Болката е сложна емоция. Това е отговорът на мозъка при негативни стимули, като например опарване на гореща печка. Този отговор се превръща в изживяване, което ни кара да избягваме болката в бъдеще – негативните последствия от болката ни позволяват да се учим от миналото.

Болката е от полза на по-развитите животни, които имат по-голяма продължителност на живота и вероятно е допринасящ фактор за по-дългия живот. Способността да се учим от негативните изживявания ни дава по-голям шанс да избегнем същите опасни опасни ситуации в бъдеще.

Логично е тогава насекомите, които живеят много по-кратко, да нямат ноцицептори – рецепторите, директно отговорни за болката. След като не разполагат с рецептори за болка, те не могат да я изпитат (или поне не нашата версия на болката). Това се отнася и за членестоногите.

Учените, провеждали наблюдения на насекомите, изглежда подкрепят тази идея. Един скакалец например ще продължи рутината си, независимо дали бива изяждан жив или измъчван от малко дете. Насекомите с травми се опитват да продължат живота си по нормалния начин, сякаш всичко е наред.

След като повечето насекоми живеят само броени дни, те нямат нужда да се учат от болезнените преживявания. Те така или иначе скоро ще са мъртви.

Някои учени обаче не са съвсем съгласни с това и продължават да се водят спорове по въпроса. Макар да не разполагат с ноцицептори и да не реагират на болезнени стимули както бихме очаквали, членестоногите все пак може би изпитват някакъв вид болка – със сигурност не такава, каквато усещаме ние.

Един експеримент, проведен в университета Куинс в Белфаст например е изучавал реакцията на морски раци към електрически шокове. Раците демонстрирали негативно поведение спрямо шоковете. Някои учени твърдят, че тази реакция е автоматична, но според други показва, че раците – и всички ракообразни – всъщност изпитват болка.

Подобен експеримент е проведен в Станфордксия университет, само че с плодови мушици. Те били изложени на топлина и също се опитали да я избегнат. Учените открили, че за тази реакция е отговорен сензорен неврон, но не са стигнали до консенсус относно това дали мушиците са изпитвали болка или просто са реагирали на топлината с предварително програмирани рефлекси.

Тези експерименти показват, че членестоногите може и да изпитват някаква по-различна болка, но едва ли някога ще може да се каже със сигурност дали това е така. Без ноцицептори и капацитета за емоционално поведение обаче, насекомите не могат да изпитат болка по начина, по който я изпитваме ние и другите животни.

Най-възрастният човек в историята е била Жана Калмен, която е доживяла до 122 години и 164 дни. Рекордът за най-възрастен човек е бил 103 години през 1798г, 110 години през 1898г и 115 години през 1986г, което показва едно покачване с около 7 години на век.

Няма установен лимит на дълголетието, но засега се смята, че максимално човек би могъл да живее около 125 години. Учените са стигнали до това заключение след като са изчислили как се променя стойността VO₂max (максимално консумиране на кислород) с възрастта. Тази стойност показва максималното количество кислород в милилитри, което може да се приеме и усвои за минута на килограм телесно тегло.

По този начин са открили, че максималната продължителност на живота би могла да се определи като се изчисли кога стойността VO₂max на човек падне до толкова, че вече не могат да бъдат поддържани основните функции на тялото, необходими за живот – приблизително 3мл/кг за минута. На базата на тази теория, атлети с VO₂max между 50 и 60 на възраст 20 години биха могли да доживеят до 100-125 години, ако продължат да поддържат физическата си форма.

Поради редица фактори обаче, малцина доживяват до повече от 100 години. Днес средната продължителност на живота е около 67 години, а в някои страни надвишава 80 години.

Защо жените живеят по-дълго от мъжете?

Жените живеят средно със 7 години по-дълго от мъжете, макар в по-развитите страни тази разлика да е доста по-малка. Рискът от смърт обаче е по-висок при мъжете, особено при младежите и мъжете над 60 години.

Първоначално се е смятало, че това се дължи на биологичните разлики и половите хормони. Учените обаче са открили, че в манастирите монасите живеят почти толкова дълго, колкото и монахините. Това подсказва, че начинът и условията на живот играят по-голяма роля, отколкото генетичните разлики между мъжете и жените.

Мъжете, освен това, обикновено се излагат на повече рискове и се поддават повече на стреса. Фактът, че мъжете внимават по-малко за здравето си също е от значение.

Има ли ген на дълголетието?

Макар максималната продължителност на живота на човека да се определя от човешкия генотип, това колко дълго може да живее човек не зависи единствено от гените. Храненето и други външни фактори оказват голямо влияние върху продължителността на живота. В комбинация с гените, тези фактори определят колко свободни радикали – които увреждат клетките – се създават в тялото, докато то произвежда енергия, и колко от тях биват обезвреждани, а щетите поправяни.

При мухите, червеите и мишките са открити различни гени, влияещи на тяхната продължителност на живота. Модифицирайки тези гени, учените са успели значително да удължат живота на животните. Подобни гени са открити при хората и в близкото бъдеще е напълно възможно те да се окажат ключа към удължаването на живота ни.

Все още много хора смятат, че диамантите се образуват от въглищата. Тази идея дори продължава да се преподава в класните стаи.

Въглищата не играят роля при образуването на диаманти. Всъщност, повечето диаманти са се образували преди появата на първите растения на Земята – именно от тези растения са се получили въглищата. Това трябва да ви говори, че е невъзможно диамантите да са се образували от въглищни залежи.

Истината е, че диамантите се образуват в земната мантия и излизат на повърхността при дълбоки вулканични изригвания. При тези изригвания се получават стълбове от магмена скала, обикновено лампроит или кимберлит. Търсачите на диаманти проучват именно за такива стълбове.

Образуването на диамант по естествен начин става при изключително високи температура и налягане. Такива условия има само в ограничени зони от земната мантия, на около 150км под повърхността, където температурата е минимум 1050ºC. Подходящи температура и налягане за образуване на диаманти има най-вече в мантията под континенталните плочи.

Диамантите излизат на повърхността при дълбоки изригвания, които разкъсват части от мантията и ги издигат нагоре. Такива вулканични изригвания обаче са изключителна рядкост и не са били засичани откакто учените разполагат с техниката за това.

Участват ли въглищата в образуването на диамантите?

Въглищата са седиментна скала, образувала се от умрели растения. Рядко се откриват на по-голяма дълбочина от 3км и едва ли е много вероятно да са били изкарани на повърхността от по-голяма дълбочина от тази на основите на континенталните плочи. Откъде тогава е дошъл въглеродът за образуването на диаманти? Най-вероятно този въглерод е останал на голяма дълбочина в земната мантия още при образуването на планетата.

Откривани са малки диаманти в скали, които са били потопени от тектоничните плочи дълбоко в земната мантия, след което върнати отново на повърхността. Такива диаманти вероятно са се образували и на по-малка дълбочина, около 80км, както и при по-ниска температура, около 200ºC.

На теория е възможно въглищата да са източник на въглерод при формирането на такива диаманти, но по-вероятно е това да са скали като варовик, мрамор и доломит.

Има също теория, че диаманти са се образували на Земята и при големи сблъсъци с астероиди. Когато такъв астероид се удари в Земята, сблъсъкът създава екстремни температура и налягане. Един 10-километров астероид например може да се движи с 20км в секунда и при сблъсък би могъл да освободи повече енергия от милион атомни бомби и температура по-висока от тази на повърхността на Слънцето.

Това са повече от идеални условия за образуването на диаманти и такива всъщност са били откривани около няколко кратера в Аризона и Сибир.

Най-големият довод за това, че диамантите не идват от въглищата си остава сравняването на възрастта им.

Почти всеки диамант, който сме открили досега, е от докамбрийския период, обхващаш времето от формирането на Земята преди 4.6 милиарда години до началото на камбрийския период преди около 540 милиона години. За сравнение, най-ранните растения са се появили на Земята преди около 450 милиона години – почти 100 милиона години преди образуването на всички диаманти.

Знаете ли също, че:

• Най-големият диамант, откриван някога, е Серджио и тежи 3617 карата или 723 грама. Открит е в Баия, Бразилия през 1895г и се смята, че е дошъл от метеорит.
• Най-големият шлифован диамант пък е Златният юбилей, който тежи 545.67 карата или 109.13 грама. Открит е в мина Премиер, Южна Африка, а стойността му се оценява на 4 до 12 милиона щатски долара.
• В мина Премиер е открит и предишният рекордьор, диамантът Кулинан, който тежал 3106.75 карата и бил нарязан на 105 по-малки диаманта. От тях най-голям и известен е Звездата на Африка, който тежи 530.2 карата (106гр).
• Диаманти могат да се създават и в лаборатория. Синтетичните диаманти са на практика почти неразличими от естествените, но са много по-евтини и задоволяват 98% от търсенето в индустрията.