май 22, 2020
942 Views

Предводителят на Хвърковатата чета Бенковски говорел 7 езика

Автор:

Един от великите лидери в историята ни и главен апостол на Априлското въстание Георги Бенковски, има изключително интересен и наситен със събития живот. Името му не е това, с което влиза в историята.

Името, с което се ражда Бенковски е Гаврил Груев Хлътев. Родният му град е Копривщица. Гаврил се ражда на 21 септември 1843 г в семейството на дребния търговец Грую Хлътев. Тъй като баща му умира рано, малкият Гаврил трябвало да напусне училище и да учи занаят. Учил терзийство, но решил, че е безперспективно. След това става чирак при абаджия, не след дълго се отделя и започва търговия.

Георги Бенковски. Снимка: Уикипедия

Младежът бил умен и енергичен и успешно търгувал по пазарите в Цариград и Анадола. В краткия си живот Гаврил Хлътев се занимавал с много работи, живял на много места. Овладял 7 езика. Живее нашироко и дружи със синовете на богаташите в Измир, Цариград, Анадола, Александрия. В един момент решава да зареже всичко и заминава за Букурещ, където пламва интересът му към революционното дело покрай Стоян Заимов. Включват го в групата, която има задачата да опожари Цариград. Това трябвало да всее смут в Османската империя, но след като пристигат там, Ботев отменя задачата, за да не навреди на освободителното движение в България. Точно тук Гаврил взима паспорта на Антон Бенковски, полски емигрант, като сменя Антон с Георги.

Връщайки се в България, Бенковски става помощник-апостол на Панайот Волов в Четвърти революционен окръг. Волов осъзнава, че Бенковски притежава невероятни лидерски качества и го прави главен апостол. Красноречиви са думите на Атанас Буров за Бенковски: „Питате ме, господин Памукчиев, защо слагам Панайот Волов в числото на четиримата най-велики българи. Слагам го, защото само той, подчертайте това, само той, единствен човек в българската история се отказа от поста си, от правата си, от славата, от суетата, от всичко — за Отечеството си, за България. Когато го избират за апостол, за главен апостол на Четвърти революционен окръг в Гюргево, през зимата на 1876 година, той взема за помощник Георги Бенковски — един прост караабаджия от Копривщица. И после, като вижда, че този прост караабаджия е гений, че е роден за водач, за пълководец, че е по-добър и по-достоен от него, предава нему своите пълномощия, той минава на втора линия, а Бенковски излиза начело.

Такъв случай в световната история няма. Това е един-единствен случай. И това го прави българинът от Шумен — Панайот Волов…“

Георги Бенковски.

Той покорявал всички с неизчерпаемата си енергия и оптимизъм. Захари Стоянов разказва за първата си среща с него с огромно уважение. Прави му впечатление, че смело дава наставления на четирима души едновременно, осанката му е величествена, героична. Не понася някой да бездейства край него.

След като на 20 април 1876 г Бенковски получава Кървавото писмо от Каблешков, Бенковски изважда сабя и тръгва с коня си, последван от Райна Княгиня с извезаното за въстанието знаме. Павел Бобеков остава в Панагюрище и се заема с отбраната на селището, а Бенковски оглавява Хвърковатата чета, за да вдигне въстаниците от останалите населени места в района. Облечен с пищна въстаническа униформа, с калпак с пера, чужденците, които работели по железницата го помислили за българския княз. Още по-учудени били, когато започнал да разговаря с всеки един на родния му език. Дори се включват в Хвърковатата чета.

Бенковски е наясно, че въстанието няма да успее, но той знае, че раната, която „е отворил в сърцето на султана“ ще отслаби враговете. Панагюрище е опожарено, а хората жестоко изклани.  Бенковски тръгва към Румъния. На път към Румъния той преминава през Балкана и стига до Рибарица. Убит е край селото, преминавайки по моста през река Костина. Предава го българин. Той обещал на групата бунтовници, че ще им съдейства да стигнат безпрепятствено до Троянския манастир. Турците отсичат главата на мъртвия войвода, за да докажат, че е убит и да я разнасят из София за назидание.“  Кървавото кладенче и днес напомня за позорното предателство и за величието на младежа, повел стотици след себе си в името на свободата. Тялото на Бенковски тайно е погребано в старата църква в Рибарица от една старица.

Автор: Десислава Михалева

loading...
Категория:
История · Личности
loading...

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Бижута с Истински Цветя

Powered by WordPress Popup

Menu