юли 28, 2020
416 Views

Желязната леди Етелфледа – господарката на Мерсия

Автор:

Мерсия била едно от най-силните англосаксонски кралства през ІХ век. Поради позицията си в центъра на острова, тя попаднала под ударите на викингите сравнително рано.

В началото на царуването на Алфред Велики (849-899), владетел на кралство Уесекс (който пръв се нарекъл „крал на Англия“), Мерсия била управлявана от крал Кеолулф. След неговата смърт крал станал Етелред ІІ.

За първи път той се споменава през 883 г. „Англосаксонска хроника“ го нарича „подчинен на Алфред“. Оттук нататък Етелред не носи кралската титла и признава своята зависимост от Уесекс – още повече, че през 884 г. се жени за дъщерята на Алфред, Етелфледа.

Скоро след брака си (към 890 г.) тя родила дъщеря Елфвин. Хронистът Уилям от Малсбъри, живял през XI век, пише, че раждането било изпитание за Етелфледа. След него тя избягвала интимност със съпруга си, за да не се повтори това трудно преживяване. Истинската причина не е известна, но се предполага, че съпругата на Етелред може да е била възпрепятствана да забременее поради здравословни проблеми.

През 899 г. крал Алфред починал. Престолът бил наследен от неговия син и наследник Едуард. Останалите деца получили земи според завещанието, а Етелфледа – имение в Уесекс. По това време в двора на Етелред и Етелфледа се възпитавал принц Ателстан, бъдещ обединител на Англия – син на новия крал Едуард и внук на Алфред.

Леди Етелфледа. Снимка: Уикипедия

През 902 г. Етелфледа получила шанс да се докаже като дипломат. Отвъд морето ирландските крале се обединили, завзели Дъблин и принудили викингите да напуснат Ирландия. Една група викинги-дани (датчани), водени от Ингимунд, слезли на брега на Мерсия. Ингимунд поискал среща с Етелфледа и помолил за разрешение той и хората му да си построят селище, като я уверил, че е уморен от живота на разбойник. Тя им предоставила за заселване полуостров Уирал.

Няколко години по-късно обаче Ингимунд нарушил клетвата си и замислил да превземе град Честър, разположен близо до неговите земи. Етелфледа научила за заговора и реакцията й била светкавична. Тя заповядала на войските от околните райони да се съберат в Честър и даните намерили града готов за отбрана. Англичаните им устроили засада и избили мнозина от тях.

След това даните останали, вече укротени, на полуостров Уирал. С тях бил подписан нов договор и те постепенно се смесили с местното население. Някои от тях се преместили в Честър.

През 911 г. лорд Етелред умрял. Обикновено вдовиците на владетели или се оттегляли в именията си, или ставали абатиси на манастири. Но вдовицата Етелфледа останала на власт, защото нейните поданици я искали начело на държавата. Няма свидетелства някой благородник или член на старата кралска династия да е бил против. Тя приела титлата „Лейди на мерсийците“ – женският аналог на титлата на съпруга си. Нейната кандидатура устройвала и брат й, крал Едуард от Уесекс. Но той все пак ограничил владенията на сестра си – Оксфорд и Лондон преминали под контрола на Уесекс през 911 година.

Важен аспект в политиката и на двамата било изграждането на бургове (крепости). Те служели не само за предотвратяване на грабителските набези на датчаните, но и като бази за нападение срещу датските земи. Запазен е списък на бурговете по времето на Едуард, който включва 33 такива крепост. Те били строени така, че всеки човек в кралството да се намира най-много на 20 мили (около 30 км) от най-близкия бург.

По заповед на Етелфледа през 912 г. били построени бургове, които да преградят пътя на викингите от северното кралство Нортумбрия и на уелсците. После тя организирала поход в спорните земи на източната граница на Мерсия и Денло (викингските земи в Северо-Източна Англия).

През 914 г. ескадра на двама викингски ярла (вождове) – Отар и Хроалд, навлязла в устието на река Северн и започнала да граби земите на Мерсия. Нашествениците били посрещнати от мерсийската войска, събрана от гарнизоните на няколко бурга. Викингите били разгромени и понесли тежки загуби. В тази война участвало опълчението на Глостър, столицата на Етелфледа. Въпреки че не е изрично споменато, господарката на мерсийците може да е присъствала лично по време на битките с викингите.

Леди Етелфледа в Генеалогичната хроника на тринадесети век на английските крале , Британска библиотека. Снимка: Уикипедия

През 915 г. мерсийците под ръководството на Етелфледа построили още три бурга – два на границата с Уелс и един на крайбрежието, който блокирал нападенията откъм морето.

През юни 916 г. уелсците убили един мерсийски абат и неговите спътници. Три дни по-късно Етелфледа събрала войска и я повела към уелската столица Брихейниог, която се намирала на изкуствен остров. Кралят на Уелс не се оказал в града, но били пленени кралицата и други негови роднини. Уелс признал зависимостта си от Мерсия.

През цялото това време братът на Етелфледа крал Едуард водел войни в североизточната област Денло и строял бургове като опора на властта си. Датчаните постепено напускали Англия или му се заклевали във вярност.

През юли 917 г. Етелфледа се отправила на нов поход. Нейните войски превзели град Дерби. Датчаните, останали в града, оказали упорита съпротива – в сражението загинали четирима мерсийски танове (вождове). Хрониките твърдят, че кралят на Уелс Хуганус бил избягал в Дерби с 15 свои воини, след като неговата столица Брихейниог паднала. Тук той се сражавал докрай и предпочел да загине, но да не се предаде на Етелфледа.

В началото на 918 г. Етелфледа продължила настъплението си. Нейните войски заели без бой Лестър, един от Петте големи бургове (Линкълн, Нотингам, Лестър, Дерби, Стамфорд) на Денло.

Етелтелфледа умира на 12 юни 918 г. в Тамуърт. Тялото на тази победоносна владетелка било превозено до Глостър, за да бъде погребана в катедралата до съпруга си.

loading...
Категория:
История · Личности
loading...

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Бижута с Истински Цветя

Powered by WordPress Popup

Menu