Скрити под сянката на дърветата и покрити от мъх, масивните каменни фигури изумяват туристите. Що за градина е тази, в която можете да видите ужасяващо огре с широко отворена уста, която сякаш е врата към ада, митичен гигантски герой, които буквално разчленява враговете си, един от слоновете на Ханибал и сирена с разкрачени крака на земята? Това е Паркът на чудовищата – невероятен монументален комплекс на 65 километра от Рим.
Паркът е познат още и като Градината на Бомарцо и е създаден под ръководството на италианския кондитиер Пиер Франческо Орсини в средата на 16-ти век. Съкрушен от смъртта на жена си, Орсини решил да се разсеe с личен проект, който му отнел 30 години. За да направи реалност мечтата си, Орсини наема Пиро Лигорио – известен архитект, познат с работата си във Вила д’Есте.
На пук на идеята, че градините трябва да са приветливо и спокойно място, Орсини оставил фантазията си да бушува. Някои от издяланите склуптури изглеждат ужасяващи, като свирепият дракон, обграден от вълци. Много от тях са вдъхновени от митологията, като например главата на гръцкия бог на морето . Други пък са доста странни, като огромната костенурка с жена на гърба си. Насилието преобладава сред двете дузини статуии, а някои от тях изглеждат и безсрамно сексуални.
Създадена в маниерски стил, градината е замислена да изумява посетилите си. Това е мястото където дивата природа се среща с най-дивите дебри на човешкото въображение.
Първоначално фигурите са били изсечени от естествени вулканични образувания, които били разхвърляни навсякъде по земята където се намира градината. По-късно всичко е покрито от гората и изоставено след смъртта на Орсини. До 19-ти век остава в забрава в гъстата гора и остава така до 50-те години, когато е била реставрирана. Сюреалистичната сцена служи за вдъхновение на много други артистични умове, сред които и Салвадор Дали.
Някои се опитват да разберат какво е довело Пиер Орсини на такова място – с какви вътрешни демони се е борел той – но като точното значение на много от творенията в градината, може би някои неща е по-добре да останат неясни.
