По следите на Змея от българските приказки и песни

От къде на народните разказвачи на български приказки, са хрумвали образите на ламята и змея?

Дали тези митични същества са били метафора, с която са изобразявали някакво социално явление, например робство и подтисничество, природно явление или наистина са имали в предвид някакъв истински огромен звяр?

Думата дракон има гръцки произход δράκων, което означава „голяма змия“. Драконът е описван като огромно, змиевидно, огнедишащо и крилато създание. И в българските приказки думата „змей”, вероятно произлиза от думата змия. Названията „ламя“ и „хала“ също имат гръцки произход: λάμια – „поглъщаща“ и χάλαζα, χάλαζι – „градушка“.  Те с голяма вероятност са същества различни от змея и с тях са оприличавали природни явления.

В праисторически времена чрез митичните създания са описвани природни явления. Първобитните хора, като не можели да си обяснят нещо толкова мащабно, като природните явления и го обожествявали, или са си представяли явленията като огромни същества.

В митовете по цял свят има богове, олицетворяващи определени природни явления – слънцето, вятъра, гръмотевиците, зимата и т.н. В някои митологии божествата не са с човешки образи, а с образи на зверове. Това донякъде доказва хипотезата за бурното човешко въображение и дава отговор, че тези митични същества са само метафора.

Но ако е само метафора, защо са го описвали като същество, което много наподобява дракон или динозавър? Как така в нашият фолклор, подобно на митовете по цял свят са обитавали такива огромни същества, със сходни характеристики? Няма как да е съвпадение, въображението на хората по цялата планета да има толкова сходни елементи. Дракони се срещат в митологията на египтяни, индийци, шумери, вавилонци, ацтеки, австралийци, китайци, японци, юдеи, скандинавци, гърци, славяни и др.

Когато едно предание е изолирано, може да се сметне за плод на въображението. Но щом един мотив се повтаря, в него непременно има частица истина.

Азиатците и днес вярват в съществуването на драконите. Китайските легенди разказват за летящи същества, които живеели там преди пет хиляди години. Драконите са залегнали дълбоко в китайската митология, смятат се за пазители на магията и владещи четирите стихии – земя, въздух, огън, вода. Драконът символизира мъдрост, благородство и доблест.

В Индия се разказва за “Хилядоглавия змей” Шаша, носещ на гърба си бог Вишну.

Друга хипотеза за митичните огромни същества е, че са технически творения – летателни транспортни или военни средства. Това евентуално може да даде обяснение защо бълват огън. Но ако това е истината, тя не е по-малко интригуваща. От къде в древни времена са дошли? От развита цивилизация на земята или от космоса?

И последната хипотеза за тези гигантски влечуги е отново свързана с извънземна раса, която има такъв външен вид. В много конспиративни теории се говори за рептили, както и много религиозни секти се покланят пред змиевидно или влечуговидно гигантско същество, често наричано Сет. В полумитичното царство Куш, се кланяли на крилатата змия, а другаде на “пернатата змия”. Змиевиден е и най-великият бог на древните маи – Кукулкан.

В египетските и халдейски и мексикански митове, се разказва, че драконите се появили на Земята от тайнствени проходи, свързващи нашата планета с други подобни светове в небесата. В древните китайски книги пише, че драконите идват от “странни места, намиращи се отвъд небесните предели”.

Във много предания драконите са носителите на знанието. Статуята на древногръцкия бог Ескулап, държащ чаша, около която се увива свещената змия, също символизира това. Тези мотиви напомнят за приемственост между цивилизации, а това за вероятна извънземна раса. При тази хипотеза, за дракон може да се е смятало както летателното тяло, така и самите влечугоподопни инопланетяни. Със сигурност има неясни моменти в човешката история, повдигащи въпроси от къде древните хора са придобили една или друга технология, как са построени пирамидите, или защо са нарисувани гигантските изображения в Наска. Следи от такива високо развити техологии се срещат или поне би трябвало да съществуват за да се изградят някои от чудесата на света.

Да се върнем пак към нашите приказки и песни. В тях змея е стопанин на планината, пазител на пещери или извори. Ламята или Халата, са образи на някакви бедствия. Те крадат плодовете на дърветата и опустошават реколтата. Съответно в борба с тези могъщи същества се появяват юнаци и герои.

Българите почитат Свети Георги убил змея. Подобна сцена е изобразена и на известната забележителност – Мадарският конник. Змееборци са още св. Теодор Тирон, св. Марина, св. Михаил Воин, св. Йоаким Осоговски и предводителят на ангелските сили – св. архангел Михаил.

В много приказки се разказва, че змея отвлича моми или изисква да му се предоставят на определен период от време. Каква идея е заложена в този мотив? Защо точно девици? В обяснение на този мотив, този акт може да изобразява поробване. Но защо този властен похитител живее в планините. Ако е просто някой владетел, той би живял голям палат. Ако е чужденец, би живял в далечни земи. Но на високо, това по-скоро говори за някой близо до небето – бог, извънземен!? Ако живее в пещера, това говори за насока към демонично създание или просто пазител на съкровища. В приказките девиците биват изяждани от звяра. Това вероятно е служело за сплашване на младите момичета, да не скитат сами на открито. Но фактически целта за похищението или предаването на момите е било с цел брак. И съответно потомство?! И в азиатската митология се говори за брак между хора и дракони. Тук обяснението може да е метафора на политически акт на мир, чрез сродяване с по-могъщ враг (владетел, държава, раса).

Разнопосочността на приказките няма как да ни отведе до единен отговор. 

Змей Огнян, в руските приказки Змей Горянин – образът му се свързва с огъня – това може да е светкавица подпалваща дървета, слънцето или изригващ вулкан. Като родственик на слънцето и като живеещ на високо, както и крилата му, може да означава че е долетял от небето.
Мотивът за Змея, като пазител на изворите може да се корени в преданията от някои райони на страната, че Змея бил облак идещ от планината и владеещ водната стихия – дъждове порои, и обитаващ езера, кладенци и извори. Сигурно гледайки към облаците са виждали фигура на змей сред тях.

Защо все образът на Змея сочи към небето или към някакъв тайнствен проход.

Учените хора са склонни да махнат с ръка на приказките и легендите, като на нещо несериозно и измислено, защото те имат нужда само от факти и доказателства.

Но трябва да се има в предвид, че преди да има писменост, хората са предавали знанията си именно чрез приказките. Разказвачите на приказки и легенди са били тогавашните учени и историци – хората предаващи знанието. И очевидно сходно знание се е предавало навсякъде по света. Случайност ли е?

Да разгледаме вероятността, хората да са измислили змейовете, виждайки кости на гигантски динозаври. Възможно е някои динозаври да са оцелели до времето на появата на първите хора. Но, ако по открити кости на динозаври, хората са си измислили драконите, как е възможно да знаят как са изглеждали отвън, след като едва със сегашните технологии може да се установи това? Въпреки това навсякъде по света, хората правят сходни описания на драконите така все едно са ги виждали. Това може да говори само за пряка среща на въпросните същества с очевидци. Това означава, че дракони са съществували.

Защо обаче кости от динозаври са намирани, а на дракони не, въпреки, че би трябвало да са живели много след динозаврите? Отговорът е, че не всички кости се запазват, в противен случай земята щеше да е зарината с кости на измрели животни. И все пак защо поне един скелет на динозавър не е намерен? Може например да са ги изгаряли…

В търсене на истината, се вижда че всяка хипотеза, внезапно преминава в друга. Всичко сочи, че е имало хора, срещали се с дракони. Сега въпросът е откъде са се взели и къде са отишли…

Ако хората са оприличавали технически средства на дракони, защо са ги описвали с люспи? Може би заради блестящия им цвят. Огромни, летящи, с крила, опашка, бълват огън и носят знания. Отвличат хора, вероятно момичета. Фактите се навързват.

Дали са били рептили или са изглеждали по друг начин може би не е важно, щом всичко сочи, че са били извънземни. Възможно е да е имало два вида посещения – от небето и чрез портали(тайни проходи). Така единият образ е на летящите дракони, а другият на змиевидните изпълзяващи същества.

И нашите земи не са били изключения. Явно се е случвало някоя мома да пристане на Змей или той внезапно да я грабне от хорото.

И така, колкото и невероятно да звучи идеят, че дракони са съществували, всичко сочи, че това е така.