През 1946г, докато се вози във влак за Дарджилинг, сестра Тереза Бояджиу твърди, че е чула божия призив да „напусне манастира и да помогне на бедните, докато живее сред тях“. По-късно тя става Майка Тереза.
1946-09-10
Тайният трезор на Капоне
Капоне е роден в семейството на емигранти на 17 януари 1899г в Ню Йорк Сити. През 1919г се мести в Чикаго, където се превръща в най-известният престъпник и гангстер на своето време. Занимава се предимно с хазарт, продажба на алкохол и рекет.
През 1925г, след опит за убийство на боса Джони Торио, Капоне поема контрола над чикагската мафия, където допреди е дясната ръка на Торио. През следващите години влиза в списъка с най-издирваните престъпници на ФБР, продава алкохол през Сухия период, организира Клането на Свети Валентин, при което са очистени седмина от ирландската мафия, а накрая е осъден за укриване на данъци през 1931г. Осем години по-късно е пуснат от затвора заради сифилис в напреднала фаза и умира през 1947г.
Съкровището на Капоне
В началото Капоне води дейността си от хотел Метропол, но през юли 1928г се мести в апартамент в хотел Лексингтън, където остава до ареста си през 1931г.
През 80-те години, една строителна фирма подготвя цялостен ремонт на хотела и при оглеждането на сградата открива стрелбище и тайни тунели. Те свързвали таверни и бордеи, предоставяйки път за бягство в случай на полицейска акция (очевидно не са помогнали на Капоне да се измъкне на полицията през 1931г).
Тези открития дават повод за по-подробен оглед на хотела, а според слуховете, Капоне имал таен трезор под хотела, където държал цялото си богатство.
Най-гледаното предаване по телевизията
През 1985г журналистът Джералдо Ривера е уволнен след като разкритикува телевизия ABC за отмяната на репортаж, разглеждащ връзката между Джон Кенеди и Мерилин Монро. Ривера се съгласява да води двучасово предаване, обещаващо да разкрие съдържанието на тайния трезор на Капоне.
На 21 април 1986г милиони зрители застават пред телевизорите си в очакване да видят несметни богатства или трупове на живо. На мястото присъства съдебен лекар, в случай че наистина трезора се окаже гробище, както и агенти на данъчната служба, които да приберат парите.
Предаването започва със задъхания Ривера, който въвежда зрителите в прашното, пълно с паяжини мазе на хотела. Посочва към лабиринта от тунели на Капоне, след което показва дебела 55см бетонна стена, зад която по неговите думи били богатствата на най-големия гангстер.
181 канала предават на живо разбиването на стената. Лампи осветяват дупката, търсейки следи от съкровище или трупове. Вместо това, 30 милиона зрители виждат купчина боклуци и празни бутилки.
Въпреки, че предаването е най-гледаното в историята по онова време, Ривера и продуцентите му стават за смях из цялата страна. През 1991г в своята автобиография журналистът признава, че благодарение на него „трезорът на Капоне“ се е превърнал в модерен евфемизъм за нашумяло събитие, обречено да не отговори на очакванията.
Мистериозният живот на гъбите
Нито растения, нито животни, гъбите играят важна роля в природата.
Представете си ябълково дръвче, което расте изцяло под земята, а отгоре виждаме единствено ябълките, изникващи мистериозно през есента. Общо взето така е при гъбите. Основната част на структурата им представлява обширна мрежа от тънки нишки, наречена мицел. Често виждаме единствено плодното тяло на гъбата, което се показва над земята, обикновено в края на лятото или през есента.
Мицелът на гъбите расте през храната си, която може да е почва, изгнили листа, мъртви дървета, кората на живи дървета или дори мъртви животни. Нишките, наречени хифи, могат да достигнат огромни разстояния в търсене на храна. Макар някои гъби да нападат и убиват живи растения (особено дървета) и животни, повечето се възползват от разлагащ се материал.
Много дървета, орхидеи и други растения не могат да растат, ако около корените им не растат гъби. Тази симбиоза се нарича микориза и при нея растението получава полезни вещества от почвата, а в замяна предпазва гъбата. Това е доста ефективно партньорство, издържало изпитанието на времето. Във фосили на растения отпреди 400 милиона години в Шотландия са открити гъби в корените им.
Гъбите някога са били класифицирани като растения, но са толкова уникални, че учените днес са им заделили цяло царство. То е толкова огромно, че обхваща невероятно голямо разнообразие от видове, всеки със своите уникални стратегии за оцеляване и биологични особености. Дори днес знаем изключително малко за гъбите, а се смята, че има около 5 милиона вида, от които сме класифицирали едва 100 000.
Около 1/3 от гъбите се размножават използвайки повече от един метод, както полово, така и безполово. И в двата случая спорите на гъбите често се разпръскат активно чрез голяма сила и на големи разстояния. Това става благодарение на специализирани механизми в устройството на гъбите, които позволяват изстрелването на спорите. При някои гъби например се събират субстанции, които повлияват на обема на клетката и баланса на течности, което позволява експлозивното разпръскване на спорите във въздуха.
При така наречените балистоспори, гъбата образува малка капка вода. Когато спората влезе в контакт с капката, тя се изстрелва с ускорение повече от 10 000g. Други гъби пък разчитат на насекоми да разпръснат спорите им, привлечени от ярките цветове на плодните им тела.
Най-голямата колония гъби в света се простира на 8.9кв/км и се смята, че е на възраст 2400 години. Макар да не може да се направи точно изчисление, общата й маса вероятно е над 600 тона. Ако тази колония се приеме за единичен организъм, това означава, че е най-големият такъв в света по размер и маса.
Гъбата phellinus ellipsoideus на остров Хайнан пък има най-голямото плодно тяло. През 2011г е открито плодно тяло с дължина над 10м и маса 500т, а възрастта му е изчислена на 20 години.
Снимки на някои от най-невероятните гъби вижте тук: Гъбите както никога преди
Само 1% от боклука в Швеция отива на сметищата
Хората произвеждат шокиращо количество боклук и всички знаем, че това не е добре за природата. Можем да го събираме в сметища, но и те са голям проблем за природата. Парниковите газове (като метана) и токсичните химикали, например от домакинските препарати, замърсяват въздуха, почвата и подпочвените води. Освен това сметищата миришат, шумни са, пречат на дивите животни и привличат пренасящи болести вредители.
Рециклирането е помогнало за намаляването на боклука, но все още доста от него се изхвърля в сметища по целия свят всяка година. Една страна обаче ни показва, че не е нужно да е така.
Шведите произвеждат същото количество боклук като другите европейци, но само 1% от него се озовава на сметищата. Това се дължи на 32 фабрики за изгаряне на боклук, произвеждащи електроенергия. Тези фабрики изгарят повече от 2 милиона тона боклук на година – почти 50% от това, което произвежда страната.
Разбира се, Швеция все пак рециклира каквото може, но останалото обикновено отива за изгаряне. При този процес се генерира пара, задвижваща турбини, които генерират електричество. То се предава по електропреносната мрежа и се разпределя за потребление в страната.
Фабриките за изгаряне на боклук в Швеция снабдяват с отопление 1 милион домакинства, а с електричество – 250 000. Така страната не само намалява количеството боклук, но и е по-малко зависима от фосилните горива.
Но не замърсяват ли природата като изгарят боклука си? Процесът генерира вторични продукти като пепел, съдържаща диоксини, химичен замърсител. През последните години обаче, Швеция значително е подобрила процеса и замърсителите се филтрират, което означава, че много малка част от тях всъщност попадат в атмосферата.
За съжаление, понеже има много материали, които не могат да се рециклират или бъдат изгорени, сметищата все още са необходимост. Крачка в правилната посока би била да намалим количеството на отпадъците, които произвеждаме, но това е доста трудно. Швеция изглежда е намерила по-лесно и доста ефективно решение на проблема. Дали и други ще я последват?
Разкриха кой е бил Джак Изкормвача
Между 1888 и 1891г в Лондон са убити 11 жени. Смята се, че поне пет от тях са убити от един и същ човек, наречен от вестниците Джак Изкормвача. Останалите жертви вероятно са убити от подражатели или близки познати.
Нова ДНК експертиза свързва заподозрения Арън Козмински с убийството на Катрин Едоус, една от петте жертви на Изкормвача, убита някъде между 31 август и 9 ноември 1888г.
Макар да са минали повече от 100 години от убийствата, Джак Изкормвача броди из въображението на хората и до ден днешен.
След като гледал филма „От Ада“, бизнесменът Ръсел Едуардс се заинтригувал и купил един шал, който бил намерен до тялото на Едоус. Когато го дал за изследване, върху него била открита не само кръв, но и семенна течност. ДНК била твърде стара за стандартните тестове, но д-р Лухелайнен от ливърпулския университет Джон Мурс сравнил митохондриалната ДНК от кръвта на роднина на Едоус, използвайки своя техника за извличане на генетичен материал от дреха. Едуардс успял да свърже ДНК от клетките в семенната течност с роднина на сестрата на Козмински.
Козмински винаги е бил един от главните заподозрени за престъпленията. Той живеел в района на убийствата, страдал от психично разстройство и изпитвал омраза към жените. Освен това, убийствата на оригиналния Изкормвач спрели след като той бил приет в лудница.
Как руснаци откриха живот в космоса
Наскоро руски космонавти откриха живот от външната страна на Международната космическа станция. Това е първият път, когато там са открити живи организми и никой не е сигурен как точно са се озовали там.
Организмите са открити от космонавт, излязъл да почисти космическата станция. Изглежда са вид морски планктон, но учените не могат да обяснят как са оцелели в космоса.
Независимо дали вярвате в извънземни или не, това откритие безспорно увеличава шансовете да има извънземен живот.
Някои учени смятат, че организмите са дошли от океана, пренесени от въздушните течения. Но понеже не се срещат в Байконур, Казахстан, откъдето е излетяла ракетата, не е много вероятно да са пренесени по време на полета.
Организмите си имат уста, крайници, храносмилателен тракт, мускули и нервна система. Почти бихме могли да ги наречем извънземни. Просто не са това, което обикновено си представяме като говорим за живот в космоса. Известни като бавноходки, тези малки твари са изключително издръжливи на сурови условия, което означава, че все пак са дошли от Земята.
Във всеки случай обаче, за пореден път разбираме колко малко знаем за космоса и живота, не само извънземния, но и земния. Щом едни такива развити организми биха могли да оцелеят там, където се е смятало, че не е възможно, как бихме могли да кажем, че на някоя друга планета или друго кътче от космоса няма живот?
Най-отровните растения на планетата
Внимавайте какво докосвате и какво ядете. Някои неща могат да ви убият, също като отровна змия. Има стотици, ако не хиляди отровни растения по света и някои от тях са доста смъртоносни.
10. Бучиниш
Да започнем с нещо, което вероятно сте чували. Широко разпространено в Древна Гърция като средство за екзекуция, най-известната жертва на бучиниша бил философа Сократ, изпитал смъртоносния ефект на токсина кониин.
Приемането на дори съвсем малка доза кониин (6-8 листа, а дори по-малко семена или корена) води до смърт. Токсинът поразява нервно-мускулната система и причинява мускулна парализа. Тя обикновено започва от краката и се изкачва нагоре докато достигне дихателните мускули. Излишно е да казваме, че тази смърт съвсем не е от най-приятните.
9. Зокум (Олеандър)
Това е едно от най-опасните растения в света, което е странно имайки предвид, колко широко разпространено е като декоративен храст. Може да е красиво, но не смейте да го опитвате – листата, цветовете и плодовете му съдържат химикали, известни като сърдечни гликозиди. Те са терапевтични в прецизни дози, но могат да спрат сърцето ви в непремерени количества.
8 интересни факта, които не знаехте
Представяме ви първия ни клип, посветен на интересни факти, които вероятно не сте знаели. Надяваме се да ви хареса, а скоро очаквайте и следващия. Можете да се абонирате за нашия канал във Vbox7 от >>този линк.
На какво мирише след дъжд?
Сигурно сте усещали специфичната миризма, носеща се във въздуха след дъжд, особено през лятото или след период на голяма суша. Сякаш всичко се усеща различно, ухае различно. Чудили ли сте се на какво точно мирише, какъв е този аромат на чистота и свежест? Хората по цял свят го разпознават, а учените имат няколко теории.
Донякъде миризмата – и по-точно уханието на чистота – се дължи на озона. Обикновено атомите кислород са по двойки, а озонът съдържа три кислородни атома. Той се образува по естествен начин в горните слоеве на атмосферата, където енергията от UV светлината разделя кислородните молекули и всеки от единичните атоми се свързва с различна кислородна двойка. Същият процес се случва около водопадите и след мълния.
Понякога озонът се използва за неутрализирането на неприятни миризми, особено дим или мухъл. Миризмата на чистота след дъжд се дължи отчасти на факта, че озонът неутрализира някои от миризмите, с които сме свикнали.
Но и озонът има специфична миризма. Някои хора казват, че много прилича на тази на здравеца. Други я оприличават на белина. Малцина са онези, които са вдишвали озон за по-дълъг период, защото той е опасен и може да унищожава клетките. Но малко озон след дъжд не може да ни навреди, нали? Особено, когато носи такава свежест със себе си.
Другата специфична миризма, която се усеща след дъжд е като на прясно разкопана почва. Почти всички типове почва на Земята съдържат бактерии актиномицети. Те се откриват най-вече в плодородната и влажна почва и са полезни както за почвата, така и за нас. Учените дори са успели да извлекат антибиотици от почвата и са открили, че се произвеждат именно от тези бактерии.
Когато почвата изсъхне, актиномицетите освобождават спори, които могат да издържат на сушата и се активират когато завали. Специфичната миризма идва от бактериите, които се събуждат в земята и въздуха и се залавят за работа.
Как едни от най-древните същества спасяват милиони човешки животи
Ако оцеляваш вече 450 милиона години, сигурно имаш няколко трика в ръкава си. В случая с мечоопашата, един от тези трикове е кръв със забележителни антибактериални свойства. Човекът не е на земята от толкова дълго, но сме се научили бързо и днес използваме лековитата кръв на членестоногото, за да спасяваме животи – само че не тези на мечоопашатите.
Най-очевидно необикновеното нещо при кръвта на мечоопашата е, че тя е ярко синя. Това се дължи на съдържанието на хемоцианин, който за разлика от хемоглобина използва мед, а не желязо, за да транспортира кислород. Вместо бели кръвни клетки, много членестоноги имат амебоцити, а при атлантическия мечоопашат те са толкова ефективни, че са безценни за медицината.
Амебоцитите на мечоопашата са изключително чувствителни към бактериални замърсители. Още повече, реакцията отнема 45 минути, а не 2 дни, както е при бозайниците. Това прави кръвта на мечоопашата незаменима при тестването на инжекции и ваксини, които спасяват милиони животи всяка година.
За съжаление никой не пита мечоопашатите дали биха станали кръводарители, затова всяка година повече от 250 000 биват хващани и източвани. Днес при процедурата се източва около 30% от кръвта на всеки мечоопашат, след което го връщат в океана. Макар да се приема, че животното може да оцелее след тази кръвозагуба, между 3% и 15% загиват. На цена от $15 000 за литър обаче, изглежда това е доста доходоносен бизнес.
Наистина ли медът не се разваля?
Това е доста често срещан факт, според който медът е единствената храна, която не се разваля. Но наистина ли е така?
Вечен ли е медът?
В някои случаи – да. Медът има неопределен срок на годност. Свойствата на преработения мед са това, което го пази от микробите и други неща, които биха могли да го развалят или замърсят. Стига тези свойства да не са изменени, преработеният мед може да издържи неопределено дълго време. Суровият мед обаче (този в кошерите на пчелите) не е пречистен. Това означава, че е податлив на замърсяване и разваляне, а годността му е около година.
Медът е единствената храна, която се създава с единствената цел да бъде съхранявана. Понеже пчелите имат нужда от храна през зимата, когато растенията не цъфтят, еволюцията ги е научила да създават храна, която не се разваля след няколко месеца. Те обаче малко са прекалили и са създали храна, която има потенциала да издържи стотици години. Няма друга такава храна.
Защо медът е вечен?
Освен че има много ниско pH, медът почти не съдържа вода и е тъпкан със захари. Това отблъсква бактериите, които иначе биха превърнали меда в свой дом. Всяка бактерия, която се озове в меда ще загине, защото осмозата ще лиши клетките й от вода.
Високото съдържание на захар и липсата на вода правят меда хипертоничен разтвор, докато бактериите и другите живи организми са хипотонични. Когато комбинирате двете, те се изравняват – това е процесът, който наричаме осмоза. Понеже медът е много повече от бактериите, те губят битката и не успяват да запазят водата си.
Медът единствената храна, която не се разваля ли е?
Не, не е. Захарта, която държите в кухнята си също не се разваля, стига да е суха. Всъщност, захарта е толкова добра в убиването на бактерии, че в миналото се е използвала при третирането на рани. Медът си има свои антибактериални свойства и също може да се използва при рани и порязвания.
Меласата и другите гъсти, захарни сиропи също имат неопределен срок на годност, стига да са преработени правилно. Много масла също нямат срок на годност, както и синапеното семе (произвежда няколко антимикробни вещества) и царевичното нишесте (стига да се държи на сухо). И много консервирани храни издържат неопределено дълго, но макар да не се развалят, те губят хранителната си стойност и вкусовите си качества след време.
Несъвършенства
Медът има потенциала да издържи вечно, но всяко несъвършенство при преработката му ще доведе до неговото разваляне. Макар медът да убива повечето неща доста ефективно, има микроорганизми, които са се адаптирали към високото съдържание на захар и са изградили защитни механизми срещу осмозата. Те могат да развалят меда при наличието на несъвършенства в него.
Ако захарта в меда ферментира, започва образуването на малки количества алкохол и въглероден диоксид. Случи ли се това, медът става по-гостоприемна среда за тези редки микроорганизми. Те не са опасни за хората със здрава имунна система, но могат да предизвикат инфекции при онези с отслабена. Най-големият проблем обаче е, че могат да развалят храната, а не толкова, че са опасни за здравето.
Знаете ли също, че…
- Медът е единствената храна, създавана от насекоми, която хората консумират.
- В Испания има пещерна рисунка на 15 000 години, изобразяваща човек, обиращ мед от кошер.
- В гробницата на Тутанкамон са открити затворени съдове с мед на 2000 години, който все още е ставал за ядене.
Топ 10 серийни убийци
Независимо дали ги смятаме за зли или просто луди, всички ние сме част от общество, което изпитва както отвращение, така и любопитство към животите и умовете на серийните убийци. Какво ги мотивира? Често пъти никой не може да каже, а понякога ни е страх от отговора.
10. Гари Риджуей – 49 жертви
Убиецът от Грийн Ривър получава прякора си от пресата, понеже първите му пет жертви са открити в река Грийн Ривър. Риджуей удушавал жени, обикновено с голи ръце, след което захвърлял телата им в гористи местности в окръг Кинг. Често се връщал при телата, за да прави секс с тях.
На 30 ноември 2001г , 20 години след първите му убийства, Гари Риджуей е арестуван за убийствата на 4 жени, свързани с него чрез ДНК доказателства. След като сключва сделка с прокуратурата и разкрива къде се намират телата на все още неоткритите жертви, той се разминава със смъртната присъда и е осъден на доживотен затвор без право на помилване.
Риджуей е осъден за 49 убийства, а самият той е признал за поне 71, макар да се смята, че жертвите му са повече от 90.
