Идеята за този поход по принцип въобще не била популярна в империята на Тимур Куция (Тамерлан). По-голямата част от велможите му били изморени от постоянните войни и вече искали да се наслаждават на плодовете на досегашните победи, без да се натоварват с военна кампания в далечната южна страна. Воините не харесвали климата на Индия, където било „горещо като в ада“. Това дразнело Тамерлан, но той не се отказал от плана си. Походът започнал през 1398 г.
Първите жертви на монголите, сред като прекосили планинската верига Хиндукуш в района на Баглан, станали „гяурите“ в Нуристан. „От отрязаните глави на неверниците бяха издигнати няколко пирамиди“, разказва тогавашният персийски летописец на Тимуридската епоха Шарафадин Язди.
На 15 август 1398 г. в Кабул бил свикан военен съвет, където официално обявили началото на похода. През октомври основната армия форсирала реките Рави и Биях. Армията на Тимур на 21 октомври превзела Шахнаваз, където взела огромна плячка и отново издигнали любимите на Тимур пирамиди от отрязани човешки глави.
Продължете да четете
Влезте или се регистрирайте безплатно, за да отключите цялата статия.
Вход Регистрация
