След като открили Южна Америка, испанските конкистадори успешно завладявали земите на тамошните индиански племена – но и те самите понякога имали своите неудачи.
Най-тежкото поражение на завоевателя на Мексико – Ернан Кортес, при покоряването на ацтеките било през лятото на 1520 г.
По това време, след като неговият отряд се обединил с частите на друг конкистадор, Панфило де Нарваес, в края на пролетта на 1520 г. под командването на Кортес се оказала значителна войска – повече от 1300 испански войници, включително 97 кавалеристи, 80 аркебузири и арбалетчици. Конниците му формирали всъщност брониран ескадрон, който на откритата равнина бил доста сериозна сила. Европейците били придружавани от 2000 индиански съюзници.
Кортес вече бил влязъл веднъж в столицата Теночтитлан (дн. град Мексико) на 9 ноември 1519 г. Но се наложило да напусне града и през това време там подготвили бунт. Когато се завърнал, ацтеките вдигнали въстание. Испанците и техните привърженици сред индианците трябвало да се бият по улиците на града. Бронираната конница тук била безполезна.
За схватките по улиците испанците издигнали 4 дървени подвижни кули, използвани за прикритие – вътре в тях имало стрелци и малки артилерийски оръдия. Всяка кула била придружена от малка група пехота и конница. Все пак, туземците успели да разрушат кулите, като хвърляли по тях големи камъни.
В уличните битки ацтеките демонстрирали бойните си способности. Испанците преди това в Европа се били сражавали с турци и французи – но за прът път се сблъсквали с толкова ожесточена съпротива. Конкистадорите били обкръжени в царския дворец на столицата, където нямали храна и прясна вода. Духът на неопитните бойци от отряда на Нарваес паднал.
В нощта на 1 юли 1520 г. обединената войска с тежки боеве излязла от обкръжението. Но денят бил избран неудачно и се оказало, че най-тежкото поражение на испанците било нанесено от суеверието. Да се тръгне на пробив именно тогава настоявал италианец, който съставял хороскопи. Астрологът убедил всички да тръгнат точно тази нощ. Войниците повярвали, че това е единственият начин да останат незабелязани. Кортес не вярвал в такива суеверия, но командирите на отрядите свикали съвет и настояли да напуснат Теночтитлан. Те просто отхвърлили възраженията на Ернан. Кортес бил принуден да се подчини на общото им мнение.
Подготвили преносим мост, с който трябвало да преодолеят 3 канала. Моста го влачели съюзни индианци от племето тлашкалтеки.
Кортес нямал възможност да вземе цялото богатство на ацтеките и затова позволил на войниците да отнесат толкова злато, колкото искат. Мнозина от тях, заслепени от блясъка на жълтия метал, взели твърде много.
Но враговете им били бдителни. Ацтеките позволили на противника да мине по тясна дига покрай двореца и неочаквано нападнали испанците откъм водата. Настъпила паника. Алчността на конкистадорите също изиграла своята роля. Претовареният преносим мост не издържал. Конкистадорите, които падали във водата, веднага потъвали под тежестта на награбените ацтекски съкровища. Когато станало ясно, че преносимият мост се е срутил, сред всички испанци настъпил хаос. Командирите загубили контрол над тълпата. Но конкистадорите вървели напред, като запълвали каналите с различни товари и с труповете на индианските си съюзници. Злощастният астролог се удавил заедно с коня си. Някои бойци от ариергарда се втурнали обратно към двореца, където били убити от индианците.
Поради тежките загуби, понесени от конкистадорите и техните съюзници при излизане от обкръжението, тези събития останала в историята като La Noche Triste („Печалната нощ“).
Кортес изпратил писмо до испанския крал, в което съобщил, че ацтеките убили 150 европейци и 2000 съюзнически индианци. Но това са значително занижени данни. Според оценките на конквистадора Б. Диас, участвал в тези събития, по време на уличните битки, пробива от двореца и по-нататъшното си отстъпление, съюзните тлашкалтеки загубили няколко хиляди души.
Ацтеките не успели да избият всички испанци и тлашкалтеки само, защото собствените им бойци започнали да събират военни трофеи. След това загубили още време, докато празнували победата си и принасяли в жертва заловените вражески войници.
След излизането от обкръжението отрядът на конкистадорите бил в плачевно състояние. Оръдията останали по дъното на каналите. Барутът свършвал, тетивите на арбалетите били негодни заради влагата.
Всички оцелели европейци, около 400 конкистадори, били ранени. Оцелели само 23 коня. Малки групи туземци следвали испанците, като ги замеряли с камъни и копия. В една от засадите загинали 2 испанци и един кон, който впоследствие европейците изяли, тъй като страдали от глад.
На 7 юли оцелелите конкистадори се сблъскали с армията на ацтеките при село Отумба. Сякаш настъпвал краят на испанците.
Но ацтеките направили грешка, като решили да дадат битка върху открита равнина. Кортес избрал правилната тактика: тъй като врагът превъзхождал по численост, трябвало да се унищожат вождовете. Ернан разделил конницата си (20 ездачи) на 4 равни по брой групи. Ацтекските вождове се отличавали с ярките си облекла и така били лесни мишени. Европейските конници нападнали туземците и разпръснали редиците им. Кортес лично съборил ацтекския „главнокомандващ“. Препускащият подире му конкистадор го довършил.
Тази тактика се оправдала. След смъртта на вождовете, жреците започнали да напускат бойното поле, а след тях побягнали и обикновените бойци.
Ацтеките също били храбри, но смелостта и тактиката на европейците победили. Освен това, всички испанци знаели, че ако попаднат в плен, ще бъдат принесени в жертва според жестоките ацтекски обичаи – разпорване на гърдите и изтръгване на сърцето приживе; или пък одрани живи, а след това влажната все още човешка кожа щяла да бъде облечена от някой жрец. Ясно било, че е по-добре да паднат на бойното поле!
От този поход на Кортес през 1520 г. се завърнали само 440 европейци, всичките ранени.
