Хунският натиск от изток не позволил на прабългарите да останат в Прикавказието задълго. Около 377 г. те се разделили на 3 части. Към първата спадали тези, които поели на запад и се установили в Панония, увлечени от хуните. Втората съставлява ла прабългарите, останали да живеят в прикавказието, а третата – прабългарите начело с хан Вунд преминали Кавказките планини, за да се заселят в Армения. Така съдбата на панонските и прикавказките българи ги отвела в различни исторически посоки.
Приблизително между 375-та и 453-та година панонските прабългари приели съжителството и политическото върховенство на хуните. Ето защо в изворите те не се споменавали със собственото си име. Това време обаче оставило трайна диря в тяхната историческа памет. „Именникът на българските ханове“ започва с управлението на Авитохол и Ирник, отъждествявани с Атила и неговия син Ернах. След разпадането на Хунската империя – 453г., прабългарите получили възможност за самостоятелна политическа изява.
Тяхното обвързване с историческата съдба на Балканите започнало през 480г., когато източноримският император Зинон ги привлякъл като съюзници срещу остготите. Влезли няколко пъти в сражение с тях, остготите претърпели поражение. В началото на следващия VI-ти век прабългарите разстрогнали мира с империята и поставили началото на продължителните си опустошения в балканските провинции, които били осъществявани много често съвместно със славяните. Византиийският автор Прокопий Кесарийски отбелязва особено голямото им нашествие през 540 г.
Продължете да четете
Влезте или се регистрирайте безплатно, за да отключите цялата статия.
Вход Регистрация
