Слоновете спят между 2 и 4 часа на ден. Обикновено малките слончета се успиват, но майките им ги наблюдават и ги будят, ако преценят, че са спали достатъчно.
Туристите на сафари понякога си мислят, че слоновете са умрели, но в резерватите те често се излягат на земята докато спят и се отпускат напълно.
Най-сухото населено място на планетата е град Асуан в Египет. Той се намира на брега на река Нил и има население от 220 000 души. Годишното количество дъжд там е 0.50мм.
През 1964г. там започва най-голямата спасителна акция в археологията. Преместени са храмът Абу Симбел и 25 села, а 150 000 човека са изселени принудително.
Ще разгледаме някои от най-големите и значими лъжи в историята. Един такъв списък разбира се би бил доста по-дълъг, но сме се постарали да обхванем различни области – политика, наука и дори изкуство. В резултат на тези лъжи много хора са изгубили живота си, други са били ограбени, но най-вече е разклатена вярата ни.
Вероятно всички сте гледали филма на Волфганг Питърсън „Троя“ и сте запознати с историята, както е разказана в него. Троянецът Парис взема със себе си Елена, съпругата на спартанския крал и това става повод за война. Тя бушувала 10 години и троянците смятали, че вече са победили гърците, но те имали един последен коз.
Хрумнала им гениалната идея да построят огромен дървен кон, в който да се скрият войници. След това се оттеглили и оставили само големият кон пред портите на Троя, като предложение за мир. Троянците разбира се, без много да му мислят, приели уникалния подарък и го вкарали в града. Още същата нощ гърците отворили скритата врата в коня и плячкосали Троя, избивайки спящите войници.
Това е една от най-големите заблуди в историята. Омир споменава за това в „Илиада“, а Вергилий на свой ред екстраполира историята в „Енеида“. За съществуването на Троя има доказателства, което потвърждава някои от разказите на Омир, но историците продължават да спорят по въпроса до колко точни са детайлите. Според историкът Майкъл Уд, троянският кон всъщност е бил таран във формата на кон, с който гърците са проникнали в града.
Във всеки случай историята е придобила огромна популярност и служи като урок да не приемаме подаръци от враговете си.
Хан Ван Меегерен бил художник, който се смятал за недооценен и решил, че може да подмами експертите да признаят гения му.
В началото на 20 век, учени се опитали да разберат дали Вермеер е нарисувал серия от картини, описващи сцени от Библията. Ван Меегерен само това и чакал – използвал възможността да фалшифицира „Исус в Емаус“. Внимателен към детайлите, Меегерен състарил картината, за да изглежда автентична. Целта му била да накара критиците да повярват, че Вермеер в действителност е рисувал тези картини. Получило се – картината преминала изпитанието и била обявена за автентична, а Меегерен продължил да прави и продава още фалшификати на Вермеер. Алчността надделяла и така вместо да натрие носовете на експертите, той продължил дейността си през 30-те и 40-те години.
Големият фалшификатор обаче допуснал една голяма грешка. Той продал една от картините си на изтъкнат член на нацистката партия в Германия. След войната съюзниците го сметнали за конспиратор и предател, понеже продал „национална скъпоценност“ на врага. По едно интересно стечение на обстоятелствата Меегерен трябвало да рисува, за да спечели свободата си. Трябвало да докаже, че картината не е оригинал и съответно не е национално съкровище. За целта нарисувал още едно копие в присъствието на властите.
В крайна сметка се отървал само с едногодишна присъда, но умира от инфаркт два месеца след процеса си.
Когато Мадоф признал, че неговата инвестиционна фирма е просто една голяма лъжа, това било доста слабо казано. През 2008г. той признава, че е откраднал близо 50 милиарда долара от инвеститори, които му доверили спестяванията си. Финансистът използвал известната схема на Понци, за да трупа милиони в продължение на десет години.
Класическият номер е кръстен на небезизвестният Чарлз Понци, който действал в началото на 20 век. Ето и как става: измамникът обещава на инвеститорите голяма възвръщаемост, но вместо наистина да инвестира парите им, той ги взема за себе си и използва част от парите на новите инвеститори, за да плати на старите.
Мадоф не е първият, който се сеща за това, но със сигурност е най-големият измамник, използвал схемата. Той прибира рекордна сума пари и също така поддържа схемата рекордно дълго време. Обикновено Понци схемите се сриват бързо, защото е нужно постоянно да се намират нови инвеститори. Новината за измамата идва като шок за обществото, защото Бърни бил преуспял и уважаван експерт във финансовите среди.
В разгара на руската революция, царското семейство било пречка за болшевиките. През 1918г. те изклали цялото семейство Романови – цар Николай II, неговата съпруга, син и четирите му дъщери. По този начин искали да са сигурни, че нямало законен наследник, който след време да се обърне към обществото за подкрепа.
Скоро започнали да се носят слухове, че не всички от семейството са били убити. От всички претендиращи да са от кралското семейство, Ана Андерсън е най-известният случай. През 1920г. Андерсън е приета в болница след опит за самоубийство и казала, че е принцеса Анастасия – най-малката дъщеря. Тя изпъквала от останалите претенденти, защото много приличала на истинската дъщеря, а и имала изненадващо добри познания за руското семейство и техния живот.
Макар някои от близките до семейството да вярват на Андерсън, повечето я смятат за измамница. През 1927г. бивш съквартирант на самозванката обявил, че истинското й име е Франциска Шанцковска – полска работничка. Това обаче не и пречи да придобие световна известност и да се опита да се облагодетелства от „потеклото“ си. В крайна сметка губи съдебната битка, която продължава десетилетия, но оставя вярна на историята си чак до смъртта си през 1984г.
През 2007г. са открити останалите две тела и ДНК тест потвърждава, че едното е именно на Анастасия.
Още преди този заговор, Тайтъс Оутс вече бил опитен лъжец и измамник. Той бил изгонен от най-престижните училища в Англия, както и от армията. Оутс дори бил осъден за клетвопрестъпничество, но избягал от властите. Неговата най-голяма лъжа обаче едва сега предстояла.
Отгледан като протестант от анабаптистки проповедник, той бил приет в Кеймбридж, но поради лоши държание бил изключен и започнал да движи в католически кръгове, като дори излъгал, че сменя вярата си. С подкрепата на близък приятел анти католик, Оутс се внедрил при враговете като влязъл в католическо училище. Всъщност бил дори в две такива училища, но и от двете бил изключен. Това обаче не било от значение, защото той вече бил събрал достатъчно вътрешна информация и имена, за да нанесе удара си.
През 1678г. Оутс съчинява, а след това се преструва, че разкрива заговор, в който езуити планирали да убият крал Чарлз II. Идеята била, че те искали да сложат на мястото му неговия католически брат Джеймс. Резултатът бил три години паника, която подхранвала антикатолическите движения, а 35 души били екзекутирани.
След смъртта на Чарлз през 1685г., на тронът седнал Джеймс, който изправил Оутс пред правосъдието. Измамникът бил осъден и хвърлен в затвора. Там обаче прекарал само няколко години до началото на Славната революция в Англия. Той бил освободен и дори получил пенсия.
Скелетът на примитивен човек, открит през 1912г. в Пилтдаун, Англия, вероятно е най-голямата научна измама в историята. Формата на черепа му била различна от досега откритите и двамата, които популяризирали находката, Чарлз Доусън и Артър Удуард бързо обявили, че това е “липсващата връзка” между маймуната и човекът. Из научните среди се поражда съмнение и няколко палеонтолога и антрополога обявяват находката за фалшива. Въпреки това тя е смятана за важно историческо откритие до 1953г., когато екип от учени най-после доказват, че е фалшификат от кости на човек, орангутан и шимпанзе и зъби, състарени с киселина.
Също като при конспирацията на Оутс, в основата на този скандал е една лъжа, която оказва драматично влияние върху националната политика. Алфред Драйфус бил френски офицер в края на 19-ти век, когато е обвинен в държавна измяна за това, че е продавал военни тайни на германците.
След широко отразяваният му процес, властите го осъждат на доживотен затвор на Дяволския остров във Френска Гвиана. След време обаче се появили съмнения, че уличаващите го писма са подправени, а истинският престъпник е майор Естерхази. Французите отхвърлили тези твърдения, а писателят Емил Зола обвинил армията, че покрива грешката си.
Разярил се скандал между поддръжници на Драйфус, които настоявали случаят да се преразгледа и тези, които били убедени във вината му. Спорът между двете страни не бил толкова за невинността на Драйфус, колкото принципен. В крайна сметка след 12 дълги години за Драйфус се появила светлина в тунела.
Майор Хуберт Джоузеф Хенри признава, че е подправил ключови доказателства и извършва самоубийство, а новоизбраният кабинет преразглежда случая. Драйфус отново е намерен за виновен, но малко след това е помилван от президента. Няколко години по-късно апелативният граждански съд го обявява за невинен и Драфус получава безупречно военно досие, като дори се бие с почести през Първата световна война.
През Януари 1998г. журналистът Мат Дръдж разкрива сензационна история, която се оказва вярна. Президентът на САЩ Бил Клинтън е имал афера със стажантката от Белия дом, Моника Люински. Подозренията нарастват, но Клинтън отрича обвиненията. Освен всичко друго, в съда на въпроса за аферата си, президента лъже, което се наказва от закона.
Всичко започва с Пола Джоунс, която съди Клинтън за сексуален тормоз. За да докажат склонността му към подобни действия, адвокатите започнали да ровят в аферите на президента. Натъкнали се на Линда Трип, бивша секретарка от Белия дом и приятелка на Люински. Трип имала записи на телефонни разговори, в които приятелката й говори за връзката си с Клинтън. Адвокатите го притиснали със специфични въпроси, принуждавайки го или да признае, или да излъже под клетва.
По време на придобилия вече голяма популярност скандал, независимият прокурор Кенет Стар разследва случая и в крайна сметка Клинтън признава. Въз основа на неговия доклад Камарата на представителите подлага президента на импийчмънт за лъжесвидетелствуване и възпрепятстване на правосъдието. Въпреки скандала Клинтън запазва висок рейтинг сред американското общество, а Сенатът го освобождава от обвиненията.
Две десетилетия преди скандала с Клинтън, друг американски президент се забърква в мрежа от лъжи, които оказват пагубен ефект върху цялата страна.
Лятото преди Ричард Никсън да получи втори президентски мандат, петима мъже са заловени да проникват в щабквартирата на Демократическата партия в хотел Уотъргейт. В следващите няколко години става ясно, че приближени на Никсън са дали указания на взломаджиите да поставят подслушвателни устройства на телефоните. Остава въпросът дали Никсън е бил наясно с цялата работа или самият той е наредил операцията.
В отговор на обвиненията срещу него Никсън отрича да е знаел и обявява „Не съм мошеник“. Става ясно, че има записи на разговори от Белия дом, в които се обсъжда въпроса и разследващият комитет ги поисква. Никсън отказва да ги предаде, но Върховният съд нарежда записите да бъдат предоставени.
Това било достатъчно Никсън да бъде изобличен, че прикрива скандала. От записите става ясно, че той очевидно е знаел повече, отколкото е твърдял. Правната комисия на Конгреса започва импийчмънт, но Никсън се предава и напуска поста си като президент на САЩ. Скандалът оставя траен белег върху американската политика и помага на Джими Картър, които сяда на президентския стол няколко години по-късно.
Когато се заражда нацизмът в Германия през 30-те години, антисемитизмът не бил нищо ново. Евреите били преследвани и обвинявани много преди това. Въпреки че нацистите продължават тези вековни лъжи, този път те имат най-унищожителния ефект. За първи път антисемитизмът е разкрит в широка национална политика известна като „Финалното решение“, която цели да заличи евреите от лицето на Земята.
За да постигне това, Адолф Хитлер и неговият министър на пропагандата Йозеф Гьобелс, започват мащабна кампания, целяща да убеди германския народ, че евреите са техни врагове. Контролирайки пресата, те разпространяват лъжи, обвинявайки евреите за всички проблеми на Германия, включително и за загубата през Първата световна Война.
Използвайки евреите като изкупителна жертва, Хитлер оркестрира „Голямата лъжа“. Според теорията, независимо колко голяма е една лъжа, ако тя се повтаря постоянно, хората започват да й вярват. Понеже една такава голяма лъжа е малко вероятна, хората я приемат много лесно. Резултатът – милиони убити.
Дейвид живее в Белгия и започва усилено да се занимава с фотография през 2007г. Всичките му снимки можете да видите на http://www.flickr.com/photos/hdr400d/
Всички снимки в тази статия са публикувани с разрешението на техния автор!
Какво ще се получи ако вземете всички елементи от една сграда, разбъркате ги и ги наредите отново по случаен начин? Точно на този въпрос цели да ви даде отговор деконструктивизма – стил в архитектурата, който разбърква фрагменти, стени, тавани и интериори, за да се получи един „подреден хаос“.
Следващите седем сгради са сред едни от най-провокативните структури в света.
Ако сте запознати с деконструктивизма, няма начин да не знаете за това творение на Гери в Испания. През 1978г. той предприема стъпки, които изменят неговия собствен и леко скучен дом, поставяйки основите за цяло едно архитектурно движение. Той буквално разглобява къщата си на части, които след това подрежда по ексцентричен начин. До Гугенхайм през 1997г. Гери вече бил усъвършенствал един шокиращ нов стил, който изумявал както критиците, така и обикновените хора, макар някои архитекти да смятат, че подобна креативност пречи на функционалността.
Франк Гери е основоположникът на деконструктивизма и неговият Гугенхайм оставя ярък белег в историята на архитектурния стил, продължен от мнозина други архитекти. Блестящите форми на сградата объркват погледите и хвърлят чудато отражение в река Невион, над която се намират. Оригиналния дизайн и здравината на конструкцията са постигнати с помощта на компютърна програма. Голяма част от външните стени са покрити с титаниеви панели, които наподобяват рибешки люспи. Всяка година музеят бива посещаван от близо милион души.
Австрийската фирма Куп Химелблау, която към днешна дата има офиси в Лос Анжелис, Гуадалахара и Виене, често е спрягана като първата, която реализира деконструктивна архитектура в Европа. През 1998г. от Химелблау завършват кино центъра в Дрезден, който се състои от две части. Кристалната част представлява огромно стъклено предверие и обществен площад, който сякаш е на една страна. Втората част побира 8 кино зали с 2600 места.
Подобни независими международни архитекти черпят вдъхновение и от движения в модерното изкуство като кубизма и дада, както и руската архитектура от 30-те години.
През 1989г. архитектът от Ню Джърси проектира първата голяма обществена деконструктивна сграда в Америка – центъра за изкуства Уекснър в Охайо. Сградата била нещо като експеримент за деконструктивизма – целта била да не е просто голямо и празно място за картини, а самата тя да е произведение на изкуството. През пететажната сграда има голяма бяла конструкция, наподобяваща скеле, която дава вид на незавършеност. Идеите, вложени в проекта, водят до някои дебати относно функционалността, тъй като директната слънчева светлина може да повреди по-деликатните произведения на изкуството. Плюс това центърът няма разпознаваем вход, а интериорът е не по-малко ексцентричен. Някои посетители дори твърдят, че им е прилошало от шантавите елементи в дизайна.
Ла Вилет не прилича на никой друг парк, който сте виждали. Със странната си плетеница от червени структури, паркът е построен през 1984г. на мястото на магазин и в него има градини, детски площадки, научни и музикални съоръжения и 35 архитектурни особености, вдъхновени от деконструктивизма.
Чуми описва срещата си с френския философ Жак Дерида, с който си говорели за идеята на деконструктивизма. Философът го попитал „Как може един архитект да се интересува от деконструктивизма? В крайна сметка това е антиформа, една пълна противоположност на всичко, което е архитектурата.“ „Именно заради това“ – отговорил архитектът.
С известния архитект Рем Кулхас, архитектурните фирми OMA и LMN създават в Сиатъл една от най-зашеметяващите деконструктивни сгради в лицето на Централната библиотека на Сиатъл. Удивителната структура се състои от осем хоризонтални слоя с различни размери, покрити със стомана и стъкло. Издигайки се като нещо повече от просто място за съхранение на книги, дизайнът на библиотеката фокусира върху информацията във всичките й форми.
Носителят на награда Прицкер, Рем Кулхас често е критикуван за странните си сгради и това, че обикновено са визуално объркващи и практически неизползваеми, но библиотеката в Сиатъл се превръща в една от най-известните сгради на Америка.
Родената в Багдад, Заха Хадид е първата жена, която печели наградата Прицкер. Тя допринася изключително за стила с множество известни деконструктивни сгради. Една от тях е и първата сграда, която проектира – Центърът за модерни изкуства в Синсинати, Охайо през 2003г. Сградата е комбинация от квадратни форми и извивки. В центъра за показвани произведенията на много известни артисти, включително и творби на Анди Уърхол.
Еврейският музей може би е най-добрият пример за деконструктивизъм в света. Зиг-заг структурата е обкована с тънък слой цинк, в който са изрязани прозорците във форми, приличащи на рани и белези. Вътре са събрани две хилядолетия история. Сградата се намира на място, където преди се е издигала Берлинската стена. Формата й е вдъхновена от Звездата на Давид, а през вътрешността й има голяма празнина, която символизира смъртта на хилядите берлинци, които са били убити през Холокоста.
Даниел Либескинд е проектирал множество известни сгради и дори е избран да проектира застрояването на мястото на Световния търговски център в Манхатън.
[donation-can goal_id=’support-us-1′ style_id=’untitled’ show_progress=true show_description=true show_donations=false show_title=true title=“]
Искрен Семков е роден на 1 Септември 1984 година в град Оряхово. Вече повече от 8 години той твори в София и е направил няколко самостоятелни и съвместни изложби в България, Гърция, Австрия, Турция и дори далечен Тайван. През Октомври 2010 година и Април 2011 година прави самостоятелни изложби в Австрия.
Техниката, която използва, се нарича “trompe-l’œil”. Терминът идва от френски език и означава “измами окото”. Технологията е много интересна, заради това, че обектите на картините изглеждат триизмерни, но са на двуизмерна повърхност – платно.
Неговите творби можете да разгледате и на http://my.awenart.info/iskren
[nggallery id=104]
Всички снимки в тази статия са публикувани с разрешението на техния автор!
Едва ли има мъж, който да не го е изпитвал и едва ли има някой, който да не се е запитвал „Защо?“. Причината е в тестисите и техния произход. Те първоначално се образуват в корема, близо до стомаха и бъбреците. Нервните пътища и кръвоносните съдове остават свързани към това място, дори след слизането на тестисите. Така когато ритнете някой мъж между краката, болката преминава към корема, а от там към гръбначния стълб.
Освен силната болка, много мъже усещат и гадене. Това се дължи на отприщването на съчувствителната нервна система и от толеранса на организма зависи степента на гадене. В крайна сметка усещането никак, ама никак не е приятно.
Оказва се, че всъщност е доста трудно да се погъделичкате сами, защото мозъкът ви очаква вашите действия. Малкият мозък е този, който отговаря за движенията на тялото и може да различи очакваните от неочакваните усещания, като по този начин частично или дори напълно ги игнорира. Накратко казано, не можете да се погъделичкате, защото липсва елемента на изненадата и мозъкът ви разполага с достатъчно информация, за да предвиди случващото се.
Белите, лошо миришещи храчки, които понякога усещате в гърлото си се наричат тонзилолити, представляват лепкава слуз, мъртви клетки и бактерии и се образуват в сливиците. Когато мъртвите клетки и слуз се втвърдят, образуват жълтеникавобели храчки. Те се срещат често както при децата, така и при възрастните, но често са симптом и за възпалени сливици и някои други заболявания. Излседвания показват, че хората с извадени сливици почти не произвеждат храчки.
В началото на 20-ти век се появява твърдението, че тази специфична мускулна треска, която се появява след физическо натоварване се дължи на натрупването на млечна киселина в мускулите по време на голямо натоварване, когато кислородът не е достатъчен. Защо това да не е така? Ами оказва се, че всъщност мускулната треска се причинява от микрофрактури в самите мускулни клетки. Това се случва, когато извършвате движения, с които мускулите ви не са свикнали или прекалите с натоварването. Именно поради това при многократни повторения може да забележите, че мускулната треска намалява и дори изчезва. Дори да сте привикнали към определени движения, ако ги промените значително, има голям шанс отново да получите мускулна треска.
Изненадващо, но много хора издишват само през едната ноздра, а не през двете едновременно. Също толкова интересно е, че интервалът, през който се сменят ноздрите е постоянен – около 4 часа. Това става благодарение на възбудима тъкан в носа, която е подобна на тази при пениса и клитора. Тази тъкан се разширява в едната ноздра и се свива в другата, през която издишвате. Това през коя ноздра дишате влияе значително върху цялото ви тяло и мозъка.
Едно проучване от 1988г. показва, че дишането през дясната ноздра значително повишава нивата на глюкоза в кръвта, а дишането през лявата има обратния ефект. Друго проучване от 1993г. показва, че през дясната ноздра използвате много повече кислород, отколкото през лявата. Година по-късно учените разбират, че когато дишате с лявата ноздра, дясната половина на мозъка ви, която отговаря за креативността, е по-активна и доминираща и обратното.
Човешките черва съдържат 10 пъти повече клетки, отколкото съставляват тялото. До момента на раждането, червата ни са стерилни, а през първата година от живота ни започват да се развиват бактерии и други микроби. В скорошно изследване учени от Германия, Брюксел, Пекин, Дания, Испания, Франция и Англия се заемат да опишат всички микроби в човешките черва и успяват. Имайки предвид колко зависими сме от тези микроби, това изследване може да доведе до значителен напредък в медицината. Открити са над 1000 преобладаващи вида, като в един нормален човешки организъм са открити около 160 от тях. Голяма част от тези 1000 са с неизвестна функция. Тези бактерии помагат при храносмилането, предоставят ни витамини и ни защитават от чужди патогени. Липсата на някои от тях води до сериозни болести като болест на Крон, колит и дори наднормено тегло.
Противно на известното твърдение, езикът всъщност няма различни зони с вкусови рецептори за отделните вкусове. Този мит се ражда когато психологът от Харвард Едуин Боринг прави погрешен превод на немски текст от 1901г., озаглавен „Zur Psychophysik des Geschmackssinnes“. Оригиналът е написан от немския учен Д. П. Ханиг и описва неговото проучване върху четирите основни вкуса (днес те са пет). Той тествал върху хора основните вкусове по различните части на езика и успял да начертае карта за това къде различните вкусови усещания са най-силни. Всъщност всеки вкусов рецептор може да усети всеки вкус, малко или много. Това къде усещането за вкус е по-силно зависи от гъстотата и разположението на вкусовите рецептори по езика, а те са различни при всеки човек и се променят с възрастта. Този мит добива широка популярност през 70-те години на миналия век и е оцелял до днес. Учените все пак решили да проверят тази работа. Открили че вкусовите рецептори по различните части на езика са с различна гъстота и в комбинация с обонянието, влияят различно на вкуса, следователно по езика няма отделни вкусови зони.
Гурелите са съставени от прах, кръвни клетки и кожни клетки смесени със слуз от конюктивата и субстанция от мастните жлези по ръба на клепачите. Тези мастни жлези изпускат секрет, който помага за по-плътното затваряне на очите, насочва сълзите, така че да не се стичат по бузите ви и поддържа очите влажни. Докато сте будни, сълзите и мигането на очите предотвратяват задържането на гурели. Когато спите обаче очите ви са затворени и нищо не пречи на жълтеникавата субстанция да се натрупва в ъгълчетата на очите ви, където до сутринта засъхва.
За един нормален ден обикновено носът на човек произвежда около литър слузеста течност. Повечето от нея преминава през гърлото и отива директно в стомаха, незабележимо за нас. Когато навън е студено обаче, вдишваме студен въздух, който значително увеличава количеството течност и тя излиза от носа ви. Това се случва защото организмът ви реагира на студа и кръвоснабдяването в носа се увеличава, за да поддържа телесната ви температура. По този начин и студеният въздух се стопля преди да стигне до дробовете. Един от страничните ефекти на този процес е, че увеличеното кръвоснабдяване също така кара жлезите да произвеждат повече течност.
Дълги години за хълцането е било известно много малко, но днес науката е успяла да намери обяснение. Когато хълцате диафрагмата и околните мускули се свиват, карайки ви да погълнете рязко въздух. Светкавично, след 35 милисекунди, горният отвор на ларинкса се затваря и от там идва характерният хълцукащ звук. Ако хълцате повече от 6-7 пъти има голяма вероятност това да продължи доста дълго. Рекордът за най-дълго хълцане е цели 68 години, поставен от американеца Чарлз Озбърн, който хълцал по 40 пъти в минута. Интересно, че злощастният човечец е живял цели 97 години.
Хълцането обикновено се причинява от разширяването на стомаха, ако сте яли прекалено много, пили сте газирани напитки или сте погълнали въздух. Хълцането като процес няма никаква полезна функция и някои смятат, че е остатък от примитивен рефлекс, чиято функция и значение отдавна сме изгубили.
Лекове за хълцавицата има всякакви – задържане на дъха, кихане, дишане в торбичка, пиене на вода със запушени уши и нос, дърпане на езика, натиск върху очите, внезапна уплаха и ядене на захар. Една чаша вода обикновено би могла да е напълно достатъчна.
Прозяването е неволен рефлекс, който ни кара да поемаме рязко и дълбоко въздух. Знаем, че е неволен, защото се случва още преди да сме се родили. Изследвания показват, че дори 11-седмичен зародиш се прозява в утробата на майка си. В една прозявка участват много части от тялото. Първо отваряме широко уста, за да поемем възможно най-много въздух. Когато вдишаме въздухът изпълва дробовете ни. Стомашните мускули се свиват, а диафрагмата слиза надолу. Накрая издишваме част от въздуха.
Според една от теориите тялото ни се прозява, за да получи повече кислород и да изхвърли натрупания въглероден диоксид. Това обаче не обяснява защо при недостиг на кислород, например при тежко физическо натоварване, не се прозяваме повече. Друга теория гласи, че прозявката идва още от нашите древни предшественици, които по този начин показвали зъбите си и се сравнявали с останалите. В речниците пък като причина за прозяването са посочени, сънливост, скука и умора. Макар това да е така до някаква степен, не обяснява защо например атлетите се прозяват точно преди голямо състезание.
В крайна сметка никой не може да обясни прозяването, но знаем някои интересни факти. Една прозявка продължава около 6 секунди и по време на нея пулсът се ускорява с 30%. Половината от хората, които видят някой да се прозява, в рамките на 5 минути също се прозяват.
Оказва се, че имаме поне девет сетива, а повечето учени дори смятат, че броят им надхвърля 20. За пояснение, под сетиво се разбира всяка система, която се състои от група сетивни клетки, които реагират на специфичен физически феномен и отговарят на определена група региони в мозъка, където сигналите се получават и обработват.
Ето ги и тях: зрение, слух, обоняние, вкус, осезание, глад, жажда, сърбеж, термочувствителност (способността да усещаме горещо и студено), проприоцепция (способността да усещате къде се намират различните части на тялото ви спрямо останалите), усещане за напрежение (в мускулите), еквилиброцепция (усещане за баланс), рецептори за разширяване на кръвоносните съдове (често причинител на главоболие), хеморецептори (усещане за хормони и вещества, произлизащи от кръвта, магниторецепция (способността да усещате електромагнитни полета) и усещане за време. За последното се водят спорове, тъй като не е открит нито един механизъм в човешкото тяло, чрез който да възприемаме времето, но всички знаем, че то си върви.
Mattijn Franssen е специалист по фотомонтажите от Холандия. Той рисува още от малък, след това се е занимавал с илюстрации, а от там преминава към маслените картини. През 2004г. открива фотографията и година по-късно започва да създава първите си монтажи с Photoshop. Творбите си създава от снимки, които прави из страната си, а понякога и в чужбина. Във фантастичните му картини често присъстват нереални и магически създания, замъци и котката му, която се явява главен герой. Вижте всичките му творби на mattijn.com
[nggallery id=103]
Всички снимки в тази статия принадлежат на Mattijn Franssen и са публикувани с неговото разрешение!
Те достигат скорост от над 400км/ч, имат луксозен интериор и футуристичен дизайн. От Форбс обявиха най-скъпите коли за тази година.
12-цилиндров двигател с директен инжекцион и максимална мощност от 453 конски сили. Максималната скорост на този Ролс Ройс е 240км/ч и ускорява до 100км/ч за 5,6 секунди – не особено впечатляващи параметри. Автомобилът има две врати, а в предната част има нова броня. Радиаторната решетка пък е малко по-малка. В задната част на автомобила се наблюдават повече промени в сравнение с предните модели – нови фарове и нова броня.
SuperVeloce има 6,5-литров двигател с 12 цилиндъра, 670 конски сили и ускорява до 100км/ч за 3,2 секунди. Максималната скорост на автомобила е 340км/ч. Той е значително по-лек от другите от този модел – двигателят е с 5,4кг. по-лек, а като цяло тежи със 100кг. по-малко, което го прави по-бърз. Интериорът е от черна кожа, а седалките са от карбонова сплав.
Външният вид на SuperVeloce също се различава от останалите Мурселаго. В предната част решетките са по-големи, за да поемат повече въздух за охлаждането на спирачките, а предните спойлери са по-дълги. Новият капак над двигателя има три прозрачни шестоъгълника от полимер в рамка от карбонови нишки.
Ферари 599 със свалящ се покрив? Точно така. Aperta (на френски – отворено) дебютира в Париж миналата година и всичките 80 бройки са били предварително продадени. Автомобилът има 12-цилиндров двигател с мощност 670 конски сили и развива от 0 до 100км/ч за 3,5 секунди. Покривът е лек и мек, предимно за лошо време, тъй като колата изглежда перфектно и без него.
Aperta наистина е базиран на по-стария модел 599, но по шасито има достатъчно изменения, за да покрие днешните стандарти и да бъде стабилно на пътя. А споменахме ли, че развива шеметните 320км/ч?
Двигателят на Мирабо е създаден да покрива всички стандарти на Международната автомобилна федерация ФИА. Моделът има 8-цилиндров двигател със 700 конски сили, 6-степенна скоростна кутия и максимална скорост от 370км/ч.
Корпусът и шасито са изработени от карбонови нишки, което прави автомобила изключително лек. Както виждате е наблегнато предимно върху аеродинамичността, като лукса остава на заден план. Моделът може да се поръча и с автоматични скорости, които струват допълнително 52 000 евро.
Този модел на Аеро достига максимална скорост от 440км/ч и има 8-цилиндров двигател с 1287 конски сили. Снабден е с климатроник, ел. огледала и прозорци, модерна аудио система с 10 говорителя, CD/DVD, 7,5-инчов екран и автоматична навигационна система. Задните спойлери са от въглеродни нишки и реагират на съпротивлението от спирачките. Интериорът е с карбоново покритие, а в средата е вградена конзола за управление на системите.
Купето на Венъм GT е от карбонови нишки и е базирано на дизайна на Лотус Елиз. Има 8-цилиндров двигател с 1200 конски сили, а максимална му скорост е 445км/ч. От 0 до 100 се изстрелва само за 2,5 секунди – за сравнение един болид от Формула 1 го прави за 2 секунди. Този звяр е произведен само в няколко бройки.
C9 е с 6-литров, 12-цилиндров двигател на Мерцедес-Бенц и има 700 конски сили и 100Nm въртящ момент. Шасито е от въглеродно титаниева сплав и гуми Pirelli, специално изработени за този модел. От този автомобил са произведени само 40 броя.
Този Майбах може да хвърчи със 250км/ч и идва с 12-цилиндров 5,0л. двигател с двойно турбо и 604 конски сили. Автомобилът има парктроник, би-ксенони, хладилник, маси и една камара други екстри.
Агера на шведски означава „да направя“, също така е кратко от гръцката дума „agregatos“, която пък означава „вечен, безсмъртен“. Шасито е от въглеродни нишки и алуминий и е базирано на CC Кьонигсег от преди 15 години. Автомобилът има 8-цилиндров двигател с 910 конски сили и ускорява до 100км/ч за 3 секунди. Гумите му създават движение, което абсорбира горещия въздух от спирачките. Произвеждат се по 20 такива на година.
Тъкмо когато известната марка беше позабравена, французите изкараха новия звяр Суперспорт. Осемлитровият, 16-цилиндров двигател реве с 1200 конски сили, цели 199 повече от базовия модел. Няколко автомобила от тази класация претендират за най-бързите в света, но при реални изпитания Вейрон Суперспорт държи рекорда със зашеметяващите 434км/ч.
Освен, че е по-бърз и по-мощен, Суперспорт харчи 10% по-малко гориво от Вейрон 16.4 Грандспорт. Шасито е изработено изцяло от въглеродни нишки и фибростъкло, което пък сваля 40кг от общата маса. По конструкцията също има промени, тъй като се е наложило оптимизиране на охлаждането, за да се държи добре автомобила при натоварване от 1,4G.
За да имате тази играчка ще трябва да поработите около 360 години при средна работна заплата от 600лв. 🙂
Шърмър е редактор на списание „Skeptic“ и преди няколко години пусна кратко видео, в което показва колко лесно се подправят снимки с НЛО. Той накарал деца да направят НЛО от подръчни материали, лепило и сребриста боя и след това да направят снимки на творенията си, висящи на корда на фона на сивото небе.
Професионален фотограф разглежда снимките и не вижда кордата, а самите снимки не са обработвани. Шърмер излязъл на улицата, където извадил снимките на показ. Някои хора били скептични, но други им повярвали. Когато им разкрил, че всичко е измама, хората били разочаровани, но твърдели, че въпреки това вярват в НЛО.
През 50-те години на миналия век в Америка има бум на хора, твърдящи че са видели летяща чиния или извънземни. Слухове плъзват из цялата страна и всеки използва момента, за да попадне под светлината на прожекторите. Р. Е. Харисън II дори прави снимка на нещо, което според него е извънземно.
По-скандален и отвращаващ е примера с черно-белия филм на Рей Сантили, който показва аутопсия на извънземно – странно хуманоидно същество с големи очи и глава. Филмът е от 90-те години и привлича изключителен интерес. Едва през 2006г. Сантили признава, че всичко е измама и че съществото не било истинско извънземно.
Най-известните случаи са с „The National Enquirer“, „The Globe“ и „Weekly World News“. Тези списания са публикували повече фалшиви материали от всеки друг. За щастие заглавията са толкова измислени, че малцина са тези, които наистина им се връзват – „Преведоха извънземна библия“, „Руснаци свалят НЛО“, „Извънземни ми откраднаха лицето“, „Извънземни запалиха горски пожар“, „Японка се омъжва за извънземен“ и др.
Използват ли извънземните Луната за сметище? Воюват ли с клана на голямата стъпка? Какво е общото между екзорсизма и НЛО? Без съмнение има хора, които се връзват на тези измишльотини и макар с развлекателна цел, тези списания публикуват лъжливи истории.
Какво може да бъде по-измамно от една секта? Лидерите на тези групи са известни с това, че са харизматични, сладкодумни и успяват да убедят някои хора в необикновеното без да посочат особена причина. Тези умения са отлично демонстрирани от водача на сектата Райска порта, белокосия и ексцентричен Маршал Епълуайт и неговата съпруга Бони Нетълс.
Двойката успява да убеди 38 човека да извършат масово самоубийство, за да могат душите им да се качат на извънземен космически кораб, който преминавал зад кометата Хейл Боп. Епълуайт бил постъпвал в лудница и често твърдял, че е изпратен на Земята от по-висши същества и, че преди него е бил изпратен Исус Христос. Той също бил сред самоубийците.
С развитието на технологиите и достъпността до 3D софтуеър, НЛО измамите достигат съвсем ново ниво. По цял свят се появяват детайлни клипове и снимки на НЛО и предизвикват множество и различни реакции, особено в Хаити. Видео с НЛО от Хаити е качено в популярния сайт Youtube и авторите му твърдят, че през Август 2007г. са успели да заснемат от близо няколко летящи чинии.
Излишно е да казваме, че видеото за много кратко време е прегледано от милиони хора и също толкова бързо е обявено за подправено. При по-задълбочен преглед се вижда, че всички палми във видеото са абсолютно еднакви. Не само космическите кораби са триизмерни модели, но и цялата сцена, включително фона и аматьорската камера. По-късно авторът на видеото признава, че всичко е компютърна анимация.
Според правителството на САЩ свръх секретен метеорологичен балон се разбил в Розуел, Ню Мексико през Юли 1947г. Властите веднага изземват отломките, които цивилни граждани били събрали, като ги излъгали, че ще бъдат давани по новините. По телевизията наистина показали метеорологичен балон, но очевидци на катастрофата твърдят, че са видели нещо коренно различнo – космически кораб.
Почитателите на теориите за извънземни твърдят, че космическия кораб и мъртвите извънземни същества са били транспортирани в Зона 51 – секретна база в щата Невада, където били съхранявани и учените експериментирали с тях.
Правителството има причини да пази тайни, а Розуел има причина да поддържа слуховете, тъй като това се оказва много благоприятно за туризма в района. Множеството противоречия и липсата на неоспорими доказателства говори едно – че цялата работа е измислица.
След инцидента в Розуел всеки зажаднява за малко екшън и известност. Въоръжени с камери, хора тръгнали да снимат всичко, което прилича на диск – от чинии за пай до тигани и други домакински съдове. През фото обектива дори едно копче на земята може да бъде представено като катастрофа на НЛО. Някои от тези снимки дори не могат да бъдат доказани за подправени – лентата не е докосвана, а шумът по изображението пречи на експертите да установят дали снимката е фалшива.
Дори на плаката на „Искам да вярвам“ вероятно Фокс Мълдър просто си е хвърлил шапката в кадъра, но няма как да знаем със сигурност. Знаем обаче, че през 40-те години много хлапета вземат сребърните съдове на мама и си играят на извънземни.
Вероятно всеки англичанин ще ви каже по нещо за житните кръгове, които никнат из полята им. През 1975г. двама такива вземат малко дъски, въже и мерки на едно поле и след няколко опита успяват да убедят местните, че там се е случило нещо неестествено, което е смачкало посевите им в необикновени форми.
Никой не си признава и е просто естествено хората да свържат големите и загадъчни „рисунки“ с големи и загадъчни извънземни, каквито започнали да твърдят, че виждат. Чак 20 години по-късно, през 1996г. извършителите на първоначалната измама си признават, но вече е твърде късно и никой не ги слуша. Нямало значение дали кръговете могат да се направят лесно с подръчни средства или че някои хора показват точно как става това – ентусиастите са непоколебими и продължават да вярват в неземния произход на житните кръгове.
Сциентологията е най-голямата измама с извънземни. Лафайет Роналд Хъбард – известен, но посредствен писател на научна фантастика, създава схема за източване на банкови сметки, като предлага на хората духовно спасение. Последователите на сциентологията го наричат религия, но ние си го знаем като опасна и пагубна секта.
Какво общо имат извънземните ли? Някога последователите на сциентологията достигнали до по-висше ниво на посвещаване и им била разказана историята на Ксену, която беше публикувана преди няколко години. Ксену бил междугалактически военачалник, който преди милиони години извършил геноцид над извънземните. Цели извънземни раси били убити и захвърлени във вулкан на Земята и техните души причинявали страдание и войни на хората по света. Излишно е да казваме, че именно сциентологията предлага избавление от терора.
Днес тази история е отхвърляна, но е факт, че десетки години е поддържана от алчните последователи на сектата. Сциентологията печели милиони долари от тази приказка, което го прави най-успешната измама с извънземни. Сциентолозите дори образуват правно дело за търговски секрет и авторски права.
През 2000г. 5 члена на сциентоложката църква са обвинени и осъдени на затвор в Марсилия за манипулация на хора, които са дарили пари. Година по-рано пък във Франция е препоръчано да се разтури сектата, поради нейната опасна за обществото дейност.
Интересно е, че много известни лица открито признават, че са членове на сциентоложката църква – Том Круз, Кейти Холмс, Джон Траволта, Лиза Пресли и др.
Източник: listverse.com
Всеки човек рано или късно се сблъсква с числата. Първо открива числата до 10, след това се научава да брои до 100, по-късно разбира, че те са безкрайно много и скоро след това спира да се замисля и просто борави с тях във всекидневието си. Тук няма да говорим за тези обикновени, често използвани числа. Ще разгледаме наистина големите числа. Числа, толкова големи, че е трудно да им се придаде смисъл в контекста на ежедневието, толкова големи, че е трудно да им дадеш име, да ги напишеш, дори буквално – не можеш да си представиш. Те могат да намерят своето приложение само в някои науки.
Най-голямото число, на което е дадено име се нарича гугол. Това число представлява 10, последвано от 100 нули или 10100. За да добиете представа колко е голямо това число, ще спомена че средно в една галактика има приблизително 1011 звезди, във видимата Вселена има около 1023 звезди, а дори броя на атомите във вселената е изчислен на около 1080, което е нищожно в сравнение с гугола. Това означава че ако човек иска да напише цялото число гугол, няма да може, дори и ако пише по една единица на всеки един атом във вселената.
Интересно е, че математиците са намерили начин да дадат име и на далеч по-големи числа, използвайки наставката „плекс“. Гуголплекс – това е 10 на степен 1 гугол или 10 с 1 гугол нули след него. Объркващо нали? Но както ще видим по-нататък, математиците са се сблъсквали с числа, пред които и гуголплекса е нищожно малко. Но в приложната физика и астрономията трудно се срещат числа по големи от гугола. За наистина големите числа трябва да се насочим към… биологията!
През XVII век английският физик Робърт Хук направил опит да пресметне „броя различни идеи, които мозъкът е в състояние да разглежда”. Получил 3 155 760 000. Колкото и голямо да е било за времето си, днес учените твърдят, че е всъщност много далеч от истината. Според тях главна роля във формирането на мислите и спомените имат броя на връзките между невроните в мозъка.
Според Майк Холдърнес един от начините да се определи броя на възможните мисли е да се преброят броя на тези връзки. В човешкият мозък има около 10 милиарда неврона, всеки от които се свързва с около 1000 други. Мозъкът е способен да прави много неща едновременно , така че можем да гледаме на него като на състоящ се от известен брой, нека бъдат 1000, групи от неврони. На тази база чрез няколко не много трудни сметки се стига до извода, че са възможни 1070 000 000 000 схеми на свързване. В известен смисъл това е броят на различните възможни мисли, които би могло да възникнат в мозъка ни.
Тук някъде може би беше границата на числата, които на практика можем да си представим. Една стъпка по напред ни отвежда теоретичната физика. Професор Андрей Линде от Стандфордския университет, работейки по разклонение на инфлационната теория (широко приета в теоретичната физика), достига до число, определящо (на теория) доста интересно понятие. Според неговата теория, нашата Вселена е само една от много други разширяващи се вселени, намиращи се в една обща мултивселена – нещо като пяна, съставена от много балончета и всяко едно балонче представлява самостоятелна вселена.
Развивайки своята теория, професор Линде успява да пресметне броя на тези вселени – 1010^10^7. Тръгвайки по обичайния математически и логически път за записване на числото по по-достъпен начин ще видим : 107 е 10 със 7 нули или сто милиона; 10 на степен 100 милиона е 1 с 100 милиона нули (нека наречем това число Х). Крайното число се получава като повдигнем 10, на степен това число. Тоест броя на тези вселени е 10x, където Х е 10 със 100 милиона нули отзад. Това число няма име и не може да бъде изписано (защото е абсурдно голямо), не може дори да бъде сравнено с нещо друго познато. А когато не можеш да визуализираш нещо, няма понятие за това нещо и не можеш да го сравниш с нищо друго – това не значи ли, че не можеш да си го представиш?! На практика числото 1010^10^7 е математически израз на нещо, толкова голямо, че човек трудно може да възприеме. Интересен е начина, по който професор Линде обяснява получения резултат – „Изчислихме колко на брой наистина различни възможности можеш да срещнеш по време на пътя на съществуването си”.
Въпреки че всеки знае, че числата са безкрайно много и всяко следващо е по-голямо от предишното, все пак съществува световен рекорд за най–голямо число. Нарича се „Числото на Греъм„ и е кръстено на математика, който се е натъкнал на него – Роналд Греъм. Той го е получил като решение на математическа задача, свързана с многопространствен хиперкуб. За графичното изобразяване на числото се използва специален метод на нотация в математиката, разбираем предимно само от математиците. Числото е толкова голямо, че и самият Греъм не го е пресметнал докрай. Всъщност никой никога не е пресметнал това число докрай, но все пак някак си се знае, че е най–голямото. Аз мога само да ви кажа последните пет цифри от него – 95387.
Автор: Радул Шишков
Източници:
„Физични константи в природата” – Джон Бароу
Mike Holderness – “Think of a number”, New Scientist – 16 юни , 2001 , с.45
BBC Horizon – “ What happened before the Big Bang”
BBC Horizon – “To infinity and beyond”
Wikipedia
Мобилно приложение за Android и iOS
© Copyright 2008-2024, www.IskamDaZnam.com. All Rights Reserved.
Съдържанието на сайта ИскамДаЗнам е обект на авторско право.
Допуска се публикуване на текстови материали само след писмено съгласие на ИскамДаЗнам, посочване на източника и добавяне на линк към www.IskamDaZnam.com.
developed & hosted by ivexto
