Науката и религията през Средновековието
С упадъка на древногръцката и римската култура се забелязва известен застой в развитието на научната мисъл. През Средновековието този застой става още по-голям поради реакционната реоля на църквата, особено католическата, която по всякакъв начин се стреми да наложи религиозните догми. В основни линии те се състоят в следните възгледи за Вселената:
- Земята е център на Вселената и човек по божие благоволение е сътворен, за да я обитава.
- Животът на Земята е грешен, несъвършен, а животът извън Земята е съвършен, хармоничен, неизменен.
Ето защо религията възприела геоцентричната система, която била в подкрепа на тези догми. Горните възгледи не се опират на опита, а на цитати от свещеното писание и на ученията на старогръцките философи-идеалисти (Аристотел и други). Те са в подкрепа и на светската власт, защото внушават на широките народни масо да живеят в покорство и мизерия, в очакване на щастие на онзи свят. В стремежа си да наложи своите догми църквата си служела с всички средства: забрана и унищожаване на прогресивната литература, преследване и отлъчване от църквата. Органът на световната католическа църква – светата инквизиция, си служел с всякакъв вид физически наказания, дори с изгаряне на клада.
Продължете да четете
Влезте или се регистрирайте безплатно, за да отключите цялата статия.
Вход Регистрация
