Парадокси

Парадоксът на всемогъщия е добър. Доказателство, че всемогъщи няма!

За парадоксът на стрелата не разбрах откъде стигна до заключението, че "сбор от състояния на покой не дава движение"?

Ахил и костенурката: това е една от най-големите глупости, на която всички идиоти се връзват. Разстоянието се разглежда като безкрайно намаляваща геометрична прогресия, което е изцяло погрешно. Т.е. се избира точно границата, където Ахил е на косъм да настигне костенурката, и те се разпределят на степени на 0,1. За по-лесно да кажем, че и 2мата се движат праволинейно без ускорение и Ахил е със скорост 10м/с. Тогава костенурката е с 1м/с. За 12 секунди Ахил ще е изминал 120 метра, а костенурката 12. Тогава Ахил ще е на 120-тия метър, а костенурката на 112-тия, т.е. вече я е задминал. "Прилагат се математически правила в не математическа ситуация."- по-скоро някой идиот си мисли, че правилно прилага математика. Не съществува понятие като "не математическа ситуация"- математиката е навсякъде и обяснява всичко закономерно без парадокси!

Магарешкият парадокс истински ли е (т.е. тестван) или просто си го измисли. Защото ако е истински тогава е наистина много интересен като явление.

Парадокс на бръснаря: а не може ли просто да не се бръсне? 😛

Съдебен парадокс: И той е добър 🙂

Парадокс на неудържимата сила: Сам го каза-нито една сила не е неудържима и няма обекти, които не могат да се преместят.

Парадокс на нощното небе: А не може ли да има нещо, което да ограничава разпространението на фотоните и затова да не виждаме по-отдалечените звезди, а само по-близките и затова не всичко да е само звезди?

Хоумър Симсън към съседа си:
Could Jesus microwave a burrito so hot that even he could not eat it?

cmd, всъщност не е съвсем така – дори математиката е пълна с парадокси.

Хм .."парадокс на нощното небе" … ами защо не обяснихте, че този парадокс е известен като Парадокс на Олбърс … до 1987 по-голяма част от учебниците даже не са давали точния отговор… НО … един писател – Едгар Алън По е ПЪРВИЯТ ЧОВЕК В ИСТОРИЯТА, който намира решението … Просто казано, количеството светлина, достигащо до очите ни е крайно. Вземете в предвид, че част от звездите, които "светят" сега, са изгаснали отдавна ! вземете в предвид , че звездите са на светлинни години от тук … а все пак доста време отнеме докато светлината стигне до нас … и са на различна далечинка 🙂 … абе изобщо.. постарайте се малко повече!!! а , да … и на всичкото отгоре телескопа Хъбъл потвърждава фактите !!!

хах това за стрелата ми хареса, макар да не е много точно.. Тъй като примера е обяснен не само чрез математика, но и чрез метафизика, то и покоя и движението са състояния, следователно нито едното не може да бъде равно на нула. Ако състоянието на покой е равно на единица, от една точка на покой до следващата е сбор от две състояния, равни на… и т.н. :))))

Парадоксът на Олберс се обяснява с кривината на пространство времето…просто Вселената е крайна, но безгранична и няма безброй много звезди, а и светлината отчасти се поглъща.

Парадоксът на стрелата е в това, че смята, че има обект "извън движението", сам по себе си, а всъшност движението е иманентно на материята. За бръснаря…а бе я да изпием един чай!

Парадоксът на неудържимата сила има и китайски аналог – Един продавач на пазара твърдял, че неговите копия пробиват всеки щит, а неговите щитове не могат да се пробият от нито едно копие. И един го питал, а какво става, ако негово копие удари негов щит.
Поздрави: http://www.kry4ma.com

Парадокса за неудържимата сила е глупост, тъй като ако един обект има безкрайна маса (както пише там) той ще има безкрайна гравитация!!! И ще се погълне сам себе си!!!

И следователно те не могат да се срещнат!!!
А ако се срещнат ще се разрушат един друг!!!

Затова му се вика парадокс :]

Представете си, че някъде във вселената се сблъскат две черни дупки с еднаква енергия (маса). Какво ще се случи?

Всяко време,през което човек е заспал за истината го прави по-мъдър,тъй като човека се намира в блажен покой и има време да се наспи и да поеме по пътя на мъдростта. Следователно изказвам тезата,че глупостта ражда умните хора :D:D:D

Ами прочетох парадоксите, прочетох и коментарите и смятам, че на доста от зададените в темата въпроси, колегите са открили рационални решения без много да се зорят, а като са помислили 2 мин. Относно парадоксите, има някой „глуповати“ според мен…. На този принцип и аз мога да си измисля парадокс от сорта на… какво щеше да стане ако можеше да се изям със собствентата си уста или нещо такова 😀 … относно някой други смятам, че се правят неправилни заключения, а от това се прилагат и грешни закони. Смятам, че на всеки, правилно формулиран въпрос ( парадокс ) може да се определи точен, математически еквивалент. Пример е парадоксът със звездите. Ами ние понякога не виждаме светлината на няколко километра, а какво остава за милиони светлинни години. Има един куп фактори, гравитация, отражение, пречупване… напълно нормално е да не виждаме по-отдалечените обекти… Така че смятам, че част от парадоксите са …. „безсмислени“. Стори ми се че въпросът със всемогъщия, който създава нещо неразрушимо е единствения, на който може да му се отдаде повече внимание, считайки че нито познаваме такъв „индиви“ нито такъв „предмет“ Аз бих добавил парадокса на пътуването във времето… и факта свързан с релативистките ефекти на Айнщайн, според които ако се движим със скорост близка то тази на светлината, за нас времето тече по-бавно… И винаги съм се чудеил над един въпрос, ще се радвам, яко някой ми отвоговори. „Твърди се че най-високата скорост, която познаваме е скоростта на светлината. Тогава ми е интересно, Ако долепим два лазера един към друг, насочени в противоположни страни и ги включим, с каква скорост ще се отдалечават двата края на лазерните лъчи при включването им 😕 … според мен е 2х скоростта на светлината, ама ние такава скорост не познаваме, нали? „

Стрелата се движи в четири-мерно пространство в което всяка точка е свързана с точно определено число отговарящо за положението и. Сборът от всички числа през които стрелата е преминала, разделен на времето за което това е станало, ни дава резултат, който наричаме скорост. При наличието на скорост, е невъзможно да говорим за покой, освен за всички точки намиращи се върху стрелата.
Така най-просто мога да „реша“ този „парадкс“

Парадоксът на нощното небе: ако Вселената наистина е крайна и статична, то тогава защо нощното небе не свети в изкрящо бяло – нали светлината от всички звезди във Вселената ни достига и облъчва постоянно. Ако Вселената е статична и крайна, то светлината би се натрупала и небето би било блестящо. Очевидно не е и това е създало парадокс, който е бил решен, когато Хъбъл доказва, че Вселената се разширява! Merci.

Парадоксът за магарето е наречен Парадокс на буридановото магаре. Той е променана версия на парадокс, споменат за пръв път от Аристотел, питащ се как куче, изправено пред избора между две еднакво изкушаващи храни, би могло да направи разумен избор между тях.
Поздравления за сайта.

Винаги могат да се изми9слят очарователни парадокси. Защо не приемете написаното като начин за забавление. Аз го правя и съм много доволна от общуването със сайта.
Иначе за парадоксите: всеки парадокс се създава тогава, когато има несъответствие в истинското познание за вселената и общодостъпното научно в момента. Т.е. както разрешението на парадокса за всемогъществото.
Бог създава скала, която не може да повдигне на момента, впоследствие увеличава своята сила, защото е всемогъщ и я повдига.

Никой нищо не каза за парадокса на неочакваното обесване. Всъщност има малка грешка в логиката. Звучи логично да се изключи петъка (при положение, че събота и неделя не работят 🙂 ), но все пак той не остава изключен на 100%, а само при положение, че НЕ го обесят през един от другите 4 дена. Решавайки да изключим четвъртъка автоматично отпада изключването на петък ( тук условието е ако не го обесят в един от другите 4 дена, това включва и четвъртък, изключим ли четвъртък цялото условие се променя). Т.е. или ще го обесят неочаквано от понеделник до четвъртък или ще го обесят очаквано в петък, така или иначе милост няма да има 🙂
Другият парадокс със съда, съществува и в наши дни и всъщност отдавна не е парадокс! Ще го илюстрирам така: Според закона Вие нямате право да работите повече от 30 часа седмично поради някакво заболяване (само като пример), подписали сте обаче трудов договор на 40 часа. Имате пълното право да работите 30 часа и дори да заведете шефа си под отговорност ( при условие, че сте го информирали за заболяването си). Просто закона е по-силен от трудовия договор. Същото е с нашите философи ще спечели делото този, който определи съда, без значение от това какво са се разбрали помежду си.
Иначе подкряпям факта че сайта е страхотен, дори понякога да виждам неточности, не трябва да сме перфекционисти, защото никога няма да можем да бъдем напълно доволни.