Първите ваксинации в Европа – само „Ако съвестта позволява!“

Едрата шарка, за разлика от чумата и холерата, които идвали и си отивали, постоянно присъствала сред хората – и те започнали да се защитават срещу нея с помощта на така наречената вариолация (от латинското variola – „едра шарка“) още в древни времена в Индия и Китай. Това се правело, като на здрав човек втривали в порязана повърхност на кожата или вдухвали в носа му изсушени и стрити люспи от ранички на болен.          

В началото на 18 век идеята за вариолация била донесена от Турция в Англия от леди Монтегю, съпругата на британския посланик. Новият метод се оказал много търсен – защото всяка година стотици хиляди хора умирали от едра шарка (смъртността била 40% от заболелите), а оцелелите били сериозно обезобразени от белези. Гладката кожа се смятала за рядко явление. Например, във Франция, когато полицията обявявала някого за издирване, като особен белег се посочвало: „Няма следи от едра шарка“.

Първата вариолация била направена в Англия на шестима затворници в затвора Нюгейт и на деца от домове за сираци.  След като се уверили, че никой от подложените на вариолация не се разболял, се решили също и членовете на английското кралско семейство и придворните. Постепенно вариолацията се разпространила в цяла Европа и стигнала до Америка.

Но по време на такова предаване на генетичен материал може да се причинят и други заболявания – затова се търсело различно решение на проблема. То било открито от английския лекар Едуард Дженър: ваксинацията. През 1796 г. той инжектирал вируса на едра шарка на осемгодишния Джеймс Фипс.

Върху Дженър веднага се стоварила мощна критика. Възраженията били различни – от недоверие към медицината до слухове, че ваксината на Дженър съдържа „отрова от змия, кръв, вътрешности и екскременти от прилепи, крастави жаби и слепи кученца“. Най-мощното антиваксинално движение възникнало също в Англия. Там през 1853 г. бил приет закон за задължителна ваксинация на новородени срещу едра шарка – а родителите, които отказвали, били глобявани 20 шилинга.

В отговор противниците на ваксинацията се обединили в лиги, които бързо се размножили като гъби след дъжд. Най-мащабната акция се състояла през 1885 г. в град Лестър, където се провел марш на около 100 хиляди демонстранти, носещи плакати, детски ковчези и чучела на Дженър.

Силното противопоставяне срещу ваксините принудило правителството да премахне наказанието за отказ от ваксинация, а в английското законодателство се появила разпоредба, че ваксинация се прави само „ако съвестта на родителите позволява“ – тоест, те са освободени от задължителна ваксинация на децата си. Неочаквано продължение на цялата тази история станала появата и на термина „отказ по съвест от военна служба“.

От Англия движението срещу ваксинацията се разпространило в Съединените щати, където отдавна възниквали спонтанни протести и се правели опити за убийства на лекари (понякога успешни).  

Глобалното премахване на едрата шарка в крайна сметка било постигнато чак през 20 век след последното естествено заразяване в Сомалия на 26 октомври 1977 г.

Самата дума „ваксина“ е въведена от Луи Пастьор. Той също бил подложен на преследване. През 1885 на базата на сушен мозък от заразени зайци ученият създал ваксина срещу бяс. Изглеждало, че откритието на Пастьор, което лекувало болестта, трябвало да бъде приветствано с ентусиазъм от научната общност – но това не се случило. Ваксината се прилагала вече след заразяване, тя съдържала отслабен, но жив причинител на бяс, и това противоречало на съществуващите дотогава идеи за ваксинация. 

В продължение на една година 1638 души, ухапани от бесни животни, били подложени на превантивно лечение в лабораторията на Пастьор. От тях умрели 15 – и Пастьор напразно обяснявал, че те са се ваксинирали твърде късно. През януари 1887 г. на заседание на Френската медицинска академия той директно бил обвинен, че убива хора със своята ваксина. 

Но ваксинации вече се извършали в цял свят. В Русия с прякото съдействие на Пастьор и неговите сътрудници били открити 7 седем ваксинациони станции. В Санкт-Петербург станцията била създадена случайно: през ноември 1885 г. офицер от гвардейския корпус, командван от княз Александър Петрович Олденбургски, бил ухапан от бясно куче. За сметка на принца, който бил лично познат с Пастьор, гвардеецът бил изпратен в Париж на лечение, а придружаващият го лекар бил инструктиран да се запознае с методите за приготвяне на „отрова срещу бяс“. На 13 юли 1886 г. била открита пастьоровска станция в Санкт-Петербург, на базата на която по-късно била създадена Академията на медицинските науки на СССР.        

След ваксината срещу бяс скоро се появили ваксини срещу тетанус, холера, коремен тиф… Борбата с епидемиите продължила и всяка нова ваксина имала своята драматична история, своите гении, злодеи и герои.

Но и до днешен главният принцип при ваксинирането би трябвало да бъде провъзгласеният още през 19 век: „Ако съвестта позволява!“