Вярно е, че историята е белязана от непрестанни войни, трагедии и драматични събития, но поглеждайки към миналото можем да видим много повече. Това са снимки на малките и не толкова малки неща, които до някаква степен са оформили света, какъвто го познаваме днес.
1. Разопаковането на Статуята на свободата, 1885г
2. Пушка за лов на патици, началото на 20-и век
3. Ърнест Хемингуей на бар
4. Уилям Харли и Артър Дейвидсън, основателите на Harley Davidson Motorcycle Company
5. Използване на мечка за лекуване на болки в гърба. Румъния, 1946г
6. Тестване на ръгби каска, 1912г
7. Последната снимка на тасманийски вълк, 1933г
8. Поставяне на нов световен рекорд за скорост, 1948г
9. Моделите, използвани от Грант Ууд за неговата известна картина „Американска готика“
10. Полярният изследовател Петер Фрейхен със съпругата си, 1947г
11. Войник споделя храната си с коза. Битката за Сайпан, 1944г
12. Пилот се опитва да запали спрелия двигател на самолета си по време на полет
13. Различни класи, 1937г
14. Най-големият кон в света, 1928г
15. Аугуст Ландмесер, чиято съпруга е бил еврейка, отказва да поздрави Хитлер. Хамбург, 1936г
16. Първото селфи, 1920г
17. Здравият печат на гробницата на Тутанкамон, 1922г
18. Трагедията с Хинденбург, 6 май 1937г
19. Изучаване на ефектите на безтегловност върху животни на 7600м височина, 1958г
20. Майка и син наблюдават облак гъба след ядрен взрив, Лас Вегас, 1953г
20. Офицерите на Хитлер празнуват Коледа, 1941г
21. Истинските Мечо Пух и Кристофър Робин, 1927г
22. Първата сутрин, след като Швеция преминава от шофиране в лявото към шофиране в дясното платно, 1967г
23. Последната снимка на Титаник, преди да потъне през април 1912г
24. Последните затворници от Алкатраз го напускат, 1963г
Космосът е колкото необятен, толкова и страхотен. Истинското му величие може да е трудно за осмисляне, дори от един астрофизик. Може би затова често прибягваме до опростени обяснения и графики, когато говорим за него. И може би затова повечето ни представи за космоса са напълно погрешни.
1. Нашата перспектива е доста изкривена
Повечето от нас си представят нещо като изображението по-горе, когато говорим за слънчевата ни система. Досещате ли се какво не е наред в него? Абсолютно всичко.
Първо, Земята е много, много, много малка. Ама изключително миниатюрна. Ето как изглежда в мащаб:
Виждате ли я? Не, разбира се. На тази графика е просто един син пиксе. Ако говорим в числа, Земята се побира почти 110 пъти в диаметъра на Слънцето.
Второ, повечето класически графики представят орбитите като идеални кръгове, а планетите обикалят доста близо една до друга, разпределени доста приятно и симетрично. В действителност орбитите с доста голяма каша от елипси и са доста далеч една от друга.
2. Опашката на кометата всъщност не е опашка
Гледайки тази снимка, в коя посока лети кометата?
Към долният десен ъгъл на снимката? Грешка. Кометите всъщност са гигантски парчета лед и други елементи. Светлините, опашката и всичко впечатляващо при тях се дължи на магията на Слънцето,
Когато кометата се приближи до Слънцето, то започва да я нагрява толкова силно, че част от леда директно се изпарява и се смесва с частиците прах около кометата. Така се получават опашките (защото са две). Едната от тях е плазма от йонизирани газове, а другата е просто прах.
Плазмената опашка се образува, когато слънчевият вятър йонизира газовете около кометата и сочи в противоположна на Слънцето посока. Прашната опашка се извива към орбиталния път на кометата, но също така се поддава на слънчевата радиация и също бяга от Слънцето.
3. Плутон всъщност е червена
Плутон обикновено ни е представяна като ледена, сива планета-джудже. Тя се намира най-далеч от Слънцето, така че това не е изненадващо, нали?
В действителност обаче Плутон изглежда като на горната снимка и повече прилича на Марс.
4. Дължината на деня на различните планети бяга от логиката
Като изключим Плутон, коя планета от нашата слънчева система има най-кратък ден? А най-дълъг? Здравият разум ни диктува, че денят е най-кратък на Меркурий, понеже е най-малката планета, а най-дълъг е на Юпитер. Само че това не е така.
Скоростта на въртене на една планета се определя по време на нейното формиране и няма нищо общо с размера или състава й. Когато звездата се образува, тя създава въртящ се диск, около който материята се превръща в планети.
Първоначално тези прото планети се въртят със същата скорост като диска, но си взаимодействат с други материали и това променя скоростта им докато не навлязат в безопасна орбита. От този момент вече се въртят с постоянна скорост.
5. Почти всяко нещо може да е луна
Традиционното определение за луна е… ами Луната – по-малко небесно тяло, обикалящо около планета. Когато намесим мащаба обаче, става ясно, че доста луни не са незначителни парчета скали, а едва ли не цели планети.
Ганимед, спътник на Юпитер, лесно може да се мери с Меркурий и Марс например.
Освен това, не всяка луна си има планета, около която да обикаля. Знаем за десетки астероиди с малки луни около тях.
6. Слънчевата система е много по-голяма, отколкото си мислим
Къде е границата на нашата слънчева система? Плутон може би? Истинска планета или не, на 7 милиарда километра от Слънцето, това е най-далечното нещо и би трябвало орбитата му да чертае границата на нашето космическо кътче във вселената.
Не. Изобщо даже.
За да открием границата на слънчевата система, първо трябва да си зададем нелепия въпрос: Какво е Слънцето?
Звезда. Но какво още? Въпросът е напълно сериозен. Звездата представлява поредица от газови експлозии, толкова горещи и компресирани, че големите запаси от водород постоянно захранват ядрени реакции.
Графика: wikipedia.org
Когато говорим за огромна топка от ядрени експлозии, трябва да знаем, че влиянието й се простира много по-далеч от това, което виждаме в небето. Слънчевият вятър непрестанно се носи във всички посоки, пръскайки плазма и частици в космоса с умопомрачителни скорости. За всичко има причина. Това ни предпазва от междузвездната среда – материята, заемаща пространството между звездните системи в галактиката.
Слънчевият вятър избутва тази материя и създава огромна шокова вълна. Постепенно той отслабва, достигайки до скорост по-малка от тази на звука. Тази граница е синият балон от графиката и се намира на около 94 астрономически единици (по изчисления на Вояджър 1). Но това не е крайната точка на ефекта на Слънцето – просто началото на следващата фаза, наречена хелиобвивка. Тук слънчевият вятър напредва по-бавно, но все още успява да отблъсква междузвездната материя.
И накрая стигаме до хелиопаузата, където силите на слънчевия вятър и междузвездната материя се изравняват. Там е краят на нашата слънчева система. Знаем, че се намира на поне 121 астрономически единици от Слънцето – три пъти по-далеч от Плутон.
Тази уникална скулптура от Джеймс Доран-Уеб се намира в красивата градина на хотел Монтебело във Филипините.
В своята Фейсбук страница Джеймс обяснява, че конят тежи само 600кг и се държи на стоманена структура, минаваща от ушите през цялото му тяло. Клоните и съчките пък са събрани от околността.
Светът се променя, но не винаги към по-добро. Проект Repeat Photography проследява стопяването на ледниците в национален парк Глейшер в Монтана и Аляска с цел да се определи скоростта на климатичните промени. Това става чрез заснемането на ледник от същото място, откъдето преди години му е направена друга снимка. Преди снимките са правени през 5 или 10 години, но ледовете се топят толкова бързо, че трябва да бъдат снимани все по-често.
През 19-и век национален парк Глейшер е бил покрит от около 150 ледника, но днес са останали само 25. Изчезващия лед застрашава и дивите животни, които не са свикнали с живота при по-топъл климат. Водните насекоми вече изчезват, а влиянието върху птиците и бозайниците все още не е оценено.
През Втората световна война генерал Дитрих фон Холтиц не се е подчинил на пряката заповед на Хитлер да изравни със земята Париж. През 1944г фон Холтиц е командващ офицер на парижката крепост, когато получава следната заповед от фюрера: „Градът не бива да попада в ръцете на врага, освен ако не е в руини.“ На 20 август генералът прекратява съпротивата срещу въстанието на французите, а няколко дни по-късно се предава заедно със 17 000 от своите хора. Той отказва да изпълни заповедта на Хитлер и Париж остава на практика непокътнат, за което е наречен Спасителят на Париж. Удостоен е с рицарско звание на френския почетен легион. Фон Холтиц е спорна историческа личност и докато едни го приемат за хуманист и герой, други твърдят, че е бил верен на Хитлер докрай и, ако е спрял да убива французи, то е било само, защото вече не е имал тази възможност. Факт е обаче, че докато лежи в британски затвор, където затворниците са тайно подслушвани, фон Холтиц е записан как се разкайва за „изпълнението на най-трудната заповед в живота му – ликвидиренето на евреите“. Той споделя как се срамува от себе си, че е подвел войниците си да повярват на нацистите и поема цялата вина за това.
При вълците в дивата природа всъщност няма алфа мъжки и женски. Това схващане е популяризирано през 1947г от Рудолф Шенкел, но е погрешно. Всъщност глутниците вълци обикновено са семейства, състоящи се от двойка и тяхното поколение от предишните 1 до 3 години.
Ледникът на връх Монблан „Мер дьо глас“ (Море от лед), който е най-големият на територията на Франция, се е стопил с над 3 м. за една година, съобщава Франс прес.
Причината за голямото топене са високите температури от миналото лято. Спадането на ледника е три пъти повече от нормалното за година.
Самите измерванията направени от глациологическата лаборатория в Гренобъл, Югоизточна Франция. От октомври 2014 г. до октомври 2015 г. огромният ледник, който е с площ 32 км2. е изгубил 3,6 м. от дебелината си по цялата повърхност.
От 30 години насам ледникът губи средно по 1 метър от дебелината си вследствие на глобалното затопляне. Топенето на ледника през миналата година е съпоставимо с това от 2003 г. и 2009 г., когато „Мер дьо глас“ отново изгуби над 3 м. от дебелината си.
Морското ниво на планетата се покачва по три основни причини. Първата е топенето на снежните покривки в Гренландия и Антарктика, втората е топенето на планинските ледници, а третата е разширяването на океаните, които стават все по-топли.
И трите причини са свързани с глобалното затопляне.
Емуто е местно животно в Австралия и както всеки знае, всичко в Австралия изглежда е способно да убие човек. Ако не го направи слънцето, то ще са отровните паяци или отровните змии. Затова не бива да е изненада, че емуто – нещо като кръстоска между щраус и велоцираптор – също обича да всява шок и ужас сред австралийците.
В началото на Първата световна война, повече от 5000 ветерани опъват лагер на границата на хабитата на емуто в Западна Австралия – част от програма, целяща подпомагането на войниците да изкарват прехраната си като обработват земята. Сушата обаче унищожава повечето ниви, а емутата редовно заграбват каквото е останало.
За нещастие, цените скачат до небето след войната и много от войниците не могат да си позволят огради, за да се пазят от птиците. Но понеже все пак са войници, тяхното решение разбира се е да грабнат пушките и да стрелят на месо. Така през 1928г са убити около 3000 емута.
Въпреки това обаче, до 1932г повече от 20 000 птици нахлуват в земите на фермерите, търсейки храна. Обичайно редът бил да се подаде оплакване до министъра на земеделието, само че ветераните нещо му нямали доверие, затова се обърнали директно към военния министър, който едва ли не обявяваа война на емутта. Той дава на фермерите две картечници и 10 000 патрона, както и изпраща двама стрелци и майор Мередит. Победата им била вързана в кърпа.
Мередит повежда нападението над емутата, но за собствена изненада открил, че врагът е много бърз и хитър. Емутата се криели в сянката на дърветата и поради гъстата растителност стрелците не можели да се прицелват. Освен това, след няколко битки емутата изглежда научили колко е обхвата на картечниците и винаги стояли далеч.
В крайна сметка войната приключва със срамно поражение за австралийците. Макар без жертви от страна на хората, били убити по-малко от 1000 емута… с близо 10 000 изстреляни патрона. Ето какво пише и самият Мередит:
„Ако имахме армия, корава колкото тези птици, тя щеше да победи който и да е враг. Те се изправят пред картечниците с неуязвимостта на танкове.“
След време птиците си тръгнали, но само защото житото било прибрано и вече нямало какво да заграбват.
Огнен ад обхвана островите Суматра, Калимантан и Борнео, като стихията продължава да бушува вече повече от седмица. Пожарите са причинени от хората, които често изгарят обширни региони, за да разчистват място за палмови плантации.
Докато огънят опустошава Борнео, дивите животни нямат друг избор, освен да бягат за живота си. Това води до брутални сблъсъци между хора и животни. В един такъв случай, семейство орангутани попадат на група изплашени селяни, които ги нападат.
Селяните започнали да хвърлят предмети по ужасената майка, след което се опитали да я заловят и завържат. Екип на Международна помощ за животните (IAR) е успял да достигне до семейството орангутани, които са били обградени от повече от 100 души, след което са упоили приматите и са ги извели от селото.
Орангутаните са пуснати в безопасна среда в защитена дъждовна гора, а експерти следят възстановяването им след бруталния тормоз.
Положението в Индонезия е критично. Огромни горски площи биват опожарявани от търговците на палмово масло, един за съжаление доста скъп продукт. Изключително сухият сезон тази година допълнително утежнява ситуацията.
В резултат от действията на човека, дивите животни в горите са притиснати в ъгъла и са принудени да се борят за живота си. Макар сблъсъците между животни и хора да не са нищо ново – слонове и тигри отдавна губят неравната битка – бушуващите пожари тласкат животните към местната популация в безпрецедентен мащаб.
Обезлесяването и бракониерството в Борнео вече са превърнали орангутаните в застрашен вид. Едва 22% от тях живеят в защитени зони, а почти половината от популацията им ще загине, ако пожарите продължат да унищожават хабитата им.
Powell’s Books в Портланд, Орегон е най-голямата книжарница в света и заема цял квартал на площ 6300кв.м. Вътре можете да откриете повече от 4 милиона нови, използвани и редки книги, а инвентарът се увеличава с около 3000 книги на ден.
