background img
юни 28, 2019
272 Views

Планът на Сталин

Автор:

Какъв бил „планът на Сталин“?

Естествено, никой не може да каже. Всеки човек, не само политическите лидери, държи своите планове в главата си – и дори да ги съобщи, няма гаранция, че ще каже истината.

Сталин до ден-днешен остава една от най-загадъчните личности в световната история. Той бил ръководител на най-голямата комунистическа партия, при това партия на власт – но и досега мнозина го смятат за разрушител на комунизма. Това по времето на Хрушчов и Брежнев почти се беше превърнало в официална идеология – комунизмът (социализмът) непременно щеше да успее, ако не бил Сталин, който съсипал всичко… Други пък, напротив – смятат, че именно Сталин е защитил и развил комунистическата система.

Младият Сталин бил ярък характер. Талантлив поет – на 17 години негови стихотворения влизат в христоматия на грузинската литература. Очаквало се да завърши семинарията в Тбилиси със златен медал – но зарязал учението, защото се увлякъл по революционните идеи.

Но когато болшевиките взели властта, тогава реалистът Сталин пръв видял: те просто не знаят какво искат и какво ще правят с тази власт. А той, младежът, повярвал в тяхното цветисто, „учено“ красноречие и отдал живота си за делото им, като мислел, че имат ясна цел. А ясна цел нямало – имало само абстрактен „комунизъм“ някъде в неясното бъдеще. Това можело да доведе само до едно: пълно презрение от страна на човек, който винаги бил реалистичен и много целеустремен, винаги знаел какво иска да постигне.

През 1920-те години поведението на Сталин показва голямо раздразнение срещу неговите партийни колеги, враждебност към Троцки, неуважение към Ленин. Всичко това нямало да личи, ако Сталин бил замислил узурпиране на властта. Тогава щял да се маскира, да си мълчи и да дебне удобния момент. А той не се криел, открито бил груб и раздразнен – ​​това означава, че все още нямал тайни планове.

Още приживе на Ленин, след 1922 г. в ръцете на Сталин като генерален секретар (тогава тази длъжност била наистина просто секретар, който се занимава с партийните кадри) бил партийният апарат. Той не пишел „научни” статии, не пръскал слюнки в разпалени речи като Троцки. Просто работел с досиетата на партийците, назначавал и уволнявал – и така се оказал по-силен.

Сталин тихо и неусетно разбрал, че те, партийните лидери, никога нямало да победят Троцки без негова помощ. Това означавало, че именно той бил силен и умен – а не те, празнословните всезнайковци.  До 1925 г. Троцки бил победен и изглежда това е годината на раждането на идеята за сталинската автокрация. Кой би отказал да вземе властта, виждайки, че е по-силен и умен? Ами оттук-нататък?

Може би трябвало да върви по неясния път на комунизма – но никой не знаел какъв е този път и дали изобщо съществува. Дотогава „пътят“ бил само търсене, кървави експерименти, фантазии за „световна революция“.

Вероятно тогава, през 1925 г., узрял и хипотетичният сталински „план“: изграждане на силна държава със силна власт, с отхвърляне на революционните и социалистически глупости.

В библиотеката му след него останали 20 хиляди книги на различни езици, с бележки по полетата на много от тях. Историята му давала два лоши примера: революционната бъркотия, както и империята на Николай ІІ – привидно силна властова система с огромни слабости, които той изучил добре, докато бил млад революционер.

Сталин, Ленин и Калинин. 1919 год. Снимка: Уикипедия

От революционния хаос той взел само това, което не можел да отхвърли: фразеологията. Кухите думи без значение. Лозунгите. Идеологическото дърдорене.

От империята взел повече: йерархична структура с подобие на привилегированата дворянска класа – партийната номенклатура, имперската идея за Велика Рус, която обединява, събира, спасява всички народи от старата и бъдещата Русия. Но за да създаде силно управление, той не трябвало да оставя в своята система онези пролуки и дупки, през които се промъкнали болшевиките и погубили николаевската империя.

Пречки по пътя към Плана били също две: комунистическата партия, разкъсвана от вътрешни интриги, но вече с власт и закалена от досегашната революционна борба, както и селяните, които притежавали земя и хляб, тоест, били сравнително независими от неговата воля.

Той нямал голям избор. Трябвало да унищожи комунистическата партия – тя не би му позволила да се отклони рязко от целите на революцията. Но пък не можел веднага да я ликвидира: нали управлявал от нейно име! Затова било необходимо да се затаи и да започне изпълнението на своя План, който да бъде замаскиран като „партиен“. Така дошла 1937 година, когато безмилостно била унищожена „старата партийна гвардия“ – всички онези палачи и садисти, които се били „отличили“ в революционните зверства по време на Гражданската война 1918-22 г.

Фактически, Сталин несъмнено си давал сметка, че неговият план е да създаде отново Руската империя – но в нов, по-силен вид, без някогашната мекушавост на царската власт, разложена от вечните люшкания и колебания на руската интелигенция, толкова добре познати ни от класическата литература.

Ето и един дребен факт, който потвърждава хипотезата, че Сталин целял да възстанови Руската империя. По време на революцията болшевиките наричали враговете си по два начина: „белогвардейци“ и „златопагонници“. Вторият термин не е толкова популярен – той визирал златните пагони на белогвардейските офицери, този детайл ги отличавал от червените командири със знаци предимно по петлиците.

А през 1943 г., след голямата победа в Курската битка, Сталин заповядал в Червената армия да бъдат възстановени пагоните. Но вече никой, още повече във военни условия, не смеел да задава „излишни“ въпроси. По раменете на съветските офицери заблестели символите на някогашните врагове – златните пагони. И само Сталин знаел: блестели не пагоните. Блестял неговият План.

Блестяла Империята!

Категория:
История · Личности

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Бижута с Истински Цветя

Powered by WordPress Popup

Menu Title