През 1935г Нацистка Германия приема нов национален флаг със свастика.
Запечатаният влак и завръщането на Ленин
В едновагонен влак на малката гара в Готмадинген, на границата между Германия и Швейцария, един от двама германски офицери рисува линия през пода на вагона. Тази тебеширена линия придобива статуса на международна граница и ако най-важния пътник на влака я прекоси, той ще извърши държавна измяна.
Въпросният обаче съвсем не се притеснява. Това са неговите собствени условия, сделка която е сключил с германския кайзер в кратките моменти на април 1917г, когато интересите на двамата по случайност са съвпаднали… и така започва заговорът, променил историята.
Влакът, тръгнал от гарата в 15:10ч на 9 април, ще обиколи Европа, за да стигне в Русия, където ще стовари ключовата фигура в заговора: Владимир Илич Ленин.
Още предния месец в Петроград (днес Санкт Петербург) е избухнала революция, подкладена от смъртта на 3 милиона войници във война, която Русия губи. Но Ленин чете за всичко това само във вестника край бреговете на Цюрихското езеро в Швейцария. Също като много други руски заточеници, той е прекарал войната там, на неутрална територия, обграден от врагове. Но сега трябва да се върне в Русия.
Междувременно, в Париж, Лондон и Берлин се повдига спешният въпрос: ще остане ли Русия във войната?
Ленин от години шумно агитира за мир. Ако Русия се изтегли от войната, това ще доведе до закриването на Източния фронт, а милион германски войници ще помогнат на запад, накъдето внезапно са се насочили американците, включили се драматично във войната през същата седмица.
Германия иска „възможно най-голям хаос“ в Русия, по думите на тогавашният външен министър Артур Цимерман. „В наш интерес е радикалистите сред руските революционери да победят.“ – пише той.
Ленин и германците искат едно и също нещо и чрез швейцарския комунист Фриц Платен е сключена сделка – необикновена не само с мащаба си, но и с най-малките детайли – запечатаният влак. Той ще е руско посолство на колела, което ще превози Ленин и още 30 руски дисиденти през цяла Германия, после с ферибот ще се отправи към Швеция, след това ще измине дългия път през Скандинавия и накрая ще спре в Петроград.
Това е най-големият риск в живота на Ленин. Той агитира за революция в Германия, но този път се е оставил в ръцете на кайзера. По-важното обаче е, че новото правителство в Русия иска да продължи войната. Сътрудничеството с врага, за да се постигне мир е необходимото зло за Ленин.
Тайното прекарване на хора през граница е нещо често срещано по време на война; измяната също. Но е рядкост хора да бягат от неутрална държава, през военни зони, за да се върнат в страната, срещу която конспирират.
Когато се разчува новината за пътуването, общественият влак, превозващ конспираторите от Цюрих до швейцарската граница, е посрещнат от тълпа от стотина руснаци, които ги наричат „провокатори“, „шпиони“, „свине“ и „предатели“. „Ще ви обесят като германски шпиони!“ – извикал някой от тълпата.
Затова влакът трябвало да бъде „запечатан“. Пътниците трябвало да бъдат представени не като германски агенти, а просто като изгнаници, които са пуснати да се завърнат у дома.
Съществуват няколко разказа от пасажери за пътуването, включително и този на Надя Крупская, съпругата на Ленин, както и на Инеса Арманд, вероятно неговата любовница. Те разказват как Ленин накарал всички да пушат в тоалетната, защото мразел цигарите, а хората отиващи по нужда пък се ядосвали, защото трябвало да чакат доста. Освен това доста се изнервил от силното пеене и веселие, идващо от много от спътниците му.
На гарата във Франкфурт пък всички запели „Работническата Марсилеза“ – руска революционерска песен с мелодията на френския химн. Германия по това време е във война с Франция и Русия, затова френският химн, изпят с руски акцент бил доста надъхващ, така да се каже.
На гара Потсдам в Берлин пък имало прикачване с 20 часа изчакване. Според някои теории, тогава германците предали на Ленин злато на стойност 40 милиона марки за финансирането на Октомврийската революция (твърде вероятно е болшевиките да са финансирани от Германия, но по-малко вероятно е методът да е бил така директен).
Докато влакът криволичи в продължение на дни и нощи, загрижени телеграми се разменят между Лондон и Берлин; Стокхолм и Петроград. Дали пътниците ще бъдат приети от шведските власти? Дали новото правителство на Русия ще ги отпрати? Още повече усложнява нещата и ареста на Лев Троцки в Халифакс, Канада – друг водач революционер.
Либералите в новото правителство се страхуват – окозва се с основание – че Ленин идва, за да води нова революция. По тази причина започват усилия за подкопаването на авторитета му – пресата е притисната да пише предимно за германското влияние над Ленин. Това обаче не дава желаният резултат.
На последната отсечка към Петроград, на всяка гара влакът е посрещнат с овации и ръце, протягащи се към прозорците. Ленин дори няколко пъти дава кратки речи.
Неговите най-големи страхове обаче вече са минало, макар пред него да са други препятствия. Денят се пада понеделник след Великден, а влакът ще пристигне на гарата чак късно вечерта. Ще успеят ли да намерят превоз, за да ги закара до мястото, където ще отседнат? – пита се Надя Крупская.
Оказва се, че е нямало за какво да се тревожат. „Тълпата пред гара Финландска блокираше целия площад, правейки движението почти невъзможно. Край страничния изход бяха строени войници под червени флагове.“ – пише Николай Суханов, главен хроникьор на Руската революция, отразяващ събитието в онази нощ.
Следващите месеци се оказват многозначителни за Ленин и катастрофални за германския кайзер. Следват Юлските дни на 1917г, бунт при който 500 000 работници и войници въстават срещу буржоазното правителство. Болшевиките застават на чело на протестиращите, които обаче са разпръснати със сила, а стотици са разстреляни на улицата. Властта преминава изцяло в ръцете на временното правителство, а болшевиките се оттеглят в нелегалност и започват подготовка за всеобщо въоръжено въстание.
Октомврийската революция
Избягал отново, този път във Финландия, Ленин се връща в Русия няколко месеца по-късно, този път обаче решен да свали правителството на всяка цена. На 23 октомври Централният болшевишки комитет гласува за въоръжено въстание с 10 на 2 гласа. На 5 ноември 1916г, болшевишкият лидер Анвелт Ян Янович повежда своите революционери на въстание в Талин, столицата на Естония, а два дни по-късно болшевиките се надигат и в Петроград, руската столица.
В 21:45ч Владимир Ленин стреля във въздуха от кораба Аврора, сигнализирайки началото на щурма на Зимния дворец, който се оказва на практика обезлюден. До ранните часове на следващата сутрин болшевиките превземат всички ключови центрове на властта в Петроград почти без никакви жертви. През следващите месеци властта е превзета и в други части на Руската империя, макар Москва да удържа цели две седмици.
Новото правителство национализира всички руски банки, конфискува всички частни банкови сметки, конфискува собствеността на Църквата (включително банковите сметки), отрича всички външни дългове, получава контрол над фабриките, увеличава заплатите и скъсява работния ден на 8 часа.
Първоначално болшевиките отказват условията на Германия за мир, но след като германската армия преминава Украйна без да срещне никаква съпротива, новото правителство подписва Брест-Литовския мирен договор, с който се слага край на участието на Русия в Първата световна война.
Истинската история на Покахонтас
Историята за английския капитан, спасен от индианска принцеса, е разказвана безброй пъти, включително в много филми и анимации. Твърде често обаче бяга от истината.
Основното е вярно, съгласяват се повечето историци: приятелството между буйно индианско момиче и прагматичния англичанин се е оказало от съществено значение за Джеймстаун, вероятно дори е спасило колонията.
Смит, обикновен мъж с необикновен кураж и приключенец по душа, се включва в експедицията на Вирджинската търговска компания през 1607г на 27 години. Преди това се бил във Франция, плавал из Средиземно море, бил заловен в Трансилвания, след което продаден в робство и накрая успял героично да избяга и да се върне в Англия.
На път за Вирджиния, амбициозният Смит се бърка в работата на водачите на експедицията толкова много, че е арестуван по измислени обвинения за метеж.
При пристигането си в Джеймстаун обаче, той се доказва като незаменим кадър, особено в сделките с месните алгонкински индианци, населяващи региона. Той научава езика им и започва да търгува с тях, а в последствие използва комбинация от сила и дипломация, за да подпомогне развитието на колонията.
Един ден в края на 1607г, докато изследва река Чикахомини, Смит е заловен от индианци и отведен в столицата им Веровокомоко, намираща се на брега на днешната река Йорк.
Смит е изправен пред група индианци и вожда Поухатан. Сред събралата се тълпа била и любимата дъщеря на вожда, момиче на около 11 години. Нейното име било Матоака (Малко снежно перо), но заради игривия й нрав, баща й я наричал Покахонтас (Малка палавница).
По разказа на Смит, той бил осъден от Поухатан и трябвало да бъде пребит до смърт, но Покахонтас се втурнала към него и го прегърнала, умолявайки баща си да пощади живота му. За повече от 4 века историята многократно е отхвърляна и разглеждана отново, като дори днес някои историци я приемат отчасти за вярна, а други я отхвърлят напълно.
Почти сигурно обаче, имайки предвид възрастта на Покахонтас, не може да става дума за любов, а по-скоро за приятелство. През следващата година, Покахонтас посещава колонизаторите и им носи храна. Превръща се във връзка между заселниците и индианците, като по този начин още повече издига смит като значима фигура сред враждуващите колонизатори.
През октомври 1609г, Смит е тежко ранен при експлозия на торба с барут върху крака му и отплава за Англия, където да се възстановява. Неговото отсъствие лишава колонията от водач, чиито умения вероятно са щели да спасят много животи през предстоящите трудни времена.
Покахонтас, на която е казано, че Смит е мъртъв, спира всякакъв контакт със заселниците, но през 1613г е отвлечена след избухването на война между индианците и заселниците. Докато е в плен учи английски, покръства се и приема християнското име Ребека. Тогава се и среща с Джон Ролф, за когото се омъжва. Тяхната връзка помага за сключването на мир, продължил 9 години. Колонията се стабилизира и започва да се разширява, отчасти заради Ролф, който първи успешно култивира тютюн в Северна Америка .
Виждайки влиянието на Покахонтас, Вирджинската търговска компания решава да я изпрати в Англия като символ на опитомените „диваци“ от Новия свят и успеха на Джеймстаун.
През 1916г с Ролф отплават за Англия и пристигат там на 12 юни. Обикалят Лондон с каляска, придружавани от още 11 индианци. По това време Джон Смит живее в Лондон, но не се среща с Покахонтас. Пише обаче на кралица Анна, съпругата на крал Джеймс, молейки я с Покахонтас да се отнасят като с кралска особа.
На следващата година Покахонтас се среща с краля, макар той да бил толкова непретенциозен, че тя разбира с кого се е запознала едва по-късно.
Покахонтас не била принцеса в контекста на поухатанската култура, но Компанията въпреки това я представила като такава на англичаните. Мнозина по нейно време смятали Поухатан за владетел на империя и следователно дъщеря му за тях била принцеса. Освен това самата Покахонтас впечатлявала всеки, когото срещнела със своето поведение, отговарящо на това на дъщерята на крал.
В началото на 1617г, Смит най-после среща двойката на едно социално събитие и по неговите думи, когато Покахонтас го видяла, „без да казва нищо се обърнала, прикрила лицето си и изглеждала разстроена“, след което останала насаме за няколко часа. По-късно двамата разговарят и тя му разказва, че го е смятала за мъртъв.
Смит прави две пътешествия до Нова Англия, но му е забранено да се върне във Вирджиния, където си бил създал прекалено много врагове. Покахонтас и Ролф се опитват да отплават отново към колонията през април 1617г, но тя се разболява и умира в ръцете на Ролф при завръщането им в Англия.
Не е известно каква точно е причината за смъртта й, като според теориите може би се е разболяла от едра шарка, пневмония или туберкулоза. Според някои пък може да е била отровена.
Покахонтас и Ролф оставят след себе си един син, Томас Ролф, роден през 1615г, преди двамата да заминат за Англия. Наследници на много от първите фамилии във Вирджиния могат да проследят родословното си дърво до Покахонтас и вожда Поухатан, включително известни личности като Едит Уилсън (съпруга на президента Удроу Уилсън), адмирал Ричард Бърд (първият достигнал със самолет Северния и Южния полюс), Хари Бърд (губернатор на Вирджиния), Паулина де Ротшилд (съпруга на барон Филип де Ротшилд), бившата Първа дама Нанси Рейгън и астрономът Пърсивал Лоуел (благодарение на когото е открита Плутон).
Бамбукът цъфти веднъж на 65 до 120 години
Бамбукът цъфти веднъж на 65 до 120 години. Освен това, цъфтенето е масово и определен вид бамбук цъфти по целия свят по едно и също време, независимо от различните географски и климатични условия, след което умира. Учените все още не могат да обяснят защо това е така. Според една от теориите, масовото цъфтене увеличава шанса за оцеляване на семената, а дългият цикъл на цъфтене е по-голям от продължителността на живота на гризачите и така бамбукът регулира животинската популация като предизвиква глад. Друго предположение пък е, че масовият цъфтеж на бамбука, последван от смърт, предоставя на следващото поколение място и възможност за растеж. Мъртвите стебла създават огромни полета, привличащи мълнии, което увеличава шанса за горски пожари. Понеже бамбукът е агресивно растение, той успява да изпревари останалите растения и заема мястото, оставено от предишното поколение.
Какво прави диригентът?
Сигурно сте си задавали този въпрос. Някакъв човек стои пред класическия оркестър и размахва ръце, въпреки че сякаш никой не му обръща внимание и музиката си върви със или без него.
Преди няколко стотин години класическите оркестри на са имали диригенти както днес. Понякога е имало човек, отмерващ ритъма с пръчка, но в миналото класическата музика е имала доста равномерен ритъм. Оркестрите освен това са били доста малки.
След време обаче, няколко промени в стила на класическата музика са наложили присъствието на диригент. Преди всичко, ритъмът станал много по-сложен. В рамките на няколко минути темпото можело да се променя драстично. За няколко секунди оркестърът трябвало да забави темпото, след което значително да го забърза. Важно било да има човек, който да ръководи тези промени.
Тогава и оркестрите станали много по-големи, което се оказало по-голям проблем, отколкото бихте си помислили. На звуковите вълни им е нужно известно време, докато достигнат до вас, което означава, че музикантите разположени в противоположни краища на оркестъра ще се чуват със забавяне от част от секундата.
Диригентът стои в центъра на оркестъра и понеже светлината пътува по-бързо от всичко останало, музикантите могат да разчитат на визуалните му напътствия. В некласическите стилове, музикантите обикновено разчитат на „монитор“ – тонколона, която им позволява да чуват останалите от оркестъра без закъснение.
Понеже е в центъра и не свири на инструмент, диригентът също така контролира баланса. Той показва кога определени инструменти трябва да са по-силни.
Ако оркестърът изпълнява музика, написана по време когато не е имало диригенти, понякога свири без такъв. В този случай, концертмайсторът е този, който води останалите (докато свири) и изпълнява много от отговорностите на диригента.
0640-09-12
През 490г.пр.Хр. атинската войска разгромява персите в Битката при Маратон. 10 000 атиняни и 1000 платейци спират персийското нашествие, побеждавайки 25 000 пехотинци и 1000 конници (по древни описания са били над 200 000 пехотинци). В битката загиват 3000 атиняни и платейци, а персите дават 5000 жертви.
2001-09-11
През 2001г ислямската терористична група Ал-Каида извършва четири координирани терористични акта в Ню Йорк Сити и Вашингтон. В резултат на самоубийствените атаки са срутени кулите на Световния търговски център и част от Пентагона. Убити са почти 3000 души, а материалните щети са оценени на над $10 милиарда.
1697-09-11
През 1697г в Битката при Зента наброяващата 50 000 души австрийска армия, водена от принц Евгений Савойски, разгромява тотално 80 000 османци, настъпващи на север. Австрийците дават само 429 жертви, а османците губят 25 000.
Защо някои хора имат къдрава коса?
Има много теории, опитващи се да обяснят защо някои хора имат къдрава коса, а други права. Дълги години се е смятало, че това се определя от формата на косъма: този с кръгло напречно сечение е прав, онзи с елипсовидно сечение е вълнообразен, а с плоско сечение е къдрав. Според друга теория, при къдравата коса едната страна на косъма расте по-бързо от другата и затова той се накъдря.
Днес учените смятат, че къдравата коса се дължи на формата на фоликула на косъма, която изглежда се контролира от определен ген.
Структура на косъма
Къдравата коса се различава от правата не само по формата си. Много рядко може да намерите човек с къдрава и мазна коса. Биологически, в това има логика, защото мастният секрет, произвеждан от мастните жлези във фоликула, по-лесно преминава по правия косъм, отколкото по къдравия. Всеки с къдрава коса знае, че тя лесно изсъхва, трудно се поддържа и често е неконтролируема. Е, поне цъфтящите краища са рядкост.
Къдравата коса се различава от правата и на химическо ниво. Косъмът е изграден от протеина кератин – същият, който изгражда още кожата и ноктите – и неговите молекули се комбинират и образуват фибри. Молекулата на протеина съдържа серни атоми, които понякога се сливат и образуват така наречения дисулфиден мост. Когато това се случи между атоми, които са на по-голямо разстояние, косъмът се накъдря. Колкото повече дисулфидни мостове има, толкова по-къдрава е косата.
Формата на фоликулите
Косата расте от малки отвори в кожата, наречени фоликули. При хората с къдрава коса фоликулите изглежда се стесняват в горния си край. Смята се, че тази им форма сбива по-нагъсто кератиновите молекули съдържащи серни атоми , което прави по-вероятно образуването на дисулфидни мостове.
Произход
Къдравата коса се определя генетично. Някои гени са доминантни, което означава, че когато човек наследи два различни гена за определен белег, единият е по-вероятно да бъде изразен. Например, генът за дълги мигли е доминантен над гена за къси мигли, така че наследите ли и двата от родителите си, ще имате дълги мигли. Другият ген се нарича рецесивен и ще се прояви само, ако е наследен и от двамата родители.
Смята се, че генът за къдрава коса е частично доминиращ над този за права, затова когато човек наследи по един от двата, може да има средно къдрава коса.
Не е ясно защо са еволюирали тези различни типове. Според една теория, когато първите хора са напуснали Африка и са се заселили в по-студени и облачни региони, правата коса е еволюирала, за да предоставя по-добра защита от студа за сметка на по-слабата защита от ултравиолетовата светлина. Според резултатите от някои експерименти обаче, къдравата коса всъщност предоставя по-добра защита срещу УВ светлината, докато правата коса по-добре задържа въздух близо до скалпа, намалявайки загубата на топлина. Все още няма единодушно мнение по въпроса кое е вярно.
2008-09-10
През 2008г в Женева е пуснат за първи път Големият андронен ускорител, най-големият научен експеримент.
