Тази година се навършват 50 години от създаването на организацията за защита на човешките права – Амнести Интернешънъл.
Защо католиците носят брачната халка на лявата, а православните на дясната ръка?
Макар това да не е точно така, защото и в двата случая има много изключения, при православните традиции халката се носи на дясната ръка, отчасти защото е споменато в Библията.
Практиката брачната халка да се носи на лявата ръка произхожда от суеверието, че има вена, която от там отива право до сърцето. Така халката символизира силната връзка между мъжа и жената.
Тези традиции не са еднакви в различните държави, култури и народи, така че не са нещо, което се диктува строго от различните религии и вярвания.
Месембрия (Несебър)
Градът – крепост Несебър е един от най-древните градове в Европа. Основан е върху скалист остров, дълъг 850 м. и широк 300 м., заема площ 25 ха и е свързан със сушата с тесен насип – път, дълъг 400м.
Върху острова още от древността се е намирало древно тракийско рибарско селище, наречено Менабрия (по името на легендарния основател Мена). То възниква в периода между третото и второто хилядолетие пр. н. е. По–късно през 510 г. пр. н. е., градчето е завоювано от гръцки преселници от полиса Мегара и е превърнато в дорийска колония, с новото име Месембрия.
Градът постепенно се разраства, построени са храмове, училище и театър.
Месембрия започва да сече собствени златни монети около 440 година пр. н. е. Градът поддържа добри търговски отношения с древногръцките колонии по Черно, Егейско и Средиземно море. Находки свидетелстващи за богатия икономически, културен и духовен живот от този период са изложени в археологическия музей в Несебър.
През 72 г. пр. н. е. градът е завзет без никаква съпротива от римляните. Месембрия със своите непокътнати крепостни стени и големи обществени сгради остава важен търговски и културен център на Черноморското крайбрежие на римска Тракия.
Значителна роля започва да играе отново през ІІІ – ІV в. от новата ера, свързана с подема в Източната империя. Към 680 г. е център на епископия, а през VІІ – VІІІ в. – важна и добре укрепена византийска морска база.
Островът е имал канализационна система, крепостни стени, амфитеатър и множество параклиси на различни култове и религии (включително и впечатляващия храм на бог Аполон). Предполага се, че е имало акведукти от сушата към острова.
Жителите на Месембрия основават собствена колония близо до Обзор. Цялата земя между Месембрия и Обзор е използвана за нуждите на града, както и за търговия.
Морският град за пръв път става част от Българското царство през ІХ в, когато Хан Крум го щурмува и пресъединява към Българската държава. Българите завладяват много богатства – 36 медни сифона с прочутия „гръцки огън“ и големи количества злато и сребро. Намерената в Плиска мраморна колона с надпис „Крепост Месембрия“ очевидно е била поставена в българската столица, за да увековечи завоеванието на Месембрия.
Несебър, както славяните нарекли града, остава в български ръце за дълъг период – през управлението на цар Симеон І Велики и наследниците му.
По време на Втората българска държава Несебър отново влиза в пределите на България, по времето на цар Теодор Светослав. Градът претърпява голям разцвет през царуването на Иван Александър.
През ХІV в. рицарите на граф Амедео ди Савоя го превземат, но по-късно го преотстъпват на византийския император. Градът е атакуван от турците за пръв път в края на същото столетие. Окончателното му падане в ръцете на отоманската империя става през 1453 г., заедно с Константинопол. През годините на османско владичество икономическият и културният живот не секват. Построени са нови църкви, изписвани са икони.
Пристанището на Несебър продължава да бъде главен външнотърговски център на Черно море. Някои от манастирите и метосите около Несебър просъществуват чак до ХІХ век. Запазени са много къщи от периода на Възраждането – типични представители на Черноморската архитектура, както и много вятърни мелници, обществени бани и чешми.
Къщите на Несебър имат определени черти, които принадлежат към стила на т. нар. „Черноморска къща”: върху каменно приземие, заето от просторна изба се извисява еркерно дъсченият етаж. Отделните къщи, разположени най-често на уличната линия, следват извивките на тесните калдаръмени улички и се съчетават в живописни ансамбли.
Културното наследство на Несебър е запазено в пет музейни експозиции. Археологическият музей представя богата сбирка експонати от Античността, Средновековието и Възраждането.
Несебър е обявен за архитектурен и археологически резерват през 1956 г., а през 1983 г. културните паметници в града са прибавени към списъка на ЮНЕСКО за световно културно наследство.
Днес Несебър е един от най-предпочитаните и известни курорти по Българското Черноморие и такъв се оформя още от началото на ХХ в. Строи се новият град, много почивни станции, големи и малки хотели, модерна база за туризъм и развлечения. Реставрират се старините, строят се нови къщи в старинен стил.
Автор: Момчил Лазаров
Кои са най-древните и днес разпространени животни на планетата?
Трудно е да се каже със сигурност кой е най-древният вид на Земята, тъй като постоянно се откриват нови видове и фосили. Можем да предположим обаче, че мечоопашатът е останал непроменен още от периода Ордовик, преди 445 милиона години. Многоклетъчни организми се появяват някъде преди около 600 милиона години и животинските видове са съществували средно по няколко милиона години. Тиранозавърът Рекс например е живял само три милиона години като вид.
Поради статуса си на един от най-дълго живелите видове, мечоопашатът спада в категорията на живите фосили. Смята се, че произлиза от морския скорпион, който е дори още по-древен, но за съжаление изчезнал вид.
Уникалното при мечоопашатът е неговата изключително ефективна имунна система. Когато е нападната от чужд организъм, например бактерия, кръвта на засегнатото място моментално се съсирва, образувайки нещо като гел.
Други животни живи фосили са птицечовката – 110 милиона години, крокодилът – 55 милиона години, гущерът туатар – 200 милиона години, миногата – 360 милиона години, наутилусът – 400-500 милиона години.
Фотография от Никълас Скарпинато
Никълас Скарпинато е само на 17 години и се занимава с фотография от по-малко от година, но талантът му си личи в неговите снимки. Всичките му снимки можете да видите на http://www.flickr.com/photos/nicholasmax/
[nggallery id=107]
Снимките са публикувани с разрешението на техния автор!
Катаклизми, променили лицето на Земята
Нормално е при земетресения, цунами и други природни бедствия да отдаваме най-голямо значение на загубените човешки животи. Понякога обаче тези природни катаклизми са толкова големи, че завинаги са променили лицето на Земята.
Кракатау
През 1883г. вулканичният остров Кракатау изригва с такава мощ, че тътенът се чува на 4800км. разстояние. За жалост преди сто и кусур години на мястото не е имало много фотографи, които да запечатат момента, така че разполагаме само със снимки на това, което е останало днес.
Експлозията била толкова силна, че парчета от острова се разлетели на височина 60 километра и площ 1 000 000кв.км. Това е най-мощното вулканично изригване, известно на учените. Звукът от изригването пък е най-силният в историята, достигайки чак до Австралия. Ако това се беше случило в наши дни и живеехте в Австралия, щяхте първо да чуете за зрелището по новините, а звукът да достигне до вас след 3 часа.
Силата на взрива се равнява на 200 мегатона тротилов еквивалент. За сравнение – най-мощната експлозия, предизвикана от човек е взривяването на руската водородна Цар бомба, която е била 50 мегатона – четири път по-слаба от Каракатау.
Последствията от изригването били ужасяващи. Вълни цунами с височина над 50 метра достигнали бреговете на Ява и Суматра и заличили крайбрежните селища, убивайки над 36 000 души. Облакът прах и отломки, които излетели в атмосферата променили климата на цялата планета, понижавайки температурите с няколко градуса. Залезите станали изключително цветни, а Луната понякога била синя или зелена.
Наводненията в Мисула
Представете си едно огромно езеро с площ 7800кв.км., което в единия край е замръзнало и единственото, което държи почти милион кубични метра вода е някакъв си лед. А какво знаем всички, че прави водата? Винаги намира откъде да мине! А ледът съвсем не е нещо, което може да я спре. Така в продължение на 2000 години през последния ледников период, на всеки 40-50 години езерото заливало с изключителна мощ Монтана, Айдахо, Вашингтон и Орегон. Водата препускала със 140км/ч, изривайки всичко по пътя си.
На места водата достигала дълбочина от 120 метра, а освободената енергия се равнявала на 4500 мегатона.
Земетресенията в Ню Мадрид
Въпреки екзотичното си име, Ню Мадрид е град в щата Мисури, САЩ. По някаква случайност се намира точно в центъра на сеизмична зона. Започвайки на 16 Декември 1811г. серия от земетресения разтърсват Ню Мадрид с такава мощ, че образуват обратна вълна по река Мисисипи, която обръща течението си за няколко минути.
Двете най-силни земетресенията стават на 17 Декември и 7 Феавруари на следващата година. Те били с магнитуд 7,7 и били усетени на площ от 3 милиона кв.км.
Парикутин
Представете си – седите си в задния двор на къщата и си мислите, че е крайно време да разкарате досадната жилеща коприва, която е поникнала навсякъде. Изведнъж обаче копривата е най-малкият ви проблем, защото в задния ви двор изниква цял вулкан.
През първите месеци на 1943г. в Парикутин, Мексико местните жители започнали да чуват тътен и били учудени, защото времето било прекрасно. Това, което не знаели е, че всъщност странните звуци идвали изпод земята, където един чудовищен вулкан се канел да стане най-новата атракция на селището. Проблемът обаче бил, че навсякъде започнали да се образуват кратери, а експлозии разлюлявали земята изпод краката на смутените хорица. Те разбира се панически се разбягали, а само 24 часа по-късно след тях останал един 50-метров конус. За една година вулканът се издигнал на цели 336м. През следващите 8 години вулканичната активност не спряла и всичко в радиус от 25км. било покрито с лава.
Чак през 1952г. вулканът изгаснал и останал като 424-метров паметник там, където само допреди няколко години били домовете на хората.
Сибирските капани
Преди 250 милиона години Земята е изглеждала доста по-различно. Тя е изобилствала от живот и по нея бродели всякакви чудати животни. В един прекрасен ден обаче, адът буквално се стоварил на земята.
Всички знаем, че днес Сибир е студено и покрито от сняг място. Под ледовете обаче са заровени хиляди километри лава. Мястото е известно като Сибирските капани и вероятно там е било най-разрушителното вулканично изригване в историята на планетата. Лавата буквално избухнала от земните недра. Феноменът е известен като потоп от базалтово изригване. Земята се разцепила и целият континент бил залят от лава. 95% от живота на планетата загива и били нужни 30 милиона години, за да се възстанови баланса на планетата.
Учените прогнозират, че е въпрос на време преди подобен катаклизъм да се случи отново.
Сънуват ли бебетата?
Дали когато го сложите да спи, малкият мушморок се пренася в света на безкрайното мляко? Много е вероятно! Бебетата прекарват половина от съня си в активна REM фаза – тази на ярките сънища. За сравнение, при възрастните тя е два пъти по-кратка.
А какво сънуват бебетата? Трудно е да се каже, но вероятно в сънищата им няма думи и звуци, понеже те все още не могат да говорят. А сънуват ли кошмари? В действителност децата не развиват истинско чувство на страх до навършване на 2-3 години, така че при бебетата едва ли има кошмари.
Какво представляват преживяванията близки до смъртта?
Преживяванията близки до смъртта (ПБС) са спорен феномен, за който свидетелствуват много хора, съживени след клинична смърт. Често потърпевши разказват за такива състояния след тежки инциденти или по време на операции. Хората разказват, че след спирането на дишането и кръвообращението, изпитват чувство на еуфория и смирение, а някои дори и страх. Други пък твърдят, че духът им напуска тялото и наблюдават себе си. Често се споменават и срещи с починали близки и приятели, а по-набожните са сигурни, че са се срещнали с Всевишния. ПБС най-често се описва като пътуване през тунел към ярка светлина.
Не е чудно, че по въпроса се водят много спорове. Тези със силни религиозни вярвания придават на феномена религиозно значение и го обявяват като доказателство за съществуването на живот след смъртта и Бог. От научна гледна точка обаче за ПБС има доста добро обяснение. Според някои учени мозъкът е отговорен за тези преживявания. Поради недостиг на кръв и кислород, той преминава в защитен режим, за да се предпази от трайни увреждания или като подготовка за неизбежна смърт. Образите, които виждат тези хора са генерирани от мозъка по спомен. Чувството за еуфория би могло да е в резултат на състоянието на дълбок сън.
Докато мозъкът продължава да изключва се появяват и ярките образи. Светлината в края на тунела е може би най-старият ни спомен – моментът на раждането.
Тези преживявания не могат да бъдат доказани от днешната наука. Много хора, изпадали в клинична смърт, не са ги изпитвали. От друга страна има невярващи пациенти, които описват подобен феномен.
Известни личности като Елизабет Тейлър, Шарън Стоун, Доналд Съдерланд, Бърт Рейнолдс, Джордж Лукас, Ози Озбърн открито са говорили за техните ПБС.
Какво представлява „Книгата на мъртвите“ от египетската цивилизация?
Книгата на мъртвите представлява древен магически сборник, обясняващ вярванията на древните египтяни и разбирането им за задгробния живот. Името не е превод на оригиналното египетско заглавие, а е измислено от германския египтолог Карл Ричард Лепсиус, който публикува превод на части от книгата през 1842г. Оригиналното египетско име на текстовете се превежда като „Книга на идващите (или отиващите) отвъд“.
Книгата съдържа заклинания, които да помогнат на душата в отвъдното. Някои били отправяни към боговете, а други били предназначени да предпазят душата при прехода. В книгата е описано и какво се случва с човек след смъртта според египетските религиозни вярвания.
Кои са островите с най-влажен и островите с най-сух климат на планетата?
Климатът на Канарските острови целогодишно привлича милиони туристи. Субтропичният климат почти не се променя през годината, но може да варира драстично между различните острови и дори между северната и южната част на един остров. Най-сух е климата на островите Фуертевентура и Ланзароте, където годишно падат около 150-200мм. дъжд. Върха на вулкан Тейде пък почти постоянно е покрит със снежна покривка, а остров Ла Палма е влажен и изобилства от зелени гори, които контрастират на фона на остров Гран Канария, приличащ повече на Сахара.
Климатът на островите е по-топъл и сух от южната страна и през зимата температурите са между 22 и 29 градуса. Това прави Канарските острови много популярна туристическа дестинация за любителите на слънчевите бани.
Планината Уайалеале на хавайският остров Кауаи се слави като едно от най-дъждовните места на планетата. Със сигурност не е място, където бихте искали да прекарате медения си месец, понеже там вали през 350 дена от годината. Средно всяка година падат над 11 000мм дъжд. Причината за това са местоположението и формата на самия остров. Открит е директно към тихоокеанските течения през зимата и формата му е кръгла, поради което всичките му страни са изложени на влага.
Каква е скоростта на човешката мисъл ?
Човешкият мозък е невероятно сложен орган и в него се случват безброй неща едновременно. За да добиете бегла представа за това колко бързо протича информацията през главите ни, трябва да разгледаме три неща – броят на невроните, тяхната активност и свързаност.
Невроните са нервни клетки, които обработват и предават електрохимични сигнали. В един човешки мозък има около 100 милиарда такива клетки.
Всеки неврон изпраща сигнали по 200 пъти в секунда и е свързан с 1000 други неврона. Като умножим броят на невроните по броят на сигналите по броят на връзките между тях, получаваме 20 000 000 000 000 000 бита информация, която мозъкът ни обработва всяка секунда.
Трябва да се вземе предвид, че само за един образ, мозъкът трябва да обработи стотици хиляди бита информация. А колко ще са нужни за да се сформира цяла мисъл? Или пък да се анализира сложна ситуация? Вероятно милиарди. Това все още е нищожно в сравнение с голямото число по-горе, но пък човекът приема всякакви сигнали от околната среда – звуци, миризми, картини, вкус, допир и т.н.
Кое е най-дългото животно, къде живее и какви размери достига?
По въпросът се носят много митове и легенди, но най-дългото животно е червей от типа Немертини. Макар тези червеи обикновено да са дълго по около 20 сантиметра, през 19-ти век по бреговете на Шотландия е открит един такъв с дължина 55 метра – почти два пъти дължината на син кит.
Немертините са кафяви на светли райета и отделят лепкава и миризлива слуз. Те обитават морското дъно и хващат плячката си с хоботчето си. Често се откриват между скали, водорасли или заровени в пясъка. Тези червеи са жестоки хищници, обвивайки се около плячката си (често по-голяма от тях) и я удрят с хоботчето си докато не умре. При продължителна липса на храна, Немертините започват да се самоизяждат.
Описани са над 1150 вида Немертини, като някои от тях живеят по година и половина.
