background img
сеп. 6, 2018
3234 Views

Нацистката „перестройка“ в завладените руски територии

Автор:

За Втората световна война са написани хиляди книги, снимани са много филми – игрални и документални, публикувани са планини от архивни документи. Но мнозина и досега не знаят какви конкретни цели и планове е преследвал Адолф Хитлер, тръгвайки на изток срещу  СССР. Как трябвало да изглежда „Червена Русия“ след евентуална немска победа през Втората световна война?

В Германия по въпроса съществувал т. нар. Генерален план „Ост“ („Изток“), който, обаче, никога не бил смятан за окончателен документ. Пък и неговият оригинал не е стигнал до нас, запазени са само фрагменти. Освен това, в архивите има няколко други нацистки плана за следвоенното преустройство на СССР, сред които се срещат дори такива екзотични ходове, като създаване на… нова партия на комунистите-ленинци от репресираните троцкисти, зиновиевци, каменевци и т. н.

Разработката на план в нацистката партия, който засягал устройството на руските територии след войната, се ръководела от антрополога Валтер Грос. През ноември 1940 г. той изпраща в СС методологически препоръки какво да е отношението към местното население на окупираните територии в Изтока:

„Да се отделят колкото може повече  етнически малцинства. Хора от малцинствата ще използваме като полицаи и кметове. През следващите десетилетия населението на Генерал-губернаторството (Полша) ще служи като източник на работна сила, за да доставя на Германия ежегодно сезонни работници и работници за тежки работи“.

Описвайки бъдещата колонизация на Украйна, шефът на службата РСХА, чието подразделение било страховитото Гестапо – Райнхард Хайдрих, пише:

„Отначало Украйна, чрез националната идея, ще бъде отделена от останалата част на Русия и ще се използва като източник на полезни изкопаеми и храни под немско управление“.

Друг план за „преустройството“ на Изтока бил изпратен до шефа на SS Химлер през май 1942 г. и засягал програмата за колонизация на СССР, предимно Украйна и плодородните земи на Северен Кавказ, разработена от Института по земеделие в Берлинския университет. Програмата била проектирана за 25 години. Преобладаващото мнозинство от местното руско население щяло просто да бъде преселено от градовете в селата, за да се използва изцяло за отглеждането на селскостопанска продукция.

Интересното е, че немците обозначавали преустройството на съветската територия с термина Umstrukturierung, който превеждали на руски за предателите и своите помощници като „ПЕРЕСТРОЙКА“.

За да се преобразува националния облик на регионите с малък брой германско население, било предложено да се въведе система с области, наричани „маркграфства“.  Първите маркграфства трябвало да бъдат Ингерманландия (Ленинградска област – след евентуалното превземане на Ленинград), Готенгау (Крим и Херсон) и Мемел-Нарев (Литва – Белосток).

В Ингерманландия руското население в градовете трябвало да бъде намалено до 200 хиляди души. В Полша, Белорусия, балтийските държави и в Украйна се планирало създаването на 36 опорни градове, които да гарантират ефективното функциониране на инфраструктурата. Крайната цел било маркграфствата да бъдат германизирани до 50%, а опорните градове – до 25-30%.

Друг план бил съставен през април 1942 г. Той предлагал да се оставят 14 милиона славяни в бившите пространства на Съветския съюз, но под контрола на 4.5 милиона германци. Предвиждало се тези 14 милиона (около 12 процента от населението на предвоенния СССР) да достигнат до нивото поне на чехите по степен на симпатия към немците, а след това въобще да станат германци.

Хитлер заявявал: „Няма да отидем в руските градове, докато не измрат напълно. Не трябва да имаме угризения. Не бива да се вживяваме в ролята на гледачка, нямаме никакви задължения към местните жители”.

35% от украинците и 25% от белорусите трябвало да бъдат понемчени. Останалите 65% и 75% от украинците и белорусите трябвало да бъдат депортирани в „Сибирска Русия”. Част от славяните щели да бъдат преселени дори в Южна Америка, а на тяхно място да дойдат германци или понемчени прибалтийци.

През 1943 г. в близост до щаба на Химлер в Житомир бил създаден немският град Хегевалд: 15 000 украинци били прогонени от домовете им, които били заети от 10 000 германци. Тогава тръгнали и първите немски заселници към Крим.

И накрая, през януари 1943 г. под ръководството на Химлер бил разработен друг план, но също полуофициален. В обобщен вид той изглеждал така: „Когато болшевизмът бъде изкоренен в Русия, източните територии ще преминат под германско управление по образец на „марките“, които Карл Велики създал в източната част на своята империя. Методите на управление ще бъдат подобни на тези, с които Англия трансформира своите колонии в доминиони. След пълното възстановяване на мира и икономически просперитет тези територии ще бъдат върнати на руския народ, за да живее в пълна свобода, а с новото му правителство ще бъде сключен мир и търговски договор за 25 години. Русия ще бъде преден пост в решителната борба срещу Азия, която рано или късно ще започне. Великогерманският Райх ще бъде заменен от Германо-Готския Райх, чиято територия ще се разпростре до Урал”.

С други думи: руснаците трябвало да станат пушечно месо в бъдещата голяма война срещу Китай, Япония и другите азиатски страни.

Така се оказва, че немците не са имали един ясен и обмислен план за следвоенна „перестройка“ на територията на СССР. Но това не им пречело да установяват свой „нов ред“ на окупираните територии. Този „ред“ се свеждал до нещо просто: унищожаване на по-голямата част от славяните, каквато била главната идея на Хитлер в „Моята борба.

Битките при Сталинград и на Курската дъга сложили край на кървавото настъпление на немците на Изток. Но цената на победата във войната била изключително висока – 27 милиона жертви на народите от бившия СССР.

Категория:
История

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Бижута с Истински Цветя

Powered by WordPress Popup

Menu Title