апр. 7, 2021
691 Views

Как „съветският Шамполион“ Кнорозов разгада езика на маите

Автор:

Средата на ХХ век, Ленинград. В малко служебно помещение на Кунсткамерата – музей за редки забележителности, основан още от Петър Велики, живее мрачен на вид млад мъж. Широки рамене, остри скули, пронизващи очи – той прилича повече на гангстер от холивудски филм, отколкото на учен. Облеклото му се състои само от шинел и войнишка гимнастьорка, останали от Великата отечествена война. Малката му стаичка е необичайна: всички стени са изрисувани с йероглифи на маите. Младият учен Юрий Кнорозов създал тази екзотична декорация със собствените си ръце.

Кнорозов пиел много и работел в Кунсткамерата: водел детски екскурзии, подреждал колекциите и помагал в архива. Обичал да разговаря с Лев Гумильов, който по-късно ще бъде признат за един от великите руски историци – а засега живеел в съседната стая.

Останалото време Кнорозов отделял за своето основно занимание – дешифриране на писмеността на маите. Той прекарвал дните си сред книгите в своята ленинградска стаичка, на почти десет хиляди километра от полуостров Юкатан, който някога бил центърът на тази древна цивилизация.

Юрий Кнорозов. Снимка: Уикипедия

По онова време много учени, занимавали се без особен успех със същата задача, стигнали до извода, че този език е просто невъзможно да се дешифрира и е безсмислено дори да се опитва. Но Кнорозов бил на друго мнение. Той никога не бил посещавал Мексико, но се мъчел над древните текстове и почти не излизал от стаята си. Себе си наричал „кабинетен учен“ и казвал, че за да работи с текстове, не е нужно да се катери по пирамиди. Изглеждало, че тази работа е обречена на провал – неизвестен млад изследовател от Съветския съюз предизвиквал най-видните специалисти в историята на древните цивилизации. Но Кнорозов буквално нокаутирал световната научна общност: изследователят се справил с неразрешимата загадка, като намерил ключа, който дал възможност да се разчете писмеността на маите…

След училище Кнорозов постъпил в историческия факултет на Харковския университет. Първо тук започнал да изучава древни езици, интересувал се от египетските йероглифи. Обаче не успял да завърши образованието си: избухнала Великата отечествена война. Юрий Валентинович, в чието семейство всички мъже били офицери, още преди войната не бил взет в казармата поради здравословни проблеми.

Немските части настъпвали бързо и той се озовал на окупираната територия. Когато след това съветските войски наближили Харков, Кнорозов взел майка си и сестра си, прекосили фронтовата линия и заедно отишли във Воронежка област, откъдето младият учен заминал да завърши обучението си в историческия факултет на Московския държавен университет.

По стечение на обстоятелствата младият учен се натъкнал на статия на германския изследовател Паул Шелхас със заглавие: „Дешифрирането на писмото на маите -неразрешим проблем?“ Кнорозов възприел публикацията на своя чуждестранен колега като предизвикателство: „Това, което е създадено от един човешки ум, не може да не бъде разгадано от друг“, казал той и започнал своите научни изследвания. Много учени на Запад, включително ръководителят на американската школа по маянистика Ерик Томпсън, били сигурни, че е практически невъзможно да се дешифрира езика на маите, тъй като знаците в този език не са букви, а обозначават самите думи. Тоест, според Томпсън, това са символни картини, които не са свързани със звука на думите в самия език. Кнорозов не бил съгласен с тази теория.

По това време в Съветския съюз никой не изследвал сериозно цивилизацията на маите – специалистите в тази област можели да се преброят на пръстите на едната ръка. Неговото откритие било улеснено от факта, че Кнорозов открил рядката книга на Диего де Ланда „Съобщение за делата в Юкатан“. Диего де Ланда бил християнски мисионер, дошъл на Юкатан през ХVІ век заедно с испанските конкистадори. В книгата си той записал някои знаци от езика на маите, които по-късно помогнали да се дешифрират останалите. Кнорозов по-специално овладял трудния староиспански език и превел на руски „Съобщение за делата в Юкатан”. В текста се съдържа т. нар. „азбука на де Ланда“: от нея Кнорозов разбрал, че един и същи знак се чете еднакво в различни йероглифи.

Ученият съставил пълен списък на всички символи на маите, които някога бил срещал в текстовете, и започнал да ги сравнява с вече наличната „азбука на де Ланда“. Така Кнорозов разбрал, че знаците на езика на маите съответстват не на произношението на буквите от „азбуката на де Ланда“, а на названието им. В някои думи ученият открил същите корени, а в други – предлози.

През 1955 г. Кнорозов решил да защити дисертация по текста на Диего де Ланда. В нея вече се съдържали основите на дешифрирането на древния език. Това поразило ленинградските учени: на Кнорозов директно присвоили докторска степен вместо кандидатска.

Корица на книгата на Юрий Кнорозов “Писменост на индианците маи”. Снимка: Уикипедия

Преди защитата си самият Кнорозов се тревожел дали го чака арест или академична степен. Проблемът бил, че той доказал как маите имали свои собствен език и писменост, което означава, че имали също държава и общество, разделено на класи – а това противоречало на Фридрих Енгелс, който пише, че в Юкатан, както и сред индианците като цяло, не можело да има класово общество. Опасенията на учения обаче били напразни: на Кнорозов не се наложило да се сблъска с чекистите заради своите възгледи, за разлика от неговия приятел Лев Гумильов.

За своя принос в изучаването на древните езици Кнорозов често бива сравняван с Жан-Франсоа Шамполион, който пръв успял да прочете древните египетски йероглифи. Но французинът имал пред себе си текст, написан както на непознатия египетски език, така и на добре познатия гръцки. Кнорозов обаче не разполагал с такова улеснение.

Откритието на Кнорозов било посрещнато с гняв в западните страни – Томпсън дори сравнил малцината последователи на Кнорозов със „сборище на вещици“.

Така или иначе, времето показало, че съветският изследовател бил прав: с помощта на неговия ключ за езика на маите учените по света започнали да четат древните текстове.

След 1989 г. пътят на Кнорозов на Запад бил отворен. Той посетил Мексико и Гватемала, където бил посрещнат с всевъзможни почести. „Винаги оставам мексиканец в сърцето си“, казал той, когато му връчили ордена „Ацтекски орел“.

Юрий Кнорозов починал през 1999 г. в Санкт-Петербург. Смъртта го настигнала в коридора на една от градските болници.

loading...
Категория:
Личности · Любопитно
loading...

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Бижута с Истински Цветя

Powered by WordPress Popup