Потьомкинските села

През 1787 г. руската императрица Екатерина Велика направила пътуване из Северното Причерноморие – територията на днешен Крим, които неотдавна били освободени от турска окупация.

Императрица била придружавана от целия дипломатически корпус, тоест, от всички чужди посланици в Руската империя. „Водач“ на пътешествениците бил княз Григорий Потьомкин, който наскоро, в чест на победите си над Турция и на присъединяването на Крим към Русия, бил получил титлата „Таврически“ (по древното име на Крим – Таврида).

В тези доскоро глухи местности императрицата видяла много строежи, войски, проспериращо население. В Севастопол разгледала и блестящия Черноморски флот – също създаден от княз Потьомкин.

Тези постижения направо смаяли не само Екатерина, но и представителите на чужди дворове, които пътували с нея, както и инкогнито присъединилия се към тях император на Свещената римска империя Йосиф II. Понеже всички знаели, че този край в съвсем близкото минало бил крайно изостанал, мнозина от пътуващите с императрицата просто не искали да вярват на очите си – в съвсем буквалния смисъл на думата.

Така се родила легендата, че това не били истински „села“ – а бутафорни, построени от шперплат и картон, само за да бъде измамена императрицата и така княз Потьомкин, който отговарял за този район, да се издигне още повече в очите й.

Днес повечето историци смятат, че автор на мита за „фалшивите потьомкински села“ е саксонският дипломат Георг Гелбиг, който през 1797-1800г. публикувал биографичен очерк за княз Потьомкин-Таврически в немското списание Minerva.

Всъщност, митът за фалшивите села, нарисувани върху шперплат и със селяни, докарани специално от много километри, се среща в европейски писания за Русия и Екатерина II преди Гелбиг.

Френският пътешественик Форсия де Пилес, който посетил Русия през 1791-1792 г. и публикувал статиите си 4 години по-късно, споменава накратко пътуването на императрицата до Крим. Той пише, че като всеки господар, тя често била мамена. По време на това пътуване се радвала и се възхищавала на всичко, без да знае, че „пътищата били ремонтирани едва, когато стана известно за нейното напускане; че тези многобройни села, обект на нейното възхищение, бяха създадени заради преминаването й и унищожени в същия ден, а злощастните селяни бяха изпратени обратно по родните си места. Това беше изобретението на гениалния Потьомкин, който успя да убеди монарха си с такава хитрост от нов вид, че земята, смятана дотогава за пустош, процъфтява“.

Обаче в своята фундаментална книга за Потьомкин британският изследовател Саймон Себаг-Монтефиоре, проучвайки подробно корените на легендата за „потьомкинските села“, цитира участника в пътуването, френския маркиз дьо Лин:

„Чухме нелепи истории, че на пътя на нашето пътешествие били построени картонени села, че корабите и оръдията били нарисувани, а кавалерията нямала коне. Дори много руснаци, които ни завиждаха за това пътешестие, упорито повтаряха, че сме били излъгани“.

И Монтефиоре обобщава: „Потьомкин може и да бъде наречен баща на съвременните политически шоута – но не и толкова плосък измамник“.

Тук, разбира се, сериозният историк трябва да се замисли. И най-напред да се запита: а дали императрица Екатерина ІІ е била глупава?

Тя успява да свали от трона съпруга си Петър ІІІ, провежда решителни реформи в империята, потушава страховития бунт на Емелян Пугачов и заповядва да отсекат главата му, води победоносни войни с Турция, посреща в двореца си Дидро и въобще е поклонничка на френските просветители. И внезапно тази жена, пред която треперят всички и чиито заповеди се изпълняват безпрекословно, един от нейните велможи решава да измами? И при това в присъствието на всички западни посланици и на самия император на Свещената римска империя – чието присъствие едва ли е било „инкогнито“ за всемогъщия тогава Потьомкин? Какво ли е щяло да се случи, ако „измамата“ се разкрие? Потьомкин по този начин е рискувал всичко: титли, звания, земи, имения, както, по-всяка вероятност, и главата си?

И най-важното: защо му е било това? По онова време той е не просто фаворит на императрицата – а неин любовник и, както гласяла формулата, „морганатически“, тоест, неофициален, съпруг. Потьомкин тогава е прославен като победител на Османската империя, завоевател на Крим, създател на Черноморския флот – нима това е било малко като почести и слава, за да лъже и мами с глупави картонени села и рисувани кораби? Ами, ако на императрицата й хрумнело да се отклони от пътя и да погледне отблизо някое от „картонените“ села? При това, заедно с всички посланици – и да се окаже посрамена пред цяла Европа? Има ли логика князът, второто лице в империята, да рискува по този глупашки начин? За какво му е било, след като е имал всичко, за което един велможа в Руската империя можел само да си мечтае?

Освен това: как може да се нарисуват кораби в морето?

Това, че дори руснаци твърдели как селата са „фалшиви“, не е чудно: всеки такъв фаворит има огромен брой завистници и врагове Имал ги и Потьомкин.

Но най-доброто доказателство, че „потьомкинските села“ били съвсем истински, бил разцветът на Крим и неговия бисер – Севастопол, в границите на Руската история.

А колкото до „нарисуваните“ кораби на Черноморския флот – най-добрият аргумент, че били истински, дал прочутият адмирал Фьодор Ушаков, който именно с корабите от този флот победил в 43 морски сражения срещу турците, нямал нито едно поражение, не загубил в боевете нито един кораб и нито един негов моряк не бил пленен.