На 23 април 1945 г. на Хитлер било съобщено, че командирът на 56-и танков корпус генерал Хелмут Вайдлинг е преместил щаба си и вече е на запад от Берлин – въпреки, че трябвало да го защитава срещу Червената армия, която настъпвала от изток.
Въз основа на този слух Хитлер заповядал генералът да бъде разстрелян. Но Вайдлинг дошъл направо в бункера на фюрера, където се криели висшите ръководители на нацисткия райх, и съобщил, че слухът е изцяло лъжлив, а истината е точно обратната – неговият щаб е почти до самите предни окопи.Тогава Хитлер променил решението си и на 24 април го назначил за командващ на отбраната на Берлин.
Когато генералът научил това, казал: „Щеше да е по-добре, ако ме беше разстрелял!“, но все пак приел новото си назначение.
Оказало се, че Хитлер бил впечатлен от смелостта на Вайдлинг, който не избягал от фронтовата линия. Фюрерът вече нямал на разположение почти никакъв що-годе способен офицер, комуто да повери отбраната на града. Той се канел да превърне тази отбрана в немска версия на битката за Москва: да победи съветската армия в отбранително сражение и да премине в контра-настъпление.
Разбира се, налудничавите му планове не можели да бъдат реализирани и от най-способния генерал. Ден след ден последните немски части, съставени от останки на разгромени подразделения, от опълченци и юноши от „Хитлерова младеж“ („Хитлерюгенд“), отстъпвали и развявали бели знамена.
Вайдлинг докладвал всеки ден на Хитлер за обстановката. На 30 април фюрерът разбрал, че по-нататъшната борба е безнадеждна, убил любимото си куче, а след това се самоубил заедно със съпругата си Ева Хитлер (Браун).
Когато научил това, сутринта на 2 май генерал Вайдлинг се предал на руснаците, подписал акт за капитулация и наредил на останалите германски войски в столицата да прекратят съпротивата. Битката за Берлин приключила. На 3 май 1945 г. Вайдлинг вече давал показания на съветските следователи в щаба на разузнаването на 1-ви Белоруски фронт.
Тези показания са крайно интересни, за да бъде разбрана обстановката сред кръговете на немското командване в края на Втората световна война.
Вайдлинг, подобно на много свои колеги-офицери, се оплаквал от деградацията на германското командване по време на войната; деградация, причинена от желанието на Хитлер лично да контролира действията на всички войски: „Трябва да отбележа, че руснаците по време на войната отидоха далеч напред в тактически смисъл, а нашето командване отстъпи назад. Нашите генерали са парализирани в действията си. Командващият армия няма право да прехвърля по своя преценка батальон от един сектор в друг без разрешение от Хитлер. Това много пъти причиняваше гибелта на цели съединения. Да не говорим командирите на дивизии и корпуси – те са лишени от възможността да действат според обстановката, да проявяват инициатива. Всичко трябва да се прави по заповед отгоре и тези заповеди често не съответстват на положението на фронта“.
Въпрос на следователя: „Какви бяха заповедите на Хитлер за отбраната на Берлин? Осветете създаденото положение в Берлин в момента на вашата капитулация“.
Отговор: След като бях назначен за командващ отбраната на Берлин, получих заповед от Хитлер да защитавам града до последния човек. От първия момент ми беше ясно , че няма начин да направя това с надежда за успех. С всеки изминал ден положението на бранителите се влошаваше, руснаците затягаха обръча около нас, като с всеки изминал ден се приближаваха към центъра на града. Аз докладвах всяка вечер на Хитлер за обстановката и положението. Към 29 април положението с боеприпасите и храната стана много тежко, особено с боеприпасите. Разбрах , че по-нататъшната съпротива от военна гледна точка е безумно и престъпно. На 29 април вечерта, след като докладвах час и половина на Хитлер и подчертах, че няма възможност за продължаване на съпротивата и всички надежди за снабдяване чрез самолети са рухнали, Хитлер се съгласи с мен и заяви, че е дал специална заповед за прехвърляне на боеприпаси със самолети и, ако на 30 април ситуацията с доставката на боеприпаси и храна по въздух не се подобри, той ще разреши изоставянето на Берлин и войските да опитат да пробият обръча“.
Това била последната среща на Вайдлинг и Хитлер. На другия ден фюрерът се самоубил и генералът веднага се възползвал от това: „ Дадох заповед на звената, които могат и искат, да си пробиват път, а другите да сложат оръжие. На 1 май в 21 ч. събрах служителите от щаба на 56-ти танков корпус и тези от щаба за отбраната на Берлин с цел да решим дали ще си пробиваме път или ще се предадем на руснаците. Аз заявих, че съпротивата е безполезна, че излизането от „котела“ означава просто да се влезе в друг „котел“. Всички ме подкрепиха и в нощта на 2 май аз изпратих полковник фон Дюфинг като парламентьор при руснаците с предложение за прекратяване на съпротивата на немските войски. Макар да бях командир на отбраната на Берлин, положението в града беше такова, че се почувствах в безопасност само при руснаците“.
Впоследствие генерал Хелмут Вайдлинг е осъден за военни престъпления, които признава, че са извършени на територията на СССР под негово командване. Осъждат го на 25 години затвор. Той умира през 1955 г. в град Владимир, също там е погребан.
През 1996 г. посолството на Германия в Москва подаде молба генерал Хелмут Вайдлинг да бъде реабилитиран. Молбата беше отхвърлена като неоснователна.
–
