background img
ное. 4, 2017
4868 Views

Пасионарност – или “Що е то, историческа енергия?”

Автор:

На пръв поглед, събитията, които създават историята на човечеството се случват хаотично и не подлежат на никакви закони и правила – непрекъснати войни, завоевания, падане на велики империи, кръв, скръб, триумф от победи. Всичко това е сплетено в някаква неразбираема смес от случки и съдби. Но ако се вгледаме по-внимателно, ще видим, че историята се развива в рамките на определена цикличност. Доста учени смятат, че всеки цикъл трае приблизително 1200 години.

Разбира се, това не означава, че циклите са еднакви за цялото човечество и протичат по едно и също време. Населението на планетата никога не е било единно общество. То винаги се е разделяло на различни групи хора с единен произход, език, религия и стереотип на поведение, които се противопоставят на други подобни групи – независимо дали това са етноси, нации или общности.

Например, населението на Китай е един етнос (а вътре в него съществуват по-малки етнически единици), а това на Индия – друг. Така е било винаги – римляни и перси, египтяни и монголи, славяни и германци, и още стотици и хиляди. В една и съща държава може да съществуват няколко различни, дори десетки и стотици етноси – тогава имаме налице империя.

Едновременно с това един етнос може да се намира във фаза на възход – а друг да е в етап на упадък, материална и морална разруха. Като пример може да вземем Западната римска империя. Нейният цикъл приключва през 476 г. – но тогава германските племена, които нахлуват в нея, тепърва навлизат във фазата на своя възход. Резултатът е, че могъщата някога империя рухва, оставяйки подире пътища, градове и развалините на Колизеума – а на нейно място идват варварски племена. В Западна Европа се появили могъщи държави, в които живеели войнствени и смели хора.

Римската империя

Най-популярното обозначаване на историческата енергия е с термина „пасионарност“, въведен в употреба от известния руски историк Лев Гумильов. Пасионарността е определено състояние в общата психология на даден етнос.

Тук можем да си спомним прословутия разговор на българския кан Крум с победените от него авари. На въпроса му: “Защо вие, които бяхте толкова могъщи, се докарахте дотук?“, те отговарят: „Защото хората започнаха да крадат и лъжат, да бъдат несправедливи, да мислят само за себе си…“ и т. н. Както виждаме, тук дори не става дума за военните поражения, които се явяват само резултат от общата разруха в аварската държава. Аварите са изчерпали историческата си енергия, своята пасионарност – и закономерно изчезват от историческата сцена.

Друг пример за бързо избухнала и изчерпана пасионарност са завоеванията на най-великия пълководец в световната история – Александър Македонски. Създадената от него огромна държава, се разпаднала веднага след смъртта му на различни царства, които воювали помежду си, без да оставят някаква значима следа в историята. Това е образец на краткотрайно избухване на историческата пасионарност на македонския етнос по онова време – кратко, могъщо, но след това отново утихване и упадък.

Империята на Александър Македонски

Подобен е примерът с Чингиз хан. Монголите живеели хиляди години в своите степи, пасяли добитъка си и отглеждали деца. Но през ХІІІ в. внезапно се обединили в един силен юмрук, яхнали конете и завоювали половината свят – от Китай до Централна Европа.

Такива примери в историята са стотици, ако не и хиляди. Тих, незабележим, спокоен народ, изведнъж придобива магическа сила и войнственост. Той започва да гледа съвсем различно на света около себе си – и му става тясно в досегашните земи. Хвърля се да завладява огромни държави, покорява многобройни народи и променя хода на историята.

Монголската империя при смъртта на Чингис хан през 1227

Загубата на пасионарност също може, поне донякъде, да обясни и днешната съдба на Европа. До неотдавна европейците владеели в буквалния смисъл на думата целия свят. Но днес, според израза на Збигнев Бжежински: „Европа – това е дом за престарели хора“. Загубата на пасионарност кара съвременните европейци да се откажат дори да създават семейства и да раждат деца – нещо, което във всички времена и епохи се е смятало за благословия, както за отделния човек, така и за цялото общество на дадения етнос.

Европа загубила своята „пасионарност“, своята историческа енергия – затова и упадъкът, в който се намира до степен коренните европейци да измират и да бъдат замествани с народи от други континенти, е съвсем закономерен. А фактът, че отделни личности – политици, финансови групировки, спекуланти и религиозни фанатици, се възползват от този исторически процес, е само последица.

Когато на практика цялото население от един етнос или група етноси загуби своята пасионарност, то се превръща в заситена, мързелива тълпа. Идеализмът се смята за смешен архаизъм. Такава тълпа, каквато е например днес европейската, може да бъде раздвижена и да й бъде придадена историческа енергия само под натиска на етнос – който сам се намира във фаза на засилваща се пасионарност. Както се случило със Западната римска империя в същата тази Европа. Класически е случаят със старейшините на тогавашния Лион (Лингидунум) – Атила с 300 хиляди хуни се намирал под стените им, а те обсъждали откъде да намерят пари за нов градски цирк.

В такива случаи винаги се случва едно и също: малка група пасионарии безмилостно унищожава народите, които са благополучни, лениви и доволни от спокойното си битие. Великите градове биват разрушени, след тях се строят други, които после на свой ред отстъпват място на следващите. Единствено пасионарността – историческата енергия, може да спаси дадена цивилизация от този безмилостен цикъл.

Етикети:
Категория:
История · Любопитно

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Здравей, ако искаш да получаваш известия по имейл за най-нови публикации в Iskamdaznam.com

Powered by WordPress Popup

Menu Title