Най-красивите минерали в света
Когато говорим за минерали, в съзнанието ни обикновено не изникват най-интересните и красиви неща. А би трябвало, защото могат да са наистина изумителни. Има повече от 4900 вида минерали, а това са някои от най-красивите в света.
1. Огнен опал
2. Опал с цяла галактика в него
3. Океанът в един опал
4. Бисмут
5. Черен опал
6. Опал-фосил
7. Най-голямата аметистова геода в света – Императрицата на Уругвай
8. Кварцова геода
9. Флуорит
10. Бирмански турмалин
11. Титаниев кварц
12. Сколецит
13. Малахит
14. Турмалин
15. Азурит
16. Бисмут
17. Родохрозит
18. Уваровит
19. Реалгар върху калцит
20. Крокоит
21. Куприт
Най-сухата пустиня на Земята се превърна в цветен оазис
Пустинята Атакама в Чили е най-сухата в света, но наскоро там се случи нещо неочаквано: превърна се в оазис от розови цветя. Как е възможно това?
Много рядко, при точните условия, когато пустинята попадне под влиянието на обилните пролетни дъждове в южното полукълбо, цветята, които „хибернират“ под повърхността й се събуждат, жадни за вода.
Тазгодишният цветен килим се съживи от същите метеорологични условия, които родиха урагана Патриция – най-силният ураган измерван някога. Толкова много цветя в Атакама никой не е виждал досега, а още по-безпрецедентно е това, че се случва за втори път в рамките на година. Учените отдават необикновения феномен на климатичните промени, а местните са благодарни на събитието, което се очаква да доведе около 20 000 туристи тази година.
200 000 антилопи са загинали в рамките на 24 часа – ще оцелее ли видът?
По-рано тази година хиляди степни антилопи загинаха необяснимо в рамките на 24 часа, а сега се оказва, че катастрофалното събитие е много по-лошо, отколкото се смяташе.
Според първоначалните изчисления, през май месец около 85 000 антилопи са загинали в рамките на един ден, последвани от още около 60 000 малко по-късно.
Сега експертите излязоха с шокиращото разкритие, че загиналите степни антилопи всъщност са най-малко 211 000 – това е 88% от популацията в Казахстан и около 70% от общата популация на и без това застрашения вид.
Учени от Русия, Казахстан, Узбекистан, Монголия и Китай, както и представители от ООН, се срещнаха, за да обсъдят тревожния феномен. Заключението от тази среща е, че основните причини са климатичните промени и пролетните бури, комбинирани с болести.
Това потвърждава първоначалните теории, които също не са особено специфични. Хабитатът на степните антилопи е бил подложен на свирепи бури и значителни температурни спадове през май, тъкмо след като животните са сменили зимната си козина. Експертите смятат, че това е причинило стрес на антилопите и ги е отслабило, след което бактерията пастеурела е успяла да надвие имунната им система.
Въпреки това обаче остават много въпроси. Смъртността при някои стада е 100% за 24 часа, което е безпрецедентно. Подобни температурни разлики са се случвали и предишни години, но тогава са загивали много по-малко антилопи.
Масовото измиране се случва в особено лош момент за степните антилопи. Някога те са били милиони в Азия, но заради бракониерството – рогата им се използват в китайската традиционна медицина като алтернатива на тези от носорог – броят им е бил сведен до около 50 000. След огромни усилия за спасяване на вида, популацията им се е увеличила няколкократно. За съжаление сега опасността за вида е по-висока от всякога и много скоро той може да изчезне напълно.
100 години мода в 2 минути
Модата винаги е успявала да определя културата по начин, по който малко други неща успяват. Лесно можем да познаем по дрехите за коя епоха става въпрос, както го доказва и това видео, продуцирано от MODE. „100 години мода в 2 минути“ представя най-големите модни тенденции през всяко десетилетие от последния век.
Въртящата се врата е изобретена от Теополис Ван Канъл, който мразел общоприетия жест мъжът да отваря вратата за жената
Въртящата се врата е изобретена от Теополис Ван Канъл, който мразел общоприетия жест мъжът да отваря вратата за жената. На 7 август 1888г той патентовал своята врата, базирана на патента на германеца Х. Бокхакер от 1881г. Въртящата се врата има и чисто практични ползи – тя задържа повече топлина в помещението, което може да намали с до 30% разходите за отопление.
Спиращи дъха кадри на Слънцето в резолюция 4K
НАСА пуснаха първите си записи в Ultra HD резолюция и те наистина са впечатляващи. Сред тях е 30-минутен клип на Слънцето, сглобен от снимки, направени от слънчевата обсерватория SDO.
От 2010г насам обсерваторията наблюдава Слънцето и го снима в 10 различни дължини на светлинната вълна. Това дава възможност на НАСА да следят слънчевите изригвания и короналните примки.
В резолюция 4K, космическата агенция ни представя Слънцето така, както не сме го виждали никога досега.
А вие бихте ли скочили в Кладенеца на Яков?
Кладенецът на Яков е най-голямата подводна пещера в Тексас и е едно от най-известните места за търсещите адреналин в щата. Освен това е обявен за най-опасното място за гмуркане в Тексас.
Пещерата е с диаметър 3.7м и се спуска вертикално на дълбочина 9.1м, след което преминава в поредица от тесни разклонения, достигащи до 37м дълбочина.
Водата в Кладенеца на Яков е толкова прозрачна, че човек има чувството, че се хвърля в бездната. Красотата и мистиката на мястото обаче не бива да ви подвежда – то е изключително опасно и досега е отнело живота на осем човека.
Краят на снежния леопард – ще спасим ли поредния изчезващ вид?
Неправителствената организация Световен фонд за дивата природа (WWF) публикува доклад, според който популацията на снежния леопард е намаляла с 20% за последните 16 години и днес са останали около 4000 индивида.
Познат още като барс, снежният леопард обитава високите планини в Централна Азия – хабитат, който бива унищожаван от климатичните промени и глобалното затопляне.
Тази новина не е лоша само за снежните леопарди, но и за хората. Около 330 милиона души разчитат на водата от планините, дом на тези котки. Това означава, че щом хабитатът им е засегнат, заплахата надвисва и над всички тези хора.
Климатичните промени покачват температурите, с което все повече фермери започват да обработват допреди замръзнали региони, с което стесняват хабитата на плячката на снежния леопард, а това увеличава многократно опасността от конфликт между котките и хората. Все повече зачестяват бруталните убийства на снежни леопарди от гневни животновъди, след като човекът не е оставил друг избор на животното, освен да напада домашните животни, сега отглеждани на мястото на дивите.
По-високите температури освен това топят леда и снега по върховете, което означава несигурно бъдеще за хората, разчитащи на планинската вода.
Иронията е, че снежният леопард е едно от най-почитаните животни в Азия. Да срещнеш тази котка е нещо изключително, събитие случващо се веднъж в живота на човек, което малцина са изпитали. Тайнствената природа на снежния леопард е вдъхновила много легенди и му приписва голяма мистика.
Снежният леопард е бил и животно, заемащо централна роля в Първото българско царство и древнобългарската календарна система, където е бил аналог на тигъра от китайския календар. Котката дори е била държавния символ на Волжко-Камска България. Смята се също, че българското име Борис произхожда от общотюркското „барс“ и българското „рис“.
Надежда за спасение все още има, но трябва да се действа веднага. През 2013г дванадесетте държави, в които се намира естествения хабитат на снежния леопард, подписват амбициозна програма за опазване на снежния леопард и екосистемата. Това събитие отбелязва безпрецедентна ангажираност и гласност на проблема, както и нова ера в сътрудничеството между правителства, международни организации и граждански общества.
За съжаление все още не са предприети конкретни мерки, а междувременно броят на снежните леопарди продължава да намалява.
Уникалната Венера
Котките отдавна са превзели интернет, затова е рядкост да се появи такава, която наистина да ни изуми със своята уникалност.
Котката Венера би се вписала идеално в някоя от научните фантастики на Спилбърг или Камерън. Тя притежава неповторима окраска: половината й лице е черно, а другата половина оранжево. Още по-невероятно обаче, че има хетерохромия: едното й око е зелено, а другото синьо.
Според Фейсбук страницата на Венера, която има 800 000 харесвания, тя е била улична котка в Северна Каролина. Стопанинът й я е прибрал, защото приличала на кръстоска между двете котки, които вече имал.
Преди да побързате с твърденията, че това не са истински снимки, ще кажем, че съществуването на котката е потвърдено и има много видео записи с нея.
Но защо Венера е толкова различна?
Може би сте чували за химерзъм – това се случва, когато два зародиша се слеят в един, от което се получава създание с два комплекта ДНК. Макар в интернет веднага да й поставят прякора „котката химера“, малко вероятно е Венера да е истинска химера – просто е ударила джакпота при гените.
В отворените затвори на Финландия няма ограждения и ключалки
Ако търсите затворниците в Керава, Финландия, просто минете по оградената с дръвчета алея и отворете вратата към оранжерията.
„Тук е доста успокояващо. Имаме дори зайчета.“ – разказва Хану Калио, осъден наркотрафикант.
70-те затворника ходят всеки ден на работа в оранжерията. Те засаждат семена, отглеждат зайци и дори овце.
Този затвор няма порти, ключалки или униформи – той е отворен. Всеки от затворниците е кандидатствал да бъде там, печели около $8 на час, има мобилен телефон, пазарува в града и има по няколко почивни дни в месеца. Освен това плаща наем на затвора. Ако избере да учи висше в града, вместо да работи, полага му се субсидия. Понякога затворниците ходят на къмпинг и риболов.
Всички знаят, че бягството е лесно. „Можеш да си тръгнеш, ако искаш. Но избягаш ли, ще се върнеш обратно в затвора. Тук е по-добре.“ – споделя Калио.
Затвори от отворен тип има във Финландия още от 30-те години. Тогава са били повече като работнически лагери. Днес, те са последната стъпка от ефективната присъда, преди затворниците да бъдат въведени обратно в обществото.
Интересното е, че преди няколко десетилетия Финландия е била една от страните с най-много затворници на глава от населението в Европа. Тогава, през 60-те, експерти от скандинавските страни започват да проучват до каква степен наказанията намаляват престъпността. Оказало се, че затворът всъщност не помага.
През следващите години Финландия започва да гради нова затворническа политика, стъпка по стъпка. В края на този процес страната вече има един от най-ниските проценти затворници на континента.
Ключовото се оказва постепенното реинтегриране – това, което предлага отвореният затвор. Около една трета от затворниците във Финландия преминават през такъв и статистиката сочи, че това е намалило с 20% повторните провинения.
Тези затвори са и по-евтини. Чрез елиминирането на нуждата от допълнителни охранителни системи и персонал, както и чрез настаняването на затворниците в нещо като общежития, цената за поддръжка е паднала с 30%.
Такъв затвор има дори в топ туристическата атракция в Хелзинки – остров Суоменлинна. Островът е част от Списък на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО и е пълен с туристи през лятото. Въпреки това, единственото нещо, което отделя затвора от жилищните сгради и музеи е една жълта дървена оградка.
Местните се смущават, ако ги попитате не се ли тревожат, че делят града с осъдени престъпници. Според тях, те помагат на обществото като реставрират исторически находки и полагат общественополезен труд.
