На 11 Октомври беше Денят на Колумб. Стъпването на Колумб на американска земя през 1492г. се отбелязва неофициално в САЩ, Латинска Америка, Бахамите, Испания, Аржентина и Уругвай още от края на 18-ти век. Има ли обаче наистина повод за празнуване? Ако Христофор Колумб беше жив днес, той щеше да бъде съден за престъпления срещу човечеството. Терорът на Колумб, документиран от много историци, е бил толкова кървав, че би засрамил модерните злодеи като Садам Хюсеин.

Защо тогава се почита човек, който днес, ако беше жив, щеше да чака смъртната си присъда? За да отговорим на този въпрос, трябва да ви разкажем истинската история на Христофор Колумб, но ви предупреждаваме, че тя никак не е приятна.

Всеки втори понеделник от Октомври милиони хора по света празнуват Денят на Колумб. Те учат децата си на сладки детски песнички, разказват си приказки и имат традиции. Изненадващо обаче, истинската история на Христофор Колумб е много далеч от мита за него.

Денят на Колумб, който се празнува в САЩ, е изобретен от католическото братство Рицарите на Колумб. През 30-те години на миналия век те търсели католически герой, на който децата да подражават. През 1934г. в резултат на тяхното настояване Конгресът и президент Франклин Рузвелт вписват Денят на Колумб като официален празник в чест на този смел изследовател. Или поне така смятат някои.

Има няколко проблема в тази история. Първо, Колумб не е първият европеец, открил Америка. Повечето от нас знаят, че викингът Лейф Ериксон е основал норвежко селище в Нюфаундленд  цели 500 години по-рано. Ако се замислите, цялата идея за откриването на Америка си е арогантна. Все пак местните американци са открили Северна Америка 14 000 години преди Колумб дори да се роди. Още по изненадващо е, че наскорошни изследвания на ДНК показаха, че безстрашни полинезийски приключенци са прекосили Тихия океан в канута и са се заселили в Южна Америка много преди викингите.

Второ, Колумб не е бил герой. Когато стъпил на бахамския плаж на 12 Октомври 1492г, той открил, че островите са населени от приятелски, мирни хора, наречени лукаяни, таино и араваки. Колумб записва в дневника си, че те били красиви, умни и добри хора. Той забелязал, че араваките били изключително гостоприемни. „Те искаха да споделят с всички и когато поискаш нещо, никога не ти отказват.” – пише той. Араваките нямали оръжия – в тяхното общество нямало престъпници, затвори и затворници. Те били толкова добросърдечни, че Колумб записва как в деня, когато Санта Мария потънал, араваките се опитвали с часове да спасят хората и товара. Местните били толкова честни, че от кораба не липсвало абсолютно нищо.

Колумб толкова се впечатлил от трудолюбието на тези добри островитяни, че веднага взел земята им и ги изпратил да работят в златните му мини. Само за две години 125 000 от месните били мъртви. Ако бях американец, аз бих отбелязал 12 Октомври като черен ден на календара си.

Шокиращо (или не толкова) Колумб лично надзиравал продажбата на местни момичета за сексуални робини. Тези на 9-10-годишна възраст били най-търсени от неговите мъже. През 1500г. Колумб небрежно пише за това в дневника си: „Лесно можеш да вземеш за една жена същите пари като за цяла ферма. Това сега е много често срещано и има много търговци, които търсят момичета – най-вече такива на 9-10 години.”

Той принудил мирното население да работи в златните му мини, докато не умрат от изтощение. Ако някой работник не успеел да изработи дневната си квота от злато, войниците му отрязвали ръцете и ги връзвали около врата му. Робството било толкова непоносимо за тези добри хора, че 100 от тях извършили масово самоубийство. Католическият закон забранил поробването на християни, но Колумб намерил решение на този проблем. Той просто отказал да покръсти местните хора в Испаньола.

На второто си пътуване до Новия свят, Колумб си взел оръдия и кучета. Ако някой местен се съпротивлявал, той му отрязвал носа или ухото. Ако роб се опитал да избяга, Колумб го погребвал жив или пращал кучетата си след него. Когато испанците свършвали месото и нямали с какво да хранят кучетата, те убивали бебетата на араваките и ги използвали като кучешка храна.

Бруталността на Колумб била толкова голяма и легендарна, дори по негово време, че губернатор Франсиско де Бодаболя го арестувал заедно с двамата му братя, оковал ги и изпратил обратно в Испания да отговарят за престъпленията си срещу араваките. Кралят и кралицата на Испания обаче помилвали Колумб и го освободили, защото хазната им се пълнела със злато.

Един от хората на Колумб, Бартоломе де Лас Касас, бил толкова покрусен от бруталните действия срещу местните хора, че напуснал службата си и станал католически свещеник. Той описва как испанците под командването на Колумб отрязвали краката на децата, които се опитвали да избягат, за да изпробват колко остри са мечовете им. Според Касас мъжете дори залагали кой от тях ще успее с единичен замах да разреже човек на половина. Само за един ден той станал свидетел как испанските войници разчленили, обезглавили или изнасилили 3000 местни.

Де Лас Касас прекарал остатъка от живота си опитвайки се да помогне на беззащитните хора. Не след дълго обаче не останали местни, които да защитава. Експертите са установили, че преди 1492г. населението на остров Испаньола е било малко над 3 милиона. Само 20 години след пристигането на испанците, там са останали едва 20 000 човека. След 50 години вече нямало нито един оцелял местен.

През 1516г. испанският историк Педро Мартир пише: „Кораб без компас и карта може да открие пътя от Бахамите до Испаньола само като следва труповете от мъртви индианци, които са изхвърлени в морето.”

Христофор Колумб печелил предимно от робството, отбелязва Касас. Всъщност Колумб бил първият търговец на роби в Америка. Когато местните роби умирали, те били заменяни от чернокожи. Синът на Колумб става първият търговец на африкански роби през 1505г.

Изненадани ли сте да научите тези неща? Защо имаме толкова неточна представа за Колумб? Все пак той е водил доста подробни дневници, както и някои от неговите хора. Терорът на Колумб е една от най-мрачните глави в историята на Америка. Защо има празник в негова чест?

Винаги съм смятал, че празниците са, за да честваме хора, които са достойни за нашите адмирации, истински герои, с които трябва да се гордеем. Вместо това в училище учим за Колумб, как той е открил Америка, без да ни се казва цялата истина. Той не само, че не е открил Америка, но и е избил милиони миролюбиви и  невинни хора, превръщайки ги в първите американски роби – нещо, което Америка се бори да изкорени в следващите 300 години.

Повечето хора започват работа като най-обикновени служители и дори стажанти, като след години упорит труд и отдаденост се надяват на поне малко признание, било то увеличаване на заплатата или изкачване във фирмената йерархия. Макар и в България рядко да бъдем справедливо възнаграждавани в работата си, оказва се, че по света има не малко примери за изграждане на мечтаната кариера буквално от нулата.

Роджър Гуудел – комисионер на NFL

Днес, ако знаете кой е Роджър Гуудел, значи го свързвате със спорта и по-точно с  Националната футболна лига на Америка. Преди 30 години обаче той е трябвало доста да се потруди, за да започне работа като стажант. След като получава отказ от почти всеки отбор в лигата, младият Гуудел кандидатствал за самата лига. Получава писмен отговор от Дон Уейз, че няма вакантни места, но писмото завършвало с изречението „Но, ако някой път си наблизо, може да се отбиеш да поговорим.” Макар че бил на няколко часа от там, Роджър вдигнал телефона и заявил, че е в района и на следващия ден ще се отбие.

Той шофирал 7 часа през нощта, за да стигне до главния офис на NFL, където го наели, защото изглеждал като добър човек. Сигурно и до ден-днешен е благодарен, че е имал този късмет, защото днес е на най-висшата позиция в лигата.

Урсула Бърнс – главен изпълнителен директор на Xerox

През 2009г. Урсула Бърнс се превръща в първата чернокожа жена, която оглавява една от 500-те най-големи компании в света. Началото на кариерата й започнало през 1980г, когато била само на 22 и карала летния си стаж в Xerox.

След края на стажа си в технологичния гигант, Бърнс била наета на пълен работен ден. В един момент замалко щяла да напусне, за да преследва по-добра позиция в Dell, но Веднон Джордан от борда на директорите лично й се обадила и я помолила да остане, за да подсили доверието на работниците и клиентите на компанията.

Джордж Ху – директор по операциите в Salesforce.com

Преди десетина години той завършва Станфорд и се записва като стажант в Salesforce.com. Била му поверена задачата да проучва нови пазари за компанията и в процеса на това той открил, че ненужно се харчат милиони долари всеки месец за директни пощенски кампании, които накрая водели до 14 продажби за 6 месеца.

След това Ху започнал бързо да се издига по стълбата на кариерата и миналата година CNN го обявиха за един от 20-те най-високо платени хора под 40-годишна възраст, а малко след това е назначен за директор по операциите.

Даниел Хез – бивш ръководител на AT&T Wireless

Даниел Хез не позволил на дребен проблем като изискване за колеж да му попречи на стажа в AT&T. Като студент той бил решен да получи работа в компанията, но се оказало, че се приемали само стажанти, които учат в Харвард, защото там били рекламирали. Тогава Хез помолил сестра си, която живеела близо до Харвард, да потърси дали има разлепени обяви. Тя успяла да открие нужната информация и той кандидатствал.

Когато от AT&T получили документите му, те му се обадили, за да разберат как студент от Корнел е успял да кандидатства по обява за стажанти, предназначена за Харвард. Когато Хез обяснил ситуацията, отсреща му казали, че искат да се срещнат с него и в крайна сметка го наели. През 1997г. Даниел Хез оглавява AT&T Wireless – компания със 70 000 работника и годишни приходи от над 30 милиарда долара. Днес той е главен изпълнителен директор на Sprint – също толкова голяма телекомуникационна компания.

Роб Кавало – председател на Warner Bros Records

През 1987г. Кавало се урежда с хубав стаж в Warner Bros. Records, където работел с Black Sabbath. След успешния си стаж, той успява да си изгради име в музикалната индустрия, след като продуцира албума Dookie на Green Day. Няколко години прекарва като старши вице президент, след което напуска компанията и отива да работи с Фил Колинс, за да му помогне да спечели Грами, Оскар и Златен глобус за „You’ll Be in My Heart” от Тарзан.

През 2002г. Обаче се връща в Warner и то не къде да е, а на стола на главния изпълнителен директор. Интересното е, че Том Уейли, човекът на същата позиция преди него, също е започнал от нулата – като пощальон.