Историята все още не може да даде отговор на въпроса кой пръв е открил полезните свойства на зърната на какаото и започнал да ги използва за храна. Изглежда, че това растение идва от горите на Амазонка. Следи от какао са открити в древни керамични съдове, принадлежащи на олмеките – народ, който живял на територията на съвременно Мексико. Индианците използвали пулпата от плодовете, която съдържа захар, и явно приготвяли от нея нискоалкохолна напитка. Подобна технология на места е запазена до ден-днешен.
Какаото било широко използвано и от маите. Те го ценели високо и дори го използвали като валута. Неслучайно техният бог Ек-Чуак бил едновременно покровител на търговията и на какаото. Плодовете били употребявани също и в ритуални дейности: при бракосъчетания и погребения. Напитката, изготвена от какаови зърна, имала червеникав оттенък, поради което индианците я отъждествявали с кръв. Маите добавяли към нея подправки, люти чушки и царевично брашно. Получавало се плътна, наситена смес, която била достъпна само за избрани: жреци, вождове и военачалници. Ястието се сервирало студено.
Ацтеките смятали какаото за дар от техните божества. Това било отразено много по-късно от Карл Линей, когато той дал научно описание на растението и му присвоил латинското име Theobroma, което се превежда като „храна на боговете“. Плодът се асоциирал със земята и женското начало и струвал колкото теглото си в злато: за сто зърна можело да се купи роб. Напитката можела да се консумира само от високопоставени личности. За приготвянето на какаов коктейл използвали вода, царевица, ванилия, люти чушки и сол.
Историята на появата на „кафявото злато“ в Европа започва с испанските завоевания в Латинска Америка. Конкистадорите, водени от Фернандо Кортес, открили в съкровищницата на последния вожд на ацтеките Монтесума тонове какао, събрано като данък. Вкусът му харесал на Кортес и конкистадорът го донесъл в Испания.
Мисионерът Бернардино де Саагун в своята „Обща история на Нова Испания“ (1547-1577) пише: „Ако пият много какао, особено когато е зелено, то опиянява хората, обладава ги, кара ги да кривят лицата си и ги подлудява. Но ако го пият умерено, възстановява силите и освежава, успокоява сърцето и прави хората по-добри“.
Скоро Испания станала най-голямата вносителка на какао. Постепенно то стигнало и до други европейски страни, например Франция и Италия, които също започнали да го внасят от Централна Америка.
Оригиналната рецепта претърпяла промени: напитката от студена станала гореща, от горчива – сладка (поради добавянето на захар и канела). От обект на езически култ какаото се превърнало в лакомство. В двора на Луи XIV течният шоколад дори придобил репутацията на афродизиак.
Дълго време за преработка на какаови зърна и смилането им в разтворима маса използвали мелнично колело, което работниците въртели на ръка. Революцията в света на шоколада била извършена от холандеца Ван Хутен. През 1828 г. той патентовал мощна преса за извличане на мазнина от печени какаови зърна. След извличане на какаовото масло остават пресованите зърна, които след изсушаване се смилат на прах. Какаото на прах лесно се разтваря във вода или мляко, може да се използва при готвене и е лишено от характерния си горчив вкус. Чрез повторно смесване с какаово масло се получава шоколад такъв, какъвто го познаваме днес.
Първото шоколадово блокче е произведено през 1847 г. от фирмата JS Fry & Sons. По-късно оригиналната рецепта за млечен шоколад била разработена от швейцареца Даниел Петер. В края на ХІХ-ти век шоколадовите изделия губят статута си на рядък продукт – започнало масовото им производство. Появяват се търговските марки Mars, Nestle, Hershey’s и други.
През ХХ век разнообразието от начини за употреба на какаото и неговите преработени продукти достигна астрономически цифри. Днес всевъзможните видове шоколад са достъпни за всички хора по цял свят.
–
