след смъртта му.

Първоначалните прототипи на Зилберман обаче не са особено сполучливи. Той дава на Йохан Себастиан Бах да пробва първия, но музикантът не е впечатлен. Критиките на Бах мотивират германеца да изобрети по-добро пиано, този път копирайки по-късните дизайни на Кристофори, съдържащи повечето от частите, които срещаме и в модерното пиано. Бах харесва новата версия.

Във всеки случай, след като изобретява пианото, Кристофори продължава да работи за фамилията Медичи, дори след смъртта на своя благодетел, Фердинандо Медичи, през 1713г. Самият Кристофори умира през 1731г на 76 години, прекарвайки по-голяма част от живота си в опити да усъвършенства пианото.

Три от неговите пиана са оцелели до днес. Най-старото, от 1720г, се намира в Метрополитън, Ню Йорк. Другите две са в Рим и Лайпциг.

1972г, Мюнхен: Салтото на Корбут

През 1972г съветската гимнастичка Олга Корбут изпълнява вече забраненото салто, известно като салто на Корбут (изпълняване на салто от високия трапец и приземяване обратно върху него). То е забранено, защото е изключително рисковано.

1972г, Мюнхен: Некадърни съдии

1972 е годината на първата загуба за американския отбор по баскетбол откакто спортът е включен в Олимпиадата през 1936г. Но не това предизвиква такъв смут, а начинът, по който американците губят: Само три секунди преди края на мача, руснаците губят само с една точка. В този момент прозвучава сирената за край на мача и американците започват да празнуват победата. Оказва се обаче, че до края действително остават още 3 секунди, от които руснаците се възползват и отбелязват решаващия кош. Това е едно от най-скандалните събития в историята на игрите, а американците така и не излизат, за да получат сребърните си медали.

1976г, Монреал: Колко?

Румънката Надя Команечи е първата гимнастичка, която получава перфектна оценка 10 на Олимпиада. Случаят е безпрецедентен и оценката дори не може да бъде извадена на електронното табло, където се показва като „1.00“.

1976г, Монреал: Борис измамника

Борис Онишченко, украински атлет по пентатлон, който е трикратен световен шампион, но това не му пречи да измами на олимпийските игри през 76-та. Той бърника по сензорите на екипировката си и те дават сигнали, когато дори не е докоснал опонента си. Разкрит е веднага и е изключен от игрите.

1980г, Москва: Жестът на Козакевич

Полският състезател по овчарски скок Владислав Козакевич печели златен медал, но ядосва руснаците, след като показва жестове с ръце към съветската публика. В резултат на това едва не му отнемат медала, но става герой за поляците.

1984г, Лос Анджелис: Чия е вината?

По време на състезанието на 3000м за жени, американката Мери Декър се сблъсква с южноафриканката Зола Буд, събаряйки я. Двете състезателки се обвиняват взаимно, но никой не поема вината.

1984г, Лос Анджелис: Дубльорката

Ако не можеш да се състезаваш, изпрати близнака си. Явно това си е мислила Маделин де Хесус от Пуерто Рико, след като получава травма след дълъг скок; тя се опитва да изпрати своята сестра близнак, Маргарет, която да бяга вместо нея. Пуерториканският треньор обаче надушва нещо нередно и я разкрива.

1988г, Сеул: Първа, травма на главата; после, злато

Както виждате на снимката, американецът Грег Лугенис удря главата си в дъската при скок. Той получава мозъчно сътресение след този инцидент, но въпреки това успява да спечели златния медал.

1988г, Сеул: Бен Джонсън

Канадският спринтьор Бен Джонсън печели надпреварата на 100м, но радостта му не трае дълго. Той е дисквалифициран три дни по-късно за допинг и медалът му е отнет.

1988г, Сеул: Нокаут

Когато съдиите обявяват, че американеца Рей Джоунс Младши губи двубоя срещу южнокорееца Парк Си-Хун, настъпва бунт: За повечето хора е очевидно, че Джоунс е победителят и с пълно право. Той размазва съперника си три рунда и успява да му нанесе 86 удара, а Парк му отвръща само 32. По-късно съдиите признават, че са били притискани от южнокорейците.

2000г, Сидни: Измерване

Тази гимнастичка наистина е високо във въздуха. Гредата пък наистина е твърде ниско. Австралийската гимнастичка Алана Слейтър подозира, че гредата не е на правилната височина и при измерването се оказва, че е била права. Гредата е 5см по-ниско, отколкото би трябвало, което сериозно обърква състезателите. По тази причина на петима е разрешено да повторят представянето си.

2000г, Сидни: Винаги проверявай етикетите

Когато румънката Андрея Радукан иска от треньора си нещо за настинка по време на Олимпиадата, той й дава Нурофен. Това обикновено лекарство обаче й коства всичко. Оказва се, че Нурофен съдържа псевдофедрин – неразрешена съставка по правилата на олимпийските игри. След като е тествана за допинг, гимнастичката губи един от златните си медали.

2004г, Атина: Радклиф е унищожена от медиите

След 35км от маратона, британката Пола Радклиф пада и не успява да довърши състезанието. Пресата я напада и обвинява, че дори не се е опитала да върви. Все още продължава дебата дали не се е отказала, защото е знаела, че няма да настигне японката Мизуки Ногучи, или защото наистина физически не е могла.

2008г, Пекин: Веченият дебат

Хе Кексин, китайска гимнастичка, печели два златни медала на Олимпиадата през 2008г… докато през цялото време тегнат съмнения, че не би трябвало да се състезава. Макар според паспорта й тя да е на 16 години, на няколко други места излиза, че годината й на раждане е 1994г, което означава, че по време на игрите е била на 14. Тя твърди, че наистина е на 16 и в крайна сметка запазва медалите си.

2008г, Пекин: Официално нападение

След като е дисквалифициран за овъртайм по време на таймаут, кубинският таекуондо боец Анхел Матос впряга уменията си срещу двамата съдии. Той и треньорът му получават доживотна забрана за участие на игрите.

2012г, Лондон: Игра на чакане

Южнокорейката Шин Лам води с една точка германката Брита Хейдеман в полуфиналния мач, когато часовникът дава на германката предимство от част от секундата. Тази разлика е достатъчна, за да даде на Хейдеман победата. Според правилата, щом напуснеш полето, приемаш резултата, затова Лам остава на място, докато съдиите разглеждат жалбата й… цял час. Въпреки това победата пак е отсъдена на германката.

2012г, Лондон: Твърде много американци

Американската гимнастичка Джордин Уибър финишира четвърта в квалификациите, но въпреки това не е допусната до финалите. Защо? Поради правило, което гласи, че не може да има повече от двама състезатели от всяка страна, които да се борят за една титла. След като второто и третото място също са заети от американки, Уибър не е допусната с тях.

Прочетете част 1 – http://iskamdaznam.com/naj-skandalnite-sa-bitiya-v-istoriyata-na-olimpiadata-chast-1/