Вече повече от век здравните експерти повтарят, че миенето на ръцете със сапун е един от най-ефективните методи да се спре разпространението на зарази и инфекции. Резултатът от внимателното измиване със сапун всъщност се дължи на физически, а не на биологични процеси. Точно така, противно на популярното схващане, сапунът просто помага за премахването на микробите, а не за убиването им.

През деня, върху ръцете ви попадат бактерии и вируси от най-различни обекти. Компютърната клавиатура например, според някои експерти, е по-мръсна дори от тоалетната чиния. Смартфоните и таблетите също не остават по-назад. Да не говорим за парите и кредитните карти или обичаят да се ръкостискаме. Дори хартията за подсушаване на ръце в обществените тоалетни е пълна с микроби, попаднали върху нея от тоалетните.

Да, микробите са навсякъде и добре че повечето са безобидни, а някои пък дори са неразделна част от живота ни. Какъвто и да е източникът им, щом попаднат върху вас, те полепват по мазните секрети, които ръцете ви произвеждат. Ако останат достатъчно дълго, те достигат крайната си цел (във вашето или нечие друго тяло), където вършат пакости.

Как точно сапунът помага, щом не убива микробите? Когато миете ръцете си с обикновен сапун (не говорим за антибактериален) и вода, сапунът химически разгражда мазнините, а търкането помага механически. Колкото повече сапун използвате и колкото по-дълго търкате ръцете си, толкова по-малко микроби ще останат по тях.

Експертите казват, че 20-секундно измиване със сапун е доста ефективно при премахването на бактериите, пък дори и да не ги убива. Ако държите да се борите с микробите, може да използвате антибактериален сапун. Той обаче е само малко по-ефективен от обикновения, защото съставките му действат само върху определени микроби. Освен това масовата употреба на антибактериални сапуни води до увеличена антимикробна устойчивост.

Разбира се, дори обикновеният сапун не е ефективен, когато е замърсен, а това се случва доста често с течните сапуни и диспенсърите. Възможно е да стане така, че ръцете ви да са по-мръсни след като сте ги измили, ако сапунът е замърсен.

Бързият отговор на този въпрос е 264 часа (около 11 дни). През 1965г, 17-годишният ученик Ранди Гарднър е поставил този рекорд.

Няколко други човека, участвали в научни изследвания, са успявали да останат будни до 10 дни под медицински надзор. Никой от тях не е изпитал сериозни медицински, неврологични, физиологически или психически проблеми. От друга страна, всички са демонстрирали прогресивен и значителен дефицит на концентрация, мотивация, възприятие и други мисловни процеси. Въпреки това всички са се върнали към нормален режим на сън само след една или две нощи.

По-сложният отговор на въпроса се върти около определението за „буден“. Както вече споменахме, продължителната липса на сън при нормален човек причинява проблеми с мисълта, множество кратки епизоди на сън и загуба на разпознавателни и двигателни функции. Всички знаем как някои шофьори заспиват на волана и сме чували за недоспалите британски пилоти, които са разбили самолетите си на връщане от военните зони през Втората световна война. Ранди Гарднър е бил „буден“, но в общи линии нефункциониращ съзнателно в края на периода без сън.

В случая с лабораторни плъхове обаче, продължителното лишаване от сън за две седмици или повече води до смърт, както е наблюдавано при експериментите на Алан Рехтшафен от Чикагския университет.

При някои редки медицински случаи, въпросът колко дълго човек може да издържи без сън води до други изненадващи отговори и още повече въпроси.

Синдромът на Морван например се характеризира с мускулни спазми, болка, потене, отслабване, халюцинации и тежко безсъние. Мишел Жуве и неговите колеги от Лион, Франция са изследвали 27-годишен мъж с това заболяване и са открили, че той буквално не е спал нито за миг в продължение на няколко месеца. През това време не се е чувствал изморен и не е показвал промяна на настроенията, нарушена памет или безпокойство. Въпреки това, всяка нощ между 21:00 и 23:00ч, за период от 20 до 60 минути мъжът е изпитвал звукови, визуални, обонятелни и сетивни халюцинации, както и болка и вазоконстрикция в пръстите на ръцете и краката.

Фаталното семейно безсъние, друго рядко заболяване, може да се окаже смъртоносно след 6 до 30 месеца безсъние. Името му е малко подвеждащо, тъй като смъртта всъщност настъпва в резултат на органна недостатъчност, а не директно от липсата на сън. Патологическите процеси включват дегенериране на таламуса и други части на мозъка, свръхактивност на симпатиковата нервна система, високо кръвно, треска, треперене, ступор, отслабване и нарушаване на ендокринните системи на тялото. Фаталното семейно безсъние спада към заразните прионови болести, които включват и лудата крава.

Но да се върнем на въпроса – Колко дълго човек може да остане буден? Точен отговор все още не може да се даде. Въпреки наблюденията над плъхове, досега не е известно човек да е умрял от безсъние.

Когато говорим за пустини, няма как да не си представяме огромни пясъчни дюни, непоносима жега, жарко слънце и пресъхнали земи. Има ги на всеки континент, във всякакви форми и размери. Ако погледнете глобуса, ще забележите, че пустините заемат предимно региони около 30 градуса географска ширина. Има ли причина за това? Защо тези региони са предразположени за образуването на пустини?

Защо пустините са около 30-ия градус?

В южното полукълбо имаме пустините Калахари, Атакама, Австралийската пустош и Намиб. В северното полукълбо са Сахара, Американския югозапад, Арабската пустиня и пустините Деще Лут и Тар. Всички те имат едно общо нещо – намират се около 30-ия градус географска ширина.

Причината за това е система от въздушни течения, така наречената циркулационна клетка, която предвижва значителни количества въздух към горния слой на земната атмосфера. Тази, отговорна за гореспоменатите пустини, се нарича клетка на Хедли.

Земята получава много слънчева светлина всеки ден, като най-много от нея попада върху екватора и създава значителна топлина. Понеже топлият въздух се издига нагоре, въздухът при екватора се издига високо в земната атмосфера, след като бъде нагрят слънцето. От там, той се понася на север, където започва да се охлажда. След като се охлади достатъчно, той слиза обратно към земята. Тази система от движение на въздуха е клетката на Хедли.

Как клетката на Хедли създава пустините?

Когато топлият въздух при екватора се издига, той се насища с много влага и водна пара. Докато продължава да се издига все по-високо, той достига по-ниско атмосферно налягане, което му позволява да се разширява. Това разширяване също охлажда топлия въздух, което пък от своя страна кара влагата да кондензира и води до обилни валежи. Този процес е причината около екватора да има толкова много дъждове и тропиците да са толкова влажни.

Въздухът обаче не е приключил своето пътешествие. Вече сух, топлият въздух продължава и следва пътя на Хедли. Щом изстине достатъчно, той започва да се спуска към повърхността. Това спускане се случва приблизително на 30 градуса географска ширина.

Ако регионът няма друг източник на вода, например от местния климат или други метеорологични системи, той пресъхва и започва да се превръща в пустиня. Щатът Флорида е едно такова място на 30-ия градус, което е успяло да се противопостави на сушата. Благодарение на изпаренията от Мексиканския залив, регионът получава предостатъчно влажен въздух, който му пречи да се превърне в пустиня.

Страничните ефекти от клетката на Хедли

Спускането на въздуха при 30-ия градус спомага за образуването на друга клетка. Докато сухият въздух слиза, той придърпва със себе си въздух от севера. Това придърпване създава втора клетка, наречена клетка на Ферел. Въздухът от нея също се спуска на 30-ия градус, но откъде идва? Клетката на Ферел придърпва въздух от 60-ия градус, което е причината там да е умереният климатичен пояс и да има богата растителност (Северна Европа, Русия, Канада).

Как Ел Ниньо и Ла Ниня влияят на климата?

Ел Ниньо е явление, при което голяма част от Тихия океан се затопля на всеки 3-7 години. Това внася известен хаос в иначе стабилната система. Затоплянето на океана създава съпротивление, което забавя циркулацията на атмосферата. Това забавяне пък прави зимите по-влажни в американския югозапад и причинява суши в Австралия и Индонезия.

Ла Ниня е точната противоположност на Ел Ниньо – охлаждането на океана. Това явление обаче е по-кратко и продължава 6 до 9 месеца. Ефектът на Ла Ниня върху климата е по-малък, но въпреки това е причината за повече мусони в Азия, суши в Южна Америка и по-сухо време в американския югозапад. Затишието между двете явление се нарича Ла Нада, което на испански означава „Нищото“.

Знаете ли също, че:

• В Антарктика падат изключително малко валежи и континентът се смята за пустиня. Освен това е най-студеният, най-сухият и най-ветровитият континент на планетата.
• 1/3 от повърхността на Земята е заета от пустини.
• В пустинята Атакама има места, за които не е известно кога за последно е валяло. Учените смятат, че някои региони там са в състояние на екстремна пустиня от 40 милиона години.
• Около 120 000кв.км. се превръщат в пустиня всяка година поради промяната на климата и практики като обезлесяването. Това заплашва поминъка на повече от 1 милиард души в 110 страни.
• В Китай се работи по проекта Великата зелена стена, чиято цел е засаждането на дървета от Пекин то Вътрешна Монголия по протежението на 4500км, за да се спре разширяването на пустинята Гоби.
• Само за шест часа пустините получават повече енергия от слънцето, отколкото човечеството консумира за година. Тези изчисления са мотивирали създаването на проекта Desertec, чиято цел е създаването на мрежа от слънчеви и вятърни ферми в Африка и Близкия Изток. Desertec ще струва $500 милиарда, но до 2050г ще може да генерира достатъчно възобновяема енергия, за да задоволи 15% от нуждите на Европа.