Космосът винаги е бил източник на възхищение, страхопочитание и… купища заблуди. От филмите на Холивуд до конспиративните теории в интернет, често приемаме фантазията за факт, без да се замислим. Истината обаче е, че много от нещата, които си мислим, че знаем за Вселената, просто не отговарят на действителността. А ако ви трябват още причини да не вярвате на Холивуд, ще ги намерите тук.

1. Експлодираме в космоса

Също като много от митовете, за които ще говорим, тази идея идва от Холивуд. Във филмите често показват неща, които са далеч от истината и сценаристите не са особено загрижени дали фактите им са верни. Те избягват от реалността, за да направят сцените по-интересни. Такъв е и този случай.

От филмите знаем, че в момента, когато човек е изложен на открития космос без предпазен костюм, той е пътник и всеки момент ще експлодира, пръскайки карантии във всички посоки.

Ако излезете в открития космос без костюм, определено ще умрете, но това няма да стане моментално, нито пък по толкова цветен и ефектен начин. Човек може да оцелее в космоса около половин минута, без да получи някакви трайни увреждания. Със сигурност няма да е приятно, но смъртта не е мигновена и настъпва в следствие на задушаване, поради липсата на кислород. Сещаме се поне за един филм, който представи нещата реалистично – „2001: Космическа одисея“.

2. Венера и Земята са еднакви

Може би сте чували как Венера била близнака на Земята, но това не бива да ви кара да мислите, че е същата като нашата планета. Тази идея идва още от времето, когато не сме знаели каква точно е повърхността на Венера. Поради изключително плътната й атмосфера, чак когато сме изпратили космически апарат до планетата сме открили колко смъртоносно и неприветливо място е тя.

Масата на Венера е около 80% от земната, само че е по-близо до Слънцето и е най-горещата планета в нашата слънчева система – температурата там достига до 465ºC.

3. Слънцето е топка от огън

Слънцето всъщност сияе, а не гори. Може да ви изглежда като незначителна разлика, но топлината, генерирана от Слънцето, е резултат от ядрен реакция, а не от химична, каквото е горенето. И докато сме на тази тема…

4. Слънцето е жълто

Накарайте някой да ви нарисува Слънцето и той веднага ще посегне към жълтия цвят. Това ни се струва нормално. Рисуваме Слънцето жълто още от деца, пък и да имаме някакви съмнения, ще излезем навън и ще погледнем към него в небето, където определено изглежда жълто.

В действителност обаче, виждаме жълтото единствено благодарение на земната атмосфера. Ако сте виждали снимки на НАСА и на тях Слънцето също е жълто, за това си има причина. Толкова сме свикнали с тази идея, че понякога астрономите променят цветовете на снимките си, за да ги направят по-разпознаваеми. Истинският цвят на Слънцето обаче е бял. Всеки астронавт може да го потвърди.

Освен това нямаме нужда да виждаме Слънцето, за да знаем какъв цвят е, защото можем да разберем това по температурата му. Студените звезди в началото са кафяви или тъмно червени и постепенно стават по-горещи. Нещо с температура няколко хиляди келвина ще излъчва червена светлина. В другия край на спектъра, най-горещите звезди с повърхностна температура над 10 000 келвина са сини. Повърхността на Слънцето е почти 6000 келвина, което означава, че то попада някъде в средата и е бяло.

5. Земята е по-близо до Слънцето през лятото

Звучи логично. Планетата ни трябва да е най-гореща, когато се намира най-близо до нещото, което я нагрява. Тази идея обаче идва от погрешното разбиране за това какво предизвиква сезоните. Те се дължат не на близостта до Слънцето, а на наклона на земната ос. Оста, около която се върти Земята, всъщност е наклонена на една страна. Когато тя сочи към Слънцето, в това полукълбо е лято. Когато сочи обратно, тогава е зима.

Не е мит обаче, че Земята понякога е по-близо до Слънцето. Тя има елипсовидна орбита (като повечето други планети). Прието е, че разстоянието между Земята и Слънцето е около 150 милиона километра. В своя перихелий обаче (най-близката точка на планетата до Слънцето), разстоянието е 147 милиона километра, а в афелия (най-далечната точка от Слънцето) става 152 милиона километра.

6. Тъмната страна на Луната

Това е доста често споменавано. Идеята, че Луната има вечно тъмна страна е абсолютно погрешна. Луната е в синхронно въртене със Земята, което означава, че една и съща страна гледа към нас, но това не важи за Слънцето. Всички страни на Луната са осветявани от Слънцето в един или друг момент.

7. Звук в космоса

Филмите рядко се придържат към реализма, когато стане въпрос за звук в космоса. Все пак една експлозия не е толкова драматична и ефектна, ако зрителите не могат да я чуят. В космоса обаче няма атмосфера, което означава, че звуковите вълни няма по какво да преминат.

Разбира се не означава, че никъде другаде в космоса няма звук. Ако отидете на планета с атмосфера, там ще има звук, макар и по-странен.

8. Не може да се премине през астероиден пояс

Това го знаем от „Междузвездни войни“. Хан Соло ни показа, че е супер пилот, като прекара Хилядолетния сокол през смъртоносен астероиден пояс, въпреки невъзможните шансове за оцеляване. Това е впечатляващо, ако изключим факта, че вероятно и вие бихте могли да го направите (ако имахте под ръка космически кораб).

Едно от най-честите неща за космоса, които филмите не представят вярно, е размерът. Това е отчасти разбираемо. Ако трябваше да ни покажат реалността, щяхме да гледаме просто черен екран с по някоя миниатюрна точка тук-там, обозначаваща планета или нещо друго.

Космосът просто е огромен. Ама наистина огромен. Дори в един астероиден пояс да има десетки милиони астероиди, трябва да сте най-големият карък на света, за да се ударите в някой. Не е невъзможно, но вероятността е близо до нулата.

Да погледнем към нашият астероиден пояс. В него има милиони обекти, а вероятно и много повече, в зависимост колко голям трябва да един обект, за да го броим. Най-голямото нещо в него е Церера – бивш астероид, днес класифициран като планета джудже с диаметър 950км. Разстоянието между два обекта в астероидния пояс е поне няколкостотин хиляди километра. Шансовете да се ударите в един от тях е 1 на милиард. Досега сме изпратили 11 космически апарата през астероидния пояс без нито един инцидент.

9. Великата китайска стена се вижда от космоса

Сигурно сте чували, че Великата китайска стена е единственият създаден от човека обект, видим от космоса. Това може да е отчасти вярно, а може и да не е – зависи какво разбирате под „комос“. От ниската орбита, стената е едва забележима, но също и много други постройки на Земята. От по-далеч, например от Луната, няма да можете да различите цели континенти, да не говорим за някаква си стена.

10. НАСА разполага с ¼ от бюджета на САЩ

Без съмнение САЩ е допринесла за изследването на космоса много повече от която и да е друга нация, но за съжаление успява да го прави все по-малко, поради все по-слабата обществена подкрепа към НАСА. Все повече хора губят интерес към космоса и това е жалко, защото това е най-амбициозното и важно начинание в историята на човека като цяло.

Един от най-големите проблеми на НАСА е приетото схващане, че харчи твърде много пари. Хората правят доста грешни сметки колко пари НАСА получава всяка година. Средностатистическият американец смята, че НАСА харчи значителна част от федералния бюджет – цели 25%. Във времена, когато много хора изпитват икономически затруднения, не е чудно, че те искат космическата програма да бъде спряна.

Проблемът тук е, че НАСА не получава толкова пари. За 2015г, националното управление ще получи около 0.5% от федералния бюджет. Всъщност и предишни години бюджетът на НАСА рядко е надхвърлял 1% от федералния. Най-голям е бил по време на космическата надпревара през 60-те, но дори тогава е достигнал максимум 4.4%, което е доста по-малко от 25%.