6. За римляните урината била „течно злато“, с което третирали лош дъх и избелвали зъбите си

Урофагията (консумирането на урина) била нещо нормално в древен Рим. Урината била като „течно злато“ за римляните. Те я събирали от обществените тоалетни и я продавали на пазара. Печалбата от тази търговия била толкова голяма, че се наложило въвеждането на данък урина.

В древността урината била използвана за омекотяване на кожи, премахване на петна от дрехи и като подкваса. Но имала и друго много важно предназначение – била използвана като промивка за уста. Римляните вярвали, че амонякът в нея елиминирал лошия дъх и петната по зъбите, което наистина било така.

7. Чингис хан наредил на армията си да изяде всеки десети човек, за да се справи с глада

Чингис хан основава Монголската империя, най-голямата в историята. Успешната инвазия на чужди кралства се дължала най-вече на дисциплината сред армията на хана. След като приключва успешна война срещу династията Цзин, Чингис хан трябва да се оттегли, защото е ранен. Династията се възползва от тази възможност, за да върне изгубените земи и да се окупира.

След 2 години монголците се връщат за нова победа. Чингис хан разделя армията си на три части. С двамата си сина той повежда своите хора в нападение и почти затрива цзинската империя. Оцелява само столицата й, която е обсадена от монголците. Обсадата продължава толкова дълго, че храната привършва, а чумата вилнее из монголския лагер.

Чингис хан, решен да продължи обсадата на всяка цена, дава заповед всеки десети да бъде пожертван, за да нахрани останалите. Столицата Чундгу пада на следващата година.

8. Император Клавдий не бил хомосексуалист и това се смятало за странно

Четвъртият римски император си лягал само с жени. Не с момчета, нито с мъже. Това било считано за доста странно, понеже римляните смятали хомосексуалността за нещо нормално.

За по-богатите римляни сексът с жена се налагал само заради създаването на наследници. Сексът с мъж бил доста разпространено явление. От първите 15 римски императори, Клавдий е единственият, който не е бил хомо или бисексуален.

9. Четири от шестте любовници на Адолф Хитлер са опитали самоубийство

Връзките на Хитлер отдавна пленяват историците. Макар известен като напълно отдаден на Германия, той е бил свързван с множество жени. Доста от тях са се самоубили, а една е оцеляла след опит за самоубийство.

Хитлер изпитвал силно привличане към Гели Раубер, доведената му племенница, която била 19 години по-млада от него. Аферата приключва, когато Гели се прострелва с пистолета на Хитлер в неговия апартамент в Мюнхен.

Мария Райтер пък била обект на вниманието на Хитлер през младините му. Тя се опитва да се обеси, когато той категорично отказва да се ожени за нея, защото предпочита да преследва политическа кариера.

Юнити Митфорд била британка, лоялна на Хитлер и активно работеща за нацистите. Разстроена заради войната между двете страни, които обича (Великобритания и Хермания), Юнити се прострелва с малък пистолет. Куршумът засяда в мозъка й и не може да бъде изваден. Тя умира девет години по-късно от усложнения, възникнали заради това.

Рената Мюлер, която за Хитлер била перфектната арийска жена, умира внезапно уж от епилепсия, но по-късно става ясно, че вероятно е била убита от Гестапо.

Ева Браун била безкрайно лоялна и фанатически посветена на Хитлер. Нещастна от любовния си живот, тя се опитва да се застреля, но е спасена. Превръща се в най-известната любовница на Хитлер и умира редом до него, когато двамата се самоубиват в края на войната.

10. Канибализмът бил популярен през 16-и и 17-и век

Ренесансът е известен като период на изкуството и културата. Шокиращо, но тогава и канибализмът бил на почит поради медицински причини. Мумии и жива човешка плът се ценели много в името на медицината. Консумирането им освен това не се ограничавало само до няколко избрани групи. Учени, кралски особи, свещеници и обикновени люде глозгали човешки крайници при всяка удобна възможност.

Канибалската медицина следвала принципа, че човешкото лекува човешко. Така например смленият прах от череп се използвал при главоболие, приемането на прясна кръв лекувало проблеми с кръвта, а мазнините от труп били лек срещу подагра. В резултат на това често били задигани мумии от египетски музеи, черепи били изравяни от ирландски гробища, а гробари редовно търгували с части от трупове.

ПРОЧЕТЕТЕ ЧАСТ 1 – http://iskamdaznam.com/15-shokirashti-istoricheski-fakta-koito-ne-znaehte-chast-1/

Историята предизвиква различни реакции у всеки. Някои я ненавиждат, други обичат всичко свързано с нея. Какъвто и да е случаят обаче, просто няма как да я игнорираме. Учим я в училище, ставаме свидетели на исторически събития и я четем в книгите и автобиографиите. Тези 20 факта обаче не се преподават в училище.

1. Обедните спектакли използвали осъдени затворници и военнопленници за истински екзекуции по време на пиесите

Римляните били известни със своите обедни спектакли, така наречените „луди меридиани“. Тези представления разигравали популярни митове като тези за Херкулес и Орфей. Те обаче не били просто за забавление, а служили и като платформа за публични екзекуции на осъдени затворници и военнопленници.

Например в спектакъла „Пасифея“, жена затворничка била буквално намазвана с аромата на разгонена крава. След това бил пускан бик, който се опитвал да се качи върху жената. Ако тя оцелеела след това, един замах с меча обикновено слагал край на живота й.

Император Нерон обличал християните в животински кожи, след което ги хвърлял на свирепи кучета. Богатите зрители оценявали тези форми на екзекуции, защото така се чувствали още по-висши от престъпниците.

2. Кралицата на Тайланд се удавила, защото подчинените й нямали право да я докосват

19-годишната Сунандха Кумариратана била дъщерята на крал Монгкут и принцеса Консорт Пиам. Тя се оженила за крал Рама V и била една от четирите му кралици. Две от другите били по-малките й сестри.

Кралицата и дъщеря й загинали при трагичен инцидент, когато лодката им се обърнала на път към летния дворец. Инцидентът бил наблюдаван от много хора. За съжаление никой от тях не можел да се притече на помощ, защото законът забранявал обикновените хора да докосват кралски особи – дори когато ставало въпрос на живот или смърт. Всеки нарушил този закон щял да получи смъртна присъда.

3. Айнщайн се оженил за първата си братовчедка

Всъщност такива бракове е имало още при Ротшилд и Дарвин. Последният бил внук на първи братовчеди. Оказва е, че вероятно повече от 80% от браковете в миналото са били между втори братовчеди или по-близки роднини.

В древни времена хората не са били разпръснати на големи разстояния и кръвосмешението е било неизбежен резултат от това. През по-късни векове пък бракът между братовчеди бил смятан за идеален. След като започват да се появяват доказателства за неврологични заболявания и мутации обаче, броят на тези бракове започва бързо да намалява.

4. Средната продължителност на живота в Древен Рим е била 20-30 години

Днешните статистици са съгласни, че средната продължителност на живота при древните римляни е била около 25 години. Това се дължало на високата смъртност сред бебетата и децата. Около 50% от децата умирали преди да навършат 10 години. Онези, които успеели да преживят чумата, дизентерията и войните доживявали до около 50 години.

5. Войната на Тройния съюз отнема живота на 60% от населението на Парагвай

Парагвайската война започва, когато Бразилия помага на окупирания от Колорадо Уругвай срещу опозицията. Притеснен от заплахата за местната власт, диктаторът Франсиско Лопез въвлича Парагвай във война срещу по-голямата Бразилия. Бартоломе Митре бързо грабва възможността и сключва съюз с Бразилия и Уругвай, а на 1 май 1865г обявява война на Парагвай.

50 000-ната парагвайска армия е считана за най-силната в Латинска Америка по онова време. Войната започва със силни победи за парагвайците и голямо нахлуване във вражеските територии. Но логистични проблеми и струпването на армията на Тройния съюз скоро спира парагвайското нашествие. Нещата се обръщат през януари 1868г, когато бразилците пробиват защита на парагвайците. В голяма битка през декември парагвайската армия е буквално унищожена почти до крак.

Франсиско Лопез успява да се измъкне, но е убит две години по-късно. Популацията на Парагвай, която преди войната е 525 000, се стопява до 221 000 през 1871г, като от тях са останали само 28 000 мъже.

ПРОЧЕТЕТЕ ЧАСТ 2 – http://iskamdaznam.com/15-shokirashti-istoricheski-fakta-koito-ne-znaehte-chast-2/

Преди Интернет един от любимите начини да покажеш на някого, че не го харесваш бил като се опиташ да го убиеш. Това разбира се не е лесна задача, ако мишената ти е световен лидер – мъжете и жените променили историята с покушенията си обикновено прекарвали години планирайки убийството и разчитали на прости и ефективни методи.

Други обаче успяват да влязат в историята заради безмилостната си бруталност и смешната некомпетентност.

5. Убиецът, дегизиран като мечка

Швейцарският проповедник Георг Йенач в общи линии е бил образецът за човек, просещ си покушение – безскрупулен политически лидер през 17-ти век, който се радвал на завидна слава като предател.

Казват, че смъртта има различно лице за всеки. В такъв случай за Йенач тя е дошла с лицето на мечка. По време на един карнавал пълен с угощения и алкохол, всички гости носели маски. Именно тогава Йенач забравил статуса си на най-мразения мъж в страната и свалил гарда си. Докато празнувал в отделна стая с приятелите си, към него се приближили няколко непознати, всички носещи маски, но един от тях бил с цял мечешки костюм.

Разбира се това на никого не му се сторило подозрително, още по-малко пък издутината под костюма, която много приличала на скрит пистолет. Изключваме и факта, че повечето от мъжете носели оръжия, а самата мечка размахвала огромна брадва. Йенач по някаква причина решил, че новите му приятели са пичове и ги поканил. Именно тогава злощастният швейцарец се превръща в първия човек в историята убит от мечка с брадва в ръце.

4. Убийството на Райнхард Хайдрих

Като един от архитектите на Холокоста и човек, който Хитлер наричал „мъжът с желязното сърце”, нацистът Райнхард Хайдрих се отличавал от океана от омразници с това, че бил най-мразеният от всички. През 1942г британското разузнаване обединява сили с чешката съпротива, за да свали Хайдрих. Задачата била поверена на Ян Кубиш и  Йозеф Габчик, двама смели и никому известни войници. Двамата имали само един недостатък – съдбата ги белязала като едни от най-некадърните убийци в историята.

Кубиш и Габчик избрали един тесен завой за място на покушението, откъдето щяла да мине колата на Хайдрих. Те заели позиции и зачакали сигнал да действат. Когато колата се появила, Габчик се приближил и натиснал спусъка. Нищо не се случило – оръжието засякло, защото се било запушило с храната за зайци, която убиецът бил купил за домашните си любимци малко по-рано.

Представете си изражението на нещастника със запушения пистолет в ръка, изправил се срещу най-големия злодей по онова време. Още по-голяма била изненадата, когато Хайдрих решил да спре колата и започнал да стреля… или поне се опитал. Пистолетът му не бил зареден. Докато Габчик и Хайдрих се опитвали да се застрелят взаимно с неработещите пистолети, Кубиш използвал момента и хвърлил граната. Разбира се не изчислил правилно закъснителя и ранил всички, включително и себе си.

Раненият Хайдрих се измъкнал от колата и тръгнал да преследва убийците невъоръжен. Кубиш откраднал едно колело и тръгнал да бяга. Нацистът не се отказал и наредил на шофьора си да го преследва. В този момент Габчик се сетил, че и той носил пистолет и гръмнал шофьора в крака, след което отпрашил без да довърши Хайдрих.

В крайна сметка нараняванията на Хайдрих при нападението не били толкова тежки и той щял да оживее… ако се бил добрал навреме до някоя болница. Оказало се обаче, че съвсем не бил най-популярната личност в страната окупирана от нацистите и никой не спрял да му помогне.

3. Убийството на Линкълн

Джон Уилкс Бут, който е застрелял президента Линкълн в театъра Форд през 1865г бил известен актьор. Макар покушението, което извършил да било успешно, то също така било изключително нелепо.

Първоначалният план на Бут бил да отвлече президента и да го върже за железопътните релси. Когато си дал сметка колко нелепо е това, решил лично да убие Линкълн и след това дори да се отърве безнаказано – не му се щяло да се превръща в мъченик.

Първата част от плана проработила разбира се – актьорът се приближил до президента и го гръмнал. Миг по-късно Бут разбрал колко лош бил изборът му на оръжие – пистолетът Деринджър с един патрон. Сега въоръжен само с нож, той се изправил срещу човека седящ до президента. Успял да го пребори, но трябвало да търси как да се измъкне. По някаква причина решил, че най-добрият път е право надолу.

Скочил от балкона, но шпората на обувката му се закачила за американския флаг и нещастникът паднал и си счупил крака. Сигурно ще си кажете, че с него било свършено, но по някакво чудо той все пак успял да избяга и да се укрива цели 12 дни.

2. Убийството на Григорис Ламбракис

Ламбракис бил ляв политик и активист още преди това да стане модерно или пък безопасно – през 60-те години, когато южната ни съседка е управлявана от дясната партия. Със своите действия той толкова ядосал гръцката полиция и армия, че те решили за крайно необходимо да го разкарат. Трябвало обаче да се подходи внимателно, тъй като Ламбракис бил популярна личност, а правителството не искало да си цапа ръцете.

Били изпратени двама убийци, които грабнали по една бухалка и се натикали в една малка триколка. Стигнали до мястото, където Ламбракис давал реч и в момент, в който вниманието на полицията било привлечено от друго, двамата успели да минат с колата си покрай тях. В планът им имало само един недостатък – за да пребият с бухалките Ламбракис трябвало да забавят триколката, да минат покрай човека и да го ударят по главата пред погледите на всички. Така и направили.

Тук срещнали още един голям пропуск в плана си ­-  озовали се сред тълпа от хиляди привърженици на човека, когото са пребили с бухалки.

1. Убийството на испанския министър-председател Луис Кареро Бланко

През 1973г четирима командоси от баската сепаратистка организация ЕТА решават да убият министър-председателя на страната. Мисията получава кодовото название Операция Огре и е абсолютно откачена.

Първо убийците трябвало да се представят като студенти по скулптура, за да наемат един приземен апартамент на улицата, по която Бланко често минавал. Дори фактът, че тези закоравели престъпници са успели да убедят хазяите, че са ученици е не малко постижение.

След това трябвало да изкопаят собственоръчно тунел под пътя – разбира се никой от тях си нямал представа от копаене на тунели. Щом започнали да копаят, открили че кирките им са твърде големи и не могат да ги размахват със сила. Тогава един от убийците се сетил, че има клаустрофобия – нещо, което трябвало да му хрумне още когато дал идеята „да се изкопае тесен, мрачен тунел”. Накрая тунелът започнал да се срутва отгоре им.

Все пак на някой му хрумнала идеята да прочете книга как се копае тунел. Убийците се научили как да укрепват тунела, за да не се срути, но човешките фекалии и газове, които  се изливали от канализацията вече се отразявали на здравето им. Невероятно, но четиримата в крайна сметка успели да прокопаят тунела – вторият най-щастлив ден в живота им.

Първият бил, когато колата на жертвата им минала по пътя над тунела, който вече били напълнили с експлозиви. Огромната бомба била повече от ефикасна – колата на Бланко хвръкнала до петия етаж във въздуха, прехвърляйки една сграда и се приземила на тераса от другата страна.

Момчетата били дегизирани като електротехници и наблюдавайки успеха си едва се сдържали да не се поздравят.