Може би сте от хората, които обичат плодовете и не могат да им се наситят. Да се опитате да си представите вкуса на тези екзотични плодове е като да си представите нов цвят. Това е колекция от някои плодове, които едва ли сте чували, а още по-малко вероятно е да сте опитвали.

Ягодово дърво

Макар ние да не бяхме чували за това растение, може би някои от вас са запознати с него. Има цели три вида, като в Европа е разпространен вида Арбутус. Среща се предимно в средиземноморските региони, Франция и Ирландия. Плодовете му са червени и дребни с груба повърхност. Не се ядат сурови, защото вкусът им е неприятен, но се използват за приготвянето на сладка и конфитюри.

Червена мирика

Прескачаме до Азия, където откриваме ягодовото дърво от вида мирика, известно още като китайско ягодово дърво. Логично е да предположим, че е най-разпространено в Китай, но се среща и в Тайван, Япония, Корея и Филипините. Плодовете му обикновено са червени, но могат да са и бели или лилави. Обвивката им е твърда, но вътрешността е много сладка. Ядат се пресни, но се и сушат, ферментират и правят на сладко. Дори наскоро известна марка комерсиализира сокът от червена мирика.

Пръстов лайм

Макар повечето от нас редовно да ядат цитрусови плодове, оказва се че доста голяма част от тях не са ни известни. Има над 100 различни вариации на цитрусови плодове и този лайм е една от тях. Той се среща в субтропичните дъждовни гори и сухите гори на Австралия, както и в Нов Южен Уелс. Плодът е с продълговата форма, от която идва и името му, и е дълъг около 10 см. Може да има различни цветове – жълт, зелен, кафяв, оранжев, червен или черен. Вътрешността му е подобна на тази на нар.

Ръката на Буда

Още един цитрусов плод, който вероятно малко от вас са виждали. Ръката на Буда идва от Индия и Китай и цъфти в бледо лилаво. Плодът има дебела кора и малка сърцевина. Често се поднася в будистките храмове като символ на молещи се ръце. Реже се на тънки резени и се яде или се настъргва в храната, тъй като сърцевината му не е горчива като при повечето цитрусови плодове.

Дива къпина

Дивата къпина е кехлибарен плод, растящ в алпийската и арктическата тундра, както и в северните гори. Растението достига до 20-25см на височина, а плодовете му са меки и сочни къпини. Ако се ядат пресни, къпините имат много специфичен кисел вкус. Ако ги оставите да презреят, тогава вкусът им става по-сладък и мек. Дивите къпини често се правят на сладко или желе, а в някои скандинавски страни от тях се приготвя традиционен ликьор.

Фейхоа

Фейхоата е плодно дръвче, което расте в Бразилия, Уругвай, Колумбия и Северна Аржентина. Култивирано е и в Нова Зеландия, а в Австралия се отглежда като декоративно растение. Вътрешността на плода е подобна на тази при домата, като близо до кората става по-плътна и твърда. Фейхоата е много мек плод и може да бъде обелен с помощта на лъжица. Вкусът му наподобява комбинация между гуава, ягода и ананас.

Имбе

Този плод, известен още като Африкански мангостин е широко разпространен в тропическите части на Африка, от Кот д`Ивоар до Южна Африка. Вечнозеленото дърво дава малки оранжеви плодове с тънка кора, които достигат 2-3см в диаметър. Имбето има приятен сладък вкус, но след него остава кисел привкус. Плодът обикновено се яде пресен, но може да се използва и за подправянето на вина и ликьори. Придобил е лоша слава с това, че цапа изключително много.

Хлебно дърво

Плодът на това дърво е най-големият дървесен плод и изненадващо е близък роднина на черницата. Расте в Южна и Югоизточна Азия и е националният плод на Бангладеш. Дървото е култивирано и в Южна Америка и Карибите и се среща дори в някои африкански страни. Плодът на хлебното дърво може да тежи 36кг. и да достигне 50см. в диаметър. Вкусът му наподобява този на зелен банан и е богат на фибри.

Монстера

Монстера се отглежда по света като декоративно растение, но не всеки знае за вкусните му плодове. Те растат до 25-30см. на дължина и диаметър 3-4см. – приличат на зелен кочан царевица. Имат зелени люспи по кората, които се надигат при узряване. Под тях е ядливата сърцевина, която наподобява по вид и вкус тази на ананаса.

Испански лайм

Испанският лайм е разпространен по тропиците, особено в Централна и Южна Америка и някои части на Африка. Плодът е зелен и има голяма ядлива сърцевина. Традиционно се лапа целия плод и се изсмуква сока му. Вкусът му е като на обикновен лайм, само че по-кисел.

Розова ябълка

Известна още като восъчна ябълка, розовата ябълка е колекция от около 1100 вида, които се срещат в някои райони на Африка и Южна Азия. Повечето видове дават плод, но тук разглеждаме по-специално вида Syzygium samarangense, чийто плодове са розови, лилави или червени. Миришат и имат лек вкус на роза, откъдето идва и името им. Съдържат много вода, също като динята.

Шоколадова ябълка

Шоколадовата ябълка расте в Мексико и Колумбия. Дървото достига до 25м. височина и е изключително чувствително към студа. Плодовете му са зелени и с размерите на ябълка. Когато бъде откъсната, шоколадовата ябълка се сбръчква и става кафява. Сърцевината на плода е подобна по вкус и консистенция на шоколадов пудинг. Яде се пресен и често се използва като заместител на шоколада. Някои го ядат в комбинация с портокалов сок и бренди. Съдържа малко мазнини и много калций, фосфор, желязо, както и 4 пъти повече витамин C от портокала.

Ягодова гуава

Ягодовата гуава, известна още като перуанска гуава, се среща в Бразилия. Плодът е подобен по размер на обикновената гуава и се яде като се разреже на две и се извади сърцевината. Ягодовата гуава има лек вкус на ягоди, а кората й наподобява вкуса на роза.

Захарна палма

Захарната палма расте в Южна и Югоизточна Азия. Дървото е доста голямо и достига височина 30м. Има големи листа и живее до 100 години. Плодовете са около 10см. в диаметър и имат твърда черупка. За да изпиете сока му, трябва да изрежете горната му част. Вкусът наподобява този на екзотичния плод личи.

Гигантска Карнегия

Карнегията е огромен кактус, който се среща в пустинята Сонора и малка част от Бая, Калифорния. Има много голяма продължителност на живота и само за израстването на едно разклонение са нужни 70 години. Плодът на карнегията съдържа стотици малки черни семки, между които е сочната сладка сърцевина.

Дуриан

Дуриан е тропическо дърво, което е широко разпространено в Югоизточна Азия. Плодовете му са големи и могат да достигнат тегло 4кг. Сърцевината му издава много силна и неприятна миризма, която се усеща дори и през кората. Поради тази причина плодовете на дуриана са забранени за транспортиране в самолетите и градския транспорт на някои азиатски страни. Миризмата е описвана като смесица между терпентин, свински изпражнения и лук. Изненадващо обаче вкусът му е съвсем различен – подобен на крем карамел с лек привкус на бадеми.

Нормално е при земетресения, цунами и други природни бедствия да отдаваме най-голямо значение на загубените човешки животи. Понякога обаче тези природни катаклизми са толкова големи, че завинаги са променили лицето на Земята.

Кракатау

През 1883г. вулканичният остров Кракатау изригва с такава мощ, че тътенът се чува на 4800км. разстояние. За жалост преди сто и кусур години на мястото не е имало много фотографи, които да запечатат момента, така че разполагаме само със снимки на това, което е останало днес.

Експлозията била толкова силна, че парчета от острова се разлетели на височина 60 километра и площ 1 000 000кв.км. Това е най-мощното вулканично изригване, известно на учените. Звукът от изригването пък е най-силният в историята, достигайки чак до Австралия. Ако това се беше случило в наши дни и живеехте в Австралия, щяхте първо да чуете за зрелището по новините, а звукът да достигне до вас след 3 часа.

Силата на взрива се равнява на 200 мегатона тротилов еквивалент. За сравнение – най-мощната експлозия, предизвикана от човек е взривяването на руската водородна Цар бомба, която е била 50 мегатона – четири път по-слаба от Каракатау.

Последствията от изригването били ужасяващи. Вълни цунами с височина над 50 метра достигнали бреговете на Ява и Суматра и заличили крайбрежните селища, убивайки над 36 000 души. Облакът прах и отломки, които излетели в атмосферата променили климата на цялата планета, понижавайки температурите с няколко градуса. Залезите станали изключително цветни, а Луната понякога била синя или зелена.

Наводненията в Мисула

Представете си едно огромно езеро с площ 7800кв.км., което в единия край е замръзнало и единственото, което държи почти милион кубични метра вода е някакъв си лед. А какво знаем всички, че прави водата? Винаги намира откъде да мине! А ледът съвсем не е нещо, което може да я спре. Така в продължение на 2000 години през последния ледников период, на всеки 40-50 години езерото заливало с изключителна мощ Монтана, Айдахо, Вашингтон и Орегон. Водата препускала със 140км/ч, изривайки всичко по пътя си.

На места водата достигала дълбочина от 120 метра, а освободената енергия се равнявала на 4500 мегатона.

Земетресенията в Ню Мадрид

Въпреки екзотичното си име, Ню Мадрид е град в щата Мисури, САЩ. По някаква случайност се намира точно в центъра на сеизмична зона. Започвайки на 16 Декември 1811г. серия от земетресения разтърсват Ню Мадрид с такава мощ, че образуват обратна вълна по река Мисисипи, която обръща течението си за няколко минути.

Двете най-силни земетресенията стават на 17 Декември и 7 Феавруари на следващата година. Те били с магнитуд 7,7 и били усетени на площ от 3 милиона кв.км.

Парикутин

Представете си – седите си в задния двор на къщата и си мислите, че е крайно време да разкарате досадната жилеща коприва, която е поникнала навсякъде. Изведнъж обаче копривата е най-малкият ви проблем, защото в задния ви двор изниква цял вулкан.

През първите месеци на 1943г. в Парикутин, Мексико местните жители започнали да чуват тътен и били учудени, защото времето било прекрасно. Това, което не знаели е, че всъщност странните звуци идвали изпод земята, където един чудовищен вулкан се канел да стане най-новата атракция на селището. Проблемът обаче бил, че навсякъде започнали да се образуват кратери, а експлозии разлюлявали земята изпод краката на смутените хорица. Те разбира се панически се разбягали, а само 24 часа по-късно след тях останал един 50-метров конус. За една година вулканът се издигнал на цели 336м. През следващите 8 години вулканичната активност не спряла и всичко в радиус от 25км. било покрито с лава.

Чак през 1952г. вулканът изгаснал и останал като 424-метров паметник там, където само допреди няколко години били домовете на хората.

Сибирските капани

Преди 250 милиона години Земята е изглеждала доста по-различно. Тя е изобилствала от живот и по нея бродели всякакви чудати животни. В един прекрасен ден обаче, адът буквално се стоварил на земята.

Всички знаем, че днес Сибир е студено и покрито от сняг място. Под ледовете обаче са заровени хиляди километри лава. Мястото е известно като Сибирските капани и вероятно там е било най-разрушителното вулканично изригване в историята на планетата. Лавата буквално избухнала от земните недра. Феноменът е известен като потоп от базалтово изригване. Земята се разцепила и целият континент бил залят от лава. 95% от живота на планетата загива и били нужни 30 милиона години, за да се възстанови баланса на планетата.

Учените прогнозират, че е въпрос на време преди подобен катаклизъм да се случи отново.