Още
    Начало Блог Страница 258

    Нано скулптури – най-малките човешки фигури

    Това са най-малките скулптури на човешки фигури, създавани някога. Размерът им е едва няколко десетки микрона. Колко точно е това? „Нано“ означава една милиардна част от метъра. Ако ви е трудно да си го представите, един човешки косъм е с дебелина около 100 000 нанометра или 100 микрона. Скулптурите на Джонти Хървиц са с размери, които могат да бъдат сравнени с това колко ноктите на ръцете ви порастват за 5 часа.

    Как са направени?

    Структурата е създадена с помощта на революционна технология за 3D принтиране и техника наречена мултифотонна литография. Процесът разчита на физическия феномен двуфотонно поглъщане. Може да се каже, че това е изкуство, създадено чрез квантова физика.

    Нано скулптури - най-малките човешки фигури

    Нано скулптури - най-малките човешки фигури

    Нано скулптури - най-малките човешки фигури

    Нано скулптури - най-малките човешки фигури

    Нано скулптури - най-малките човешки фигури

    Нано скулптури - най-малките човешки фигури

    Нано скулптури - най-малките човешки фигури

    Нано скулптури - най-малките човешки фигури

    Типи Дегре – необикновеният живот на африканското момиче

    0

    Родена в Африка в семейството на фотографи на дивата природа, Типи Дегре имала най-необичайното детство. Момичето израснало като Маугли и си създало необикновена връзка с много диви животни, включително с 28-годишния слон Абу, леопарда J&B, малки лъвчета, жирафи, щраус, крокодили, зебри, леопард, огромни жаби и дори змия. „Нямам никакви приятели тук, защото няма други деца. Затова животните ми станаха приятели.“ – са думите на малкото дете.

    Типи Дегре - необикновеният живот на африканското момиче

    Типи Дегре - необикновеният живот на африканското момиче

    Алан Дегре и Силвия Робърт, родителите на Типи, са документирали живота й в Африка и близостта й с дивите животни, които са превърнали в пленяващи книги и филми. „Типи от Африка“, публикувана през 1998г, разказва историята й и я прави доста известна. „Тя мислеше като тези животни. Вярваше, че животните са големи колкото нея и са й приятели. Използваше въображението си, за да живее в тези различни условия.“ – обяснява майка й.

    Типи Дегре - необикновеният живот на африканското момиче

    Типи Дегре - необикновеният живот на африканското момиче

    Типи Дегре - необикновеният живот на африканското момиче

    Игнорирайки някои доста очевидни притеснения, Типи е имала най-невероятното детство. Не са много хората, които биха могли да се похвалят, че са изживели истинско приключение, яздейки щрауси през свободното и време, нито че най-добрият им приятел е бил африкански слон.

    Типи Дегре - необикновеният живот на африканското момиче

    Типи Дегре - необикновеният живот на африканското момиче

    Типи Дегре - необикновеният живот на африканското момиче

    Когато Типи навършва 10 години, родителите й я връщат обратно във Франция. Там тя започва да ходи на училище, където се превръща в местна забележителност. За съжаление обаче връщането й към цивилизацията не протича по най-добрия начин и на нея са й нужни много време и усилия, за да се адаптира. Само след 2 години тя спира училище и преминава към домашна форма на обучение, защото не успява да осъществи нормалните за едно дете контакти със своите връстници.

    Типи Дегре - необикновеният живот на африканското момиче

    Типи Дегре - необикновеният живот на африканското момиче

    Типи Дегре - необикновеният живот на африканското момиче

    Типи Дегре - необикновеният живот на африканското момиче

    Днес Типи Дегре е на 24 години и учи кинематография в Париж. Връщала се е в Африка, за да заснеме шест документални филма за Discovery Channel.

    Типи Дегре - необикновеният живот на африканското момиче

    Типи Дегре - необикновеният живот на африканското момиче

    Типи Дегре - необикновеният живот на африканското момиче

    През ПСВ гълъб спасява 194 войника

    През Първата световна война, благодарение на гълъба Шер Ами, са спасени 194 войници от Загубения батальон от американската 77 дивизия. Попаднали на кръстосан огън между германците и приятелски войски, незнаещи за местоположението им, войниците от батальона претърпяват тежки загуби през октомври 1918г и след два свалени пощенски гълъба, те изпращат последния си – женската Шер Ами. Когато я забелязват, германците я обстрелват, успявайки да я свалят. Шер Ами обаче полита отново и сред дъжд от куршуми успява да се изплъзне и стига до щабквартирата на дивизията на 40км разстояние само за 25 минути, въпреки, че е простреляна в гърдите, ослепена, покрита с кръв и изгубила единия си крак.

    Имало е нацистки отряд, от който дори СС са се ужасявали

    Имало е нацистки отряд, от който дори СС са се ужасявали. 36-та Вафен гренадирска дивизия е била ръководена от Оскар Дирлевангер и първоначално е формирана като антипартизанска срещу полската съпротива. Дивизията обаче участва активно в Словакия, Унгария и срещу съветската Червена армия към края на войната. Отговорна е за безброй изнасилвания, плячкосвания и масови убийства на цивилни, както и за някои от най-скандалните и ужасяващи събития през Втората световна война. При Варшавското въстание дивизията избива 100 000 от населението и систематично изравнява града със земята. Дирлевангер изгарял живи жени и деца и пускал изгладнели кучета след тях. Освен това събирал големи тълпи от евреи, за да ги инжектира със стрихнин. Множество командири от германската армия и СС се опитали да отстранят Дирлевангер и да разпуснат организацията, но той имал връзки високо в нацистката организация, които му помагали. 36-та Вафен гренадирска дивизия всявала страх сред СС организациите и си спечелила репутацията на най-престъпната и ужасяваща единица във военната машина на Хитлер.

    Албанското село Лазарат е произвеждало 900 тона канабис годишно

    Албанското село Лазарат е произвеждало 900 тона канабис годишно, на стойност €4.5 милиарда или половината от брутния вътрешен продукт на страната. През юни тази година властите са провели голяма операция с участието на повече от 800 полицаи и бронирана техника. Местните обаче били тежко въоръжени и започнали да обстрелват полицаите с гранатомети и минохвъргачки. В крайна сметка властите превзели контрола над селото, а въоръжените банди избягали.

    Алън Сейвъри е отговорен за убиването на 40 000 слона

    През 50-те години Алън Сейвъри става отговорен за масовото избиване на десетки хиляди слонове и хипопотами в Африка. Той прокарал идеята, че големите популации тревопасни диви животни са отговорни за унищожаването на хабитата им и че те превръщат земята в пустиня. Неговото решение било масовото избиване на големи животни като слонове и хипопотами, като Сейвъри участвал в разстрела на 40 000 слона. По-късно той нарича това „най-голямата грешка в живота си“ и излиза с нова теория – този път, че трябва да има повече тревопасни животни, за да се възстановява почвата и да бъдат спрени климатичните промени.

    В кратера Попигай има диаманти за 3000 години напред

    В кратера Попигай в Сибир има огромни залежи на диаманти? Според руски източници, в кратера има трилиони карати диаманти, достатъчно да задоволят търсенето по света за 3000 години напред

    По време и след големи войни се раждат изключително повече момчета

    Учените отдавна са забелязали, че по време и след големи войни се раждат изключително повече момчета, отколкото момичета. Феноменът остава необяснен и до днес, макар да има една доста интересна теория. Статистически, завърналите се войници след Първата световна война са били средно с 2.5см по-високи от онези, които са загинали в битка. Това е интересна статистика, която се оказва доста значима, защото при по-високите родилите е по-голям шанса да им се роди момче. Това обаче повдига друг въпрос – Защо шансовете на по-високите войници да оцелеят във война са по-големи?

    Kongō Gumi е компания на 1400 години

    Kongō Gumi е била най-старата непрекъснато действаща независима компания в историята? Началото на японската строителна компания може да бъде проследено до 578г, когато един от опитните строители, които принц Шотоку довел от Корея в Япония за построяването на будисткия манастир Шитено, решил да започне собствен бизнес. В триметров свитък са описани 40 поколения назад във времето до зараждането на компанията. През 2006г Kongō Gumi е закупена от по-голяма строителна компания поради финансови проблеми. Друг интересен факт е, че от 20-те най-стари действащи компании днес, 11 са японски.

    Най-изпеченият измамник в историята

    Май 1935г, прекрасна неделна вечер, Виктор Лустиг върви по Бродуей в Ню Йорк. Първоначално, агентите на Тайните служби не са сигурни дали е той. Следят го от седем месеца, опитвайки се да научат повече за този загадъчен и спретнат мъж, но новият му мустак успява да ги заблуди за момент. Когато повдига яката на палтото си и забързва крачка обаче, агентите се намесват.

    Обграден, Лустиг се усмихва и хладнокръвно подава куфарчето си. „Спокоен“, го описва единият от агентите, отбелязвайки „отличителен белег“ на лявата скула и „тъмни, изгарящи очи“. След като го преследват от години, те най-после успяват да зърнат отблизо „Графа“ – прякор, който получава заради вежливото и обиграното си поведение. Мъж с дълги бакенбарди, продължава описанието, и „перфектно поддържани нокти на ръцете“. По време на разпит той е абсолютно спокоен и сдържан. Агентите очакват куфарчето да съдържа наскоро напечатани банкноти или други инструменти от бизнеса за милиони на Лустиг. Вътре обаче откриват единствено скъпи дрехи.

    Най-изпеченият измамник в историята

    Накрая обаче изваждат портфейла от палтото му и вътре намират ключ. Опитват се накарат Лустиг да им каже за къде е, но Графа само свива рамене. Ключът отвежда агентите до метро станция на Таймс Скуеър, където отварят прашасало шкафче, а вътре откриват $51 000 във фалшиви банкноти и металните плаки, от които са отпечатани. Това е началото на края за най-големия измамник в света.

    Тайните служби най-после залавят един от най-издирваните хора в Европа и САЩ. Той е натрупал състояние от схеми, които са толкова мащабни и скандални, че никой не е вярвал, че жертвите му биха могли да са толкова наивни. Лустиг продал Айфеловата кула на търговец на скрап. Продал и „кутия за пари“ на безброй алчни богаташи, които повярвали, че изобретението му може да печата напълно неразличими от оригинала $100 банкноти. Дори успява да изпързаля някои от най-богатите и опасни мафиоти – мъже като Ал Капоне, който така и не разбрал, че е измамен.

    Виктор Лустиг

    Сега властите били нетърпеливи да го разпитат за всичко това, плюс вероятното му участие в няколко скорошни убийства в Ню Йорк и стрелбата по Джак Даймънд, който бил отседнал в същия хотел като Лустиг.

    „Графе, вие сте най-изпеченият измамник, живял някога.“ – му казва един от агентите.

    „Не бих казал така. Все пак, вие ме надхитрихте.“ – отговаря Графът с усмивка на лице.

    Макар да получава множество обвинения за притежание на фалшива валута, Виктор Лустиг въобще не е притеснен от това. Той е държан във Федералния арест в Ню Йорк, откъдето всички били сигурни, че е невъзможно да избяга, докато чака да бъде съден на 2 септември 1935г. Когато властите отиват до килията му на третия етаж в този ден обаче, те са шокирани. Графът е изчезнал посред бял ден.

    Роден в Австро-Унгария през 1890г, Лустиг научава няколко езика и решава да обиколи света, когато решава, че няма по-добро място да натрупа богатство от големите туристически кораби, пълни с богаташи. Чаровен и самоуверен още като младеж, Лустиг прекарва времето си като бъбри с успешни бизнесмени и междувременно си набелязва жертви. Схемата била проста. Разговорите постепенно преминавали на тема пари и той уж неохотно разкривал, че използва „кутия за пари“. Накрая се съгласявал да покаже въпросното изобретение в пълна тайна. По случайност дори го носил със себе си. Кутията приличала на корабен сандък, изработен от махагон, но пълен със сложни машинарии.

    Кутията за пари

    Лустиг демонстрирал кутията за пари, като вкарвал в нея автентична банкнота от $100 и след няколко часа „химически процеси“ изваждал две привидно напълно неразличими от оригинала стодоларови банкноти, които без проблем харчил на кораба. Не след дълго новите му приятели започвали да питат как и те да се сдобият с такава кутия.

    Отново неохотно, Графът започвал да обмисля дали да не се раздели със своята кутия, ако цената го устройва. Някои купувачи дори наддавали в продължение на дни. Лустиг винаги бил много търпелив и предпазлив. В края на пътуването той обикновено се разделял с машината срещу сумата от $10 000, макар понякога да получавал и тройно повече. Зареждал кутията с няколко банкноти за всеки случай, ако го накарат да направи пак демонстрация, след което изчезвал.

    През 1925г обаче Виктор Лустиг си поставя по-голяма цел. След като пристига в Париж, той прочита във вестника за ръждясващата Айфелова кула и голямата цена за поддръжката и ремонтите й. Парижаните били раздвоени и мнозина смятали, че кулата трябва да бъде съборена.

    Лустиг измисля план, който ще го направи легенда. Той започва да проучва големите търговци на скрап в Париж. След това изпраща фалшиви писма, в които твърди, че е заместник-директор на Министерството на пощите и телеграфите, изисквайки среща, на която да обсъдят „доста примамлива“ сделка. Условието обаче е срещите да са абсолютно дискретни.

    Айфеловаата кула

    Графът наема стая в хотел Крион, един от най-престижните в града, където провежда срещите с дилърите. Казва им, че е взето решение да се организира търг за събарянето на кулата и 7000-те тона скрап, който ще остане от нея. Лустиг наема лимузини и развежда своите потенциални жертви на Айфеловата кула, опитвайки се да определи кой ще е идеалния шаран.

    Андре Поасон бил нов в града и Лустиг бързо решава да се фокусира върху него. Когато Поасон започва да го залива с въпроси, Лустиг пуска примамката. Обяснява му, че като заместник-директор не печелил много пари, а намирането на купувач за кулата било доста голямо и отговорно решение. Поасон се хванал. Той достатъчно пъти бил работил с корумпирани хора, за да знае накъде бие Лустиг: няма как да не е бюрократ; кой иначе би се осмелил да му иска подкуп? Поасон се съгласил да плати на измамника $20 000 в брой, плюс още $50 000, за да бъде уредено той да спечели търга.

    Лустиг прибира $70 000 и след по-малко от час се отправя обратно към Австрия. Там изчаква историята да се разчуе, вероятно дори да пуснат скица и описанието му, но това така и не става. Поасон, опасявайки се от унижението, което ще се стовари върху него, избрал да не докладва случая.

    За Лустиг, липсата на новини е нещо хубаво. Скоро той се завръща в Париж, за да опита още веднъж със същата схема. Но винаги предпазлив, Графът започва да подозира, че един от бизнесмените, с който се е свързал, може да се е обадил на полицията, затова заминава за САЩ.

    В Америка, Лустиг се завръща към лесните печалби с кутията за пари. Той приема десетки самоличности и е арестуван доста пъти. В повече от 40 случая, успявава да се измъкне от обвиненията или да избяга от ареста, докато чака дело. Задига $123 000 от шериф и данъчен в Тексас, а след като шерифът го открива в Чикаго, Графът успява да се измъкне с приказки като върнал част от парите и го нахокал, че не може да се оправя с машината.

    al-capone-1

    В Чикаго, Графът се свързва с Ал Капоне и му казва, че му трябвали $50 000, за да организира голяма финансова измама, обещавайки на гангстера да удвои парите му само след два месеца. Капоне е подозрителен, но въпреки това му дава парите. Лустиг ги прибира в сейф в стаята си и ги връща два месеца по-късно, защото ужким схемата пропаднала, но е дошъл да върне парите на Капоне, понеже е точен. Капоне, успокоявайки се, че не е загубил инвестицията си и впечатлен от неговата „честност“ му връчва $5000. Цялата идея на Лустиг е просто да спечели доверието на мафиота.

    През 1930г, изпеченият измамник започва да работи с Том Шоу, химик от Небраска. Двамата печатат фалшиви пари и организират сложна система за разпространението им, чрез която прокарват по $100 000 на месец, използвайки куриери.

    По-късно същата година, докато фалшивите банкноти на Графа се появяват из цялата страна, Тайните служби арестуват същия шериф от Тексас, който Лустиг бил измамил преди време. Обвиняват го, че разпространявал фалшиви пари в Ню Орлиънс. Шерифът бил толкова ядосан, че Лустиг го направил на глупак, че дава на агентите подробно описание.

    Минават месеци и милиони фалшиви долари вече са в обръщение, а Тайните служби отчаяно се опитват да стигнат до Графа. Те наричат банкнотите „парите на Лустиг“ и се тревожат, че биха могли да разклатят цялата парична система на страната. Но късметът им се усмихва и то благодарение на една жена.

    Един ден приятелката на Лустиг, Били Мей, разбира, че той има афера с любовницата на Том Шоу. Заслепена от ревност, тя прави анонимно обаждане до полицията и им казва къде е отседнал Графа в Ню Йорк. През пролетта на 1935г федералните най-после го залавят.

    Бягство

    Докато чака съдебния процес, Лустиг игриво повтаря, че никой затвор не би могъл да го задържи. В деня преди да започне процеса, облечен в затворнически дрехи и джапанки, той сплита няколко чаршафа и се спуска по тях през прозореца. Преструвайки се, че е мияч на прозорци, той небрежно забърсва стъклата, докато се спуска по сградата. Десетки минувачи го забелязват, но не подозират за случващото се.

    Графът е заловен отново месец по-късно в Питсбърг и този път се признаава за виновен по всички обвинения. Осъден е на 20 години затвор в Алкатраз. На 9 март 1947г най-изпеченият измамник в историята се разболява от пневмония и два дни по-късно умира.

    Източник: Smithsonian.com

    Откриха вирус, от който хората оглупяват

    Откриха вирус, от който хората оглупяватУчени от университета Джонс Хопкинс са идентифицирали мистериозен вирус, който прави хората по-глупави и досега е открит у 45% от тестваните хора.

    Вирусът обикновено се открива във водораслите, но е свързван с промени в разпознавателните функции при хората и мишките. Шокиращото е, че той променя генната експресия на мозъчните клетки, буквално правейки хората по-глупави като потиска мозъчните функции, спомените и имунната система.

    Досега са тествани само 90 човека, но вирусът е открит у 40 от тях. Това е доста и може да означава, че почти всеки втори човек е заразен.

    Човешкото тяло е дом на трилиони бактерии и вируси, повечето от които безвредни, но новото откритие показва, че някои микроби могат да имат изключително влияние върху поведението и здравето ни.

    8 исторически цитата, които бъркаме

    Някои от най-значимите исторически личности са оставили след себе си малко мъдрост под формата на цитати, които повтаряме толкова често, че са се превърнали в част от модерната култура. Проблемът е, че тези цитати понякога леко се изменят през годините и вече не отговарят на истината.

    1. „Хюстън, имаме проблем.“ – командир Джим Ловел

    Повечето хора не знаят на кого са тези думи, но въпреки това със сигурност са ги чували. Всеки ги свързва с НАСА и изследването на космоса. Онези, които знаят, вероятно грешат, защото са ги научили от филма „Аполо 13“. Там репликата е на Том Ханкс, който играе главния герой, Джим Ловел.

    В действителност, думите са на неговия колега Джон Суигърт. Освен това са и малко сгрешени – правилният цитат е „Хюстън, имахме проблем.“

    Хюстън, имаме проблем.

    2. „Парите са коренът на всяко зло.“ – Библията

    Доста близо до истинския цитат от Новия Завет, но въпреки това неточен. В текста I Тимотей 6:10 е записано, че „любовта към парите е коренът на всяко зло.“ Както виждате има разлика, защото вината не е у парите, а у човека.