Още

    Прабългарите в Дунавска България от времето на рода Дуло

    Историята на столицата Плиска все още е обвита в мистерия. Обикновено се мисли, че отдавна всичко е изяснено – това е първата столица на България, създадена веднага след 681 г. След като разбива византийците (680 г.), кан Аспарух води народа си в пределите на днешните български земи, харесва си Плисковското поле и нарежда тук да бъде построен главният град на царството му. Обаче това е само една опростена и невярна представа за най-ранната българска история.

     „Кан Аспарух“ – худ. Б. Чантарски  

    Всъщност към момента няма безспорни доказателства, че първите български владетели – Аспарух и Тервел – изобщо са обитавали днешните предели на България. От къде тогава идва тази увереност, че Аспарух е основателят на Плиска и от негово време насетне това е столица на България (до избора на Преслав)?

    В известния български исторически извор от периода на византийското владичество (XI в.), наричан Български апокрифен летопис („Сказание на пророк Исая“), се съдържа следното сведение за построяването на Плиска от Испор (Аспарух) цар: „И този цар създаде велики градове: на Дунава Дръстър  град; създаде и велик презид от Дунава до морето. Той създаде и Плиска град. И този цар погуби голямо множество измаилтяни. Този цар насели цялата Карвунска земя.“ Следователно на Аспарух се приписва преместването на прабългарите от Онгъла, където пък по негова заповед е построен „презид“ (защитни валове) срещу византийците. А след победата си Аспарух се настанява в Кравунската земя, т. е. Добруджа. Трябва да се каже, че масово заселването на прабългари в Добруджа от 80-те години на VII в. не е засвидетелствано по никакъв начин при продължилите вече около 120 г. археологически находки в Плиска и другаде на българска територия.

    Към настоящия момент се знае със сигурност, че при кан Крум (803-814) прабългарите вече обитават Плиска. Има безспорно сведение за такова нещо и от времето на Омуртаг (813-831г.). Обаче не и преди тези владетели. Значи ли това, че прабългарите до началото на IX в. все още живеят извън пределите на днешна България?

    Ако това в така, то би трябвало повече от столетие прабългарите да обитават единствено Онгъла или пък друго някое място отвъд или около Дунава. Едно такова твърдение също е твърде пресилено. Всъщност прабългарите у нас създават своя специфична материална култура, която ни се разкрива по пътя на археологическите находки. Тази прабългарска езическа култура е почти идентична с материалната култура, развила се от средата на VIII в. в Южноруските степи – става дума за салтово-маяцката археологическа култура, типична за хазарите. За тази салтово-маяцка археологическа култура са характерни масивните монументални градежи в архитектурата (Саркел), каквито ги има и в Плиска и Преслав, керамична традиция, сходна с прабългарската – съдове от фина керамика с излъскана украса, произведени на грънчарско колело и пр. Така че прабългарите по днешните български земи след средата на VIII в. са достатъчно добре засвидетелствани. Но за преди това – управлението на рода Дуло (Аспарух, Тервел, Кормисош, Севар) следите за живот почти отсъстват.

    Изключение от това правило е прабългарският езически некропол (гробище) при Балчик. Там са погребани около 200 души, а погребалният обред е характерният за прабългарите – с трупополагане и трупоизгаряне (смесен тип, биритуални некрополи). Датиран е в последните две столетия на 7 век. Ако изходим от него, може да се каже, че прабългарите след 680 г. започват постепенно да усвояват „земята Карвунска“ (днешна Добруджа). В никакъв случай не става дума за еднократен акт на нашествие и последвал пълен контрол  над цялата тази територия – нито при Аспарух, нито при Тервел, Кормисош или Севар. Това, разбира се, влиза в известно противоречие с писмени източници (Свидас), че при Тервел българската държава се разширява дори в областта Загоре в Тракия.

    От друга страна, некрополът при Балчик потвърждава свидетелствата на патриарх Никифор и Теофан Изповедник, че след победата си при Онгъла (680 г.) прабългарите „придошли към така наречената Варна, близо до Одесос“. Все още доста неща има да се изясняват. Но е добре да се знае, че писмените извори и материалните сведения за прабългарите преди VIII в. на този етап не водят до едни и същи заключения. Явно големите археологически находки за прабългарите от езическия период тепърва предстоят.

    Още публикации

    Коментари

    ВАШИЯТ КОМЕНТАР

    Моля, въведете коментар!
    Моля, въведете името си тук

    Мобилно приложение за Android и iOS

    Най-нови