Можем много да си говорим за начините, по които Холивуд прецаква филмите, уж базирани на истински истории. Няма нищо, което Холивуд да прави по-зле от реализма.
Но и обратното е вярно. Оказва се, че някои от най-нереалистичните персонажи, от нелепи престъпни босове до зловещи серийни убийци и остроумни ченгета, са базирани на истински хора.
5. Мръсният Хари Калахан от „Мръсният Хари“
В първия филм, героят на Клинт Истууд беше инспектор от полицията на Сан Франциско. Когато не беше зает да убива отрепки и да се опитва да опази града си, той беше по следите на Скорпиона – откачен сериен убиец, който обичаше да си играе с полицията. И понеже никой не се ебава с Хари Калахан, може да се каже, че така убиецът си подписа смъртната присъда.
Истината е, че Мръсният Хари, едно от най-коравите копелета, появявали се на големия екран, е вдъхновен от Дейв Точи.
Точи, също като Хари, е бил ченге от Сан Франциско, а „Мръсният Хари“ не е първият, нито последният път, когато някой го вкарва във филм. Още през 1968г в „Булит“ главният герой е базиран на него. Но няколко години по-късно Точи става световноизвестен като едно от ченгетата, преследващи Зодиака.
Така през 1971г Точи може да бъде открит в персонажа на Мръсният Хари, където е по петите на Скорпиона. Разликата тук е, че докато Зодиакът така и не е заловен, Мръсният Хари открива Скорпиона и го убива.
През 2007г Точи се вижда на големия екран още веднъж, този път с истинското си име, когато Марк Ръфало го играе в „Зодиак“ на Дейвид Финчър.
4. Франк Костело от „От другата страна“
Като глава на ирландската мафия в Бостън, Франк Кастело, изигран от Джак Никълсън, имаше отговорност да надзирава огромна криминална империя, да организира всякакви убийства и да огорчава живота на Мат Деймън.
Човек може да се зачуди как успява да всява такъв хаос и в същото време да избегне затвора, след като по петите му са полицията на Бостън, щатската полиция и ФБР.
Естествено, доста му помага фактът, че има къртица при ченгетата. Със сигурност е добре и един от най-доверените полицаи да ти казва какво можеш да очакваш.
А, на всичкото отгоре Костело е и таен информатор на ФБР, което прави паяжината от заблуди толкова нелепа, че трудно би могла да бъде разплетена. Никой не би могъл да организира и поддържа подобна схема за дълго, нали така?
Запознайте се с Уайти Бълджър – истински мафиотски бос от Бостън, който е имал свой човек сред агентите, докато в същото време е бил информатор на ФБР.
Макар „От другата страна“ да е римейк на хонконгския „Вътрешни афери“, ролята на мафиота е по-голяма в холивудската версия, а действието е преместено в Бостън, където е вършеел и Бълджър. Някои от старите му колеги пък дори са били съветници за филма.
След десетилетия престъпления и гангстерски убийства, Бълджър се превръща в най-влиятелния подземен бос в града. Също като персонажа на Никълсън, той става толкова известен, че всички са знаели кой е и с какво се занимава. И въпреки това, дълго време не влиза в затвора.
Също като Костело, той снася информация на ФБР за хората под него, докато в същото време Джон Конъли от ФБР му предоставя протекция.
В крайна сметка сделките му с наркотици водят до падението му и сега той е затворен до живот.
3. Зоро
Зоро е представен за първи път на света през 1919г от Джонстън Маккъли. Повечето обаче се запознават с него през 1998г, когато Катрин Зита-Джоунс се появи в „Маската на Зоро“.
През деня Зоро е Диего де ла Вега – богат и скучен загубеняк без амбиции и интереси. През нощта обаче той облича черния костюм, излиза от подземното си скривалище и раздава правосъдие из Калифорния.
През 19-и век Хоакин Муриета е водач на незаконната група „Петимата Хоакина“, състояща се от него и още четирима негови адаша.
Бандата извършвала множество кражби в Сиера Невада и според легендата използвала парите, за да помага на бедните. За съжаление това не се нравило на губернатора, който организирал хайка за залавянето на Муриета и другарите му.
Хайката открива Муриета, убива го и представя главата му като доказателство, че са се справили с проблема. Така Муриета се превръща в легенда и местен герой.
2. Травис Бикъл от „Шофьор на такси“
Бикъл влезе в историята като един от най-предизвикателните герои в американското кино. Социално неадекватен самотник с илюзии за величия и нездравословна мания по оръжията – той е човекът, на когото се възхищава всеки откачен стрелец.
Карайки таксито си, Травис попада в мрачния живот на Ню Йорк Сити, където се среща със сводници, наркодилъри и Албърт Брукс. Изпълнен с отвращение и гняв, той записва мислите си в дневник и бавно се спуска към лудостта.
Накрая прибягва до насилие, опитвайки се да убие политика Чарлз Палантайн. След неуспешния опит обаче, той се отървава от излишните куршуми, като ги изстрелва към Харви Кайтел и още двама.
Артър Бремър, също като Бикъл, бил самотен, социално отчужден младеж. Във филма, когато Бикъл си урежда среща със Сибил Шепърд, той саботира потенциалната връзка като я води на порно филм. Подобно на него, Бремър най-накрая успява да си намери приятелка, но проваля нещата като говори единствено за секс и й показва порнографски снимки.
След раздялата, Бремър започва да преследва бившата си и обръсва главата си. И той води дневник, в който описва плановете си да убие Ричард Никсън или Джордж Уолъс. След неуспешен опит за покушение на Никсън, той се задоволява с Уолъс, като успява да му пусне няколко куршума, преди да бъде задържан. Прави това, докато носи тъмни очила и значка на Уолъс. Не успява да го убие, но Уолъс остава парализиран.
1. Норман Бейтс от „Психо“
Като доброто момче на мама, когато майка му умира, Норман се примирява с гниещия й труп. Когато Джанет Лий му идва на гости, Норман успява да зърне тялото й, но на майка му (която както помните е мъртва!) това не й се нрави особено. Затова тя взема нож, за да й го покаже. И като казваме „тя“, имаме предвид Норман, облечен в дрехите на мъртвата си майка.
Също като много други икони на ужаса, Норман е по модел на серийния убиец Ед Гейн, чийто психологически профил и скандална известност вдъхновяват писателя Робърт Блок, автор на книгата „Психо“.
Израствайки под грижите на своята майка фанатичка, Ед Гейн, също като Норман, е доминиран от влиянието й. Тя му налага стриктен морален кодекс, според който алкохола, жените, приятелството и живота по принцип са най-злите неща.
Както може да се очаква, малкият Ед не е имал много приятели. Основната му връзка е с майка му, а когато тя умира, той не го понася особено добре.
След като местна жена изчезва, полицията претърсва дома на Ед, където открива внушителна колекция от разлагащи се телесни части, включително обезглавени трупове, човешки черепи, носове и т.н.
Разбира се Гейн не е държал трупа на майка си в къщата. Не, вместо това той често ходел до гробището, където изравял трупове на жени, които според него приличали на майка му.
И не се е обличал с дрехите на майка си, за да убива своите жертви, това би било нелепо. Не, Гейн одирал кожите на жените и ги носил върху себе си.
Вероятно сте се досетили, че това е вдъхновението и за серийния убиец от „Мълчанието на агнетата“.
