Средата на ХХ век, Ленинград. В малко служебно помещение на Кунсткамерата – музей за редки забележителности, основан още от Петър Велики, живее мрачен на вид млад мъж. Широки рамене, остри скули, пронизващи очи – той прилича повече на гангстер от холивудски филм, отколкото на учен. Облеклото му се състои само от шинел и войнишка гимнастьорка, останали от Великата отечествена война. Малката му стаичка е необичайна: всички стени са изрисувани с йероглифи на маите. Младият учен Юрий Кнорозов създал тази екзотична декорация със собствените си ръце.
Кнорозов пиел много и работел в Кунсткамерата: водел детски екскурзии, подреждал колекциите и помагал в архива. Обичал да разговаря с Лев Гумильов, който по-късно ще бъде признат за един от великите руски историци – а засега живеел в съседната стая.
Останалото време Кнорозов отделял за своето основно занимание – дешифриране на писмеността на маите. Той прекарвал дните си сред книгите в своята ленинградска стаичка, на почти десет хиляди километра от полуостров Юкатан, който някога бил центърът на тази древна цивилизация.
По онова време много учени, занимавали се без особен успех със същата задача, стигнали до извода, че този език е просто невъзможно да се дешифрира и е безсмислено дори да се опитва. Но Кнорозов бил на друго мнение. Той никога не бил посещавал Мексико, но се мъчел над древните текстове и почти не излизал от стаята си. Себе си наричал „кабинетен учен“ и казвал, че за да работи с текстове, не е нужно да се катери по пирамиди. Изглеждало, че тази работа е обречена на провал – неизвестен млад изследовател от Съветския съюз предизвиквал най-видните специалисти в историята на древните цивилизации. Но Кнорозов буквално нокаутирал световната научна общност: изследователят се справил с неразрешимата загадка, като намерил ключа, който дал възможност да се разчете писмеността на маите…
След училище Кнорозов постъпил в историческия факултет на Харковския университет. Първо тук започнал да изучава древни езици, интересувал се от египетските йероглифи. Обаче не успял да завърши образованието си: избухнала Великата отечествена война. Юрий Валентинович, в чието семейство всички мъже били офицери, още преди войната не бил взет в казармата поради здравословни проблеми.
Немските части настъпвали бързо и той се озовал на окупираната територия. Когато след това съветските войски наближили Харков, Кнорозов взел майка си и сестра си, прекосили фронтовата линия и заедно отишли във Воронежка област, откъдето младият учен заминал да завърши обучението си в историческия факултет на Московския държавен университет.
По стечение на обстоятелствата младият учен се натъкнал на статия на германския изследовател Паул Шелхас със заглавие: „Дешифрирането на писмото на маите -неразрешим проблем?“ Кнорозов възприел публикацията на своя чуждестранен колега като предизвикателство: „Това, което е създадено от един човешки ум, не може да не бъде разгадано от друг“, казал той и започнал своите научни изследвания. Много учени на Запад, включително ръководителят на американската школа по маянистика Ерик Томпсън, били сигурни, че е практически невъзможно да се дешифрира езика на маите, тъй като знаците в този език не са букви, а обозначават самите думи. Тоест, според Томпсън, това са символни картини, които не са свързани със звука на думите в самия език. Кнорозов не бил съгласен с тази теория.
По това време в Съветския съюз никой не изследвал сериозно цивилизацията на маите – специалистите в тази област можели да се преброят на пръстите на едната ръка. Неговото откритие било улеснено от факта, че Кнорозов открил рядката книга на Диего де Ланда „Съобщение за делата в Юкатан“. Диего де Ланда бил християнски мисионер, дошъл на Юкатан през ХVІ век заедно с испанските конкистадори. В книгата си той записал някои знаци от езика на маите, които по-късно помогнали да се дешифрират останалите. Кнорозов по-специално овладял трудния староиспански език и превел на руски „Съобщение за делата в Юкатан“. В текста се съдържа т. нар. „азбука на де Ланда“: от нея Кнорозов разбрал, че един и същи знак се чете еднакво в различни йероглифи.
Ученият съставил пълен списък на всички символи на маите, които някога бил срещал в текстовете, и започнал да ги сравнява с вече наличната „азбука на де Ланда“. Така Кнорозов разбрал, че знаците на езика на маите съответстват не на произношението на буквите от „азбуката на де Ланда“, а на названието им. В някои думи ученият открил същите корени, а в други – предлози.
През 1955 г. Кнорозов решил да защити дисертация по текста на Диего де Ланда. В нея вече се съдържали основите на дешифрирането на древния език. Това поразило ленинградските учени: на Кнорозов директно присвоили докторска степен вместо кандидатска.
Преди защитата си самият Кнорозов се тревожел дали го чака арест или академична степен. Проблемът бил, че той доказал как маите имали свои собствен език и писменост, което означава, че имали също държава и общество, разделено на класи – а това противоречало на Фридрих Енгелс, който пише, че в Юкатан, както и сред индианците като цяло, не можело да има класово общество. Опасенията на учения обаче били напразни: на Кнорозов не се наложило да се сблъска с чекистите заради своите възгледи, за разлика от неговия приятел Лев Гумильов.
За своя принос в изучаването на древните езици Кнорозов често бива сравняван с Жан-Франсоа Шамполион, който пръв успял да прочете древните египетски йероглифи. Но французинът имал пред себе си текст, написан както на непознатия египетски език, така и на добре познатия гръцки. Кнорозов обаче не разполагал с такова улеснение.
Откритието на Кнорозов било посрещнато с гняв в западните страни – Томпсън дори сравнил малцината последователи на Кнорозов със „сборище на вещици“.
Така или иначе, времето показало, че съветският изследовател бил прав: с помощта на неговия ключ за езика на маите учените по света започнали да четат древните текстове.
След 1989 г. пътят на Кнорозов на Запад бил отворен. Той посетил Мексико и Гватемала, където бил посрещнат с всевъзможни почести. „Винаги оставам мексиканец в сърцето си“, казал той, когато му връчили ордена „Ацтекски орел“.
Юрий Кнорозов починал през 1999 г. в Санкт-Петербург. Смъртта го настигнала в коридора на една от градските болници.
–
