През ХІХ в. парижкият квартал Монпарнас бил сравнително спокоен район, обитаван от учители, рентиери, занаятчии, монахини, кочияши и селяни. Но там имало и кътче на несериозен, дори разпуснат живот – една „гореща улица“, която почтените граждани споменавали само с намеци, сякаш ставало дума за срамна болест: улица дьо ла Гетe (Rue de la Gaîté), което название може да се преведе като улица „Веселие“.
По онова време върху вината и другите алкохолни напитки, внасяни в Париж, се дължали огромни данъци. Но тази част на Монпарнас се намирала извън данъчната зона и затова била освободена от плащането им. Ето защо през ХІХ век множество театри и дансинги се премествали близо до тукашните евтини кръчми, които привличали много посетители. Така към 1914 г. се оформил най-привлекателният център на Монпарнас. Около тази малка територия се появили кафенета, барове, павилиони за сладолед, ресторанти, народни танцови площадки, лавки с купища стриди, пържени картофи и печени кестени.
Днес вече не съществува бирария „Ганглофф“ – която представлявала буквално конвейер за пиво, за чиито посетители се пускала музика от латерна с мотиви от популярни оперети на Офенбах. В квартала и до днес се предлагат морски дарове. Но сладкарницата „Белият заек“, която представлявала истински дворец с разнообразни сладкиши и кремове, била затворена през 1958 година.
Продължете да четете
Влезте или се регистрирайте безплатно, за да отключите цялата статия.
