За начина, по който гръцките богове раздавали правосъдие, знаем от митовете и легендите за Древна Елада. Затова не е известно дали то е било практикувано по същия начин от хората в реалния живот или е било измислено като част от митологията.
Но, доколкото съдим по легендите, правосъдието сред обитателите на Олимп може да се определи с две думи – жестоко и ефикасно. То било под контрола на две богини – Темида и Дика. Темида издавала присъдите. Дика наблюдава дейността на самите съдии и ги наказвала строго, ако допускали несправедливости – затова и нейният авторитет бил много висок.
Обаче не само боговете, а също царете и митологичните герои си присвоявали „съдебната власт“. Без изобщо да чакат Темида и Дика, те раздавали правосъдие и без колебание сами привеждали присъдите в изпълнение.
Боговете наказвали изключително жестоко хората и полубоговете за неуважение към тях. Например, Аполон предал на жестока смърт сатира Марсий. Неговата вина се състояла в това, че се осмелил да се състезава с него в музиката. Това така разгневило бога, че той заповядал сатирът да бъде провесен за ръцете и одран жив.
Аполон Сауроктонос, копие на творбата на Праксител, Лувъра
Нимфата Арахна пък предизвикала гнева на Атина Палада, като я надминала по тъкачество. Тя създавала такива тъкани, които били прозрачни като въздух. Атина се ядосала, че не успява да изтъче подобна материя и ударила нимфата със совалката. Арахна се уплашила и опитала да се обеси. Но нервираната богиня я извадила от въжето и превърнала в паяк – за да виси вечно във въздуха сред фино изтъкани дантели.
Богинята на лова Артемида също не била от най-милостивите. Докато се къпела, тя видяла, че младежът Актеон скришом я наблюдава. Това я разгневило, тя го превърнала в елен и насъскала срещу него собствените му кучета.
Артемида на Леохар, Лувър
Богът на виното и веселието Дионис наказал не по-малко жестоко три девойки, които не поискали да отидат в гората, за да го прославят с песни и танци. Разгневеният бог ги превърнал в прилепи.
Царицата на Тива – Ниоба, била подложена на нечовешка мъка, защото се похвалила, че има повече деца – 14, от богинята Латона, която имала само две. Латона се оплакала на своите деца Артемида и Аполон. Божествените чеда за наказание избили със златни стрели всичките деца на Ниоба – Артемида убила 7-те момичета, а Аполон 7-те момчета. Царят на Тива и съпруг на Ниоба се самоубил с меча си, а самата царица от мъка са превърнала в камък.
Несправедливи постъпки извършвали и смъртните герои. Така например, след 10 години война под стените на Троя, гъркът Паламед започнал да твърди, че е време да приключват цялата тази касапница. Вероломният Одисей скрил в шатрата му чувал със злато и го обвинил, че е подкупен от троянците. Претърсили шатрата, намерили златото и убили Паламед с камъни.
Смелият Ахил също не бил от най-справедливите. Заради своя мъртъв приятел Патрокъл, убит от Хектор, той подредил висока погребална клада, и до нея прерязал гърлата на 12 невинни троянски младежи.
Въобще, правосъдието на смъртните гърци от митологията не било на висота. Така например, гъркът Перифет убивал пътници с железен боздуган, защото били „виновни“, че минават по пътеките през неговите земи. А Синид убивал хората, понеже навлизали в неговата гора – навеждал върховете на боровите дървета, завързвал нещастния пътник за тях и за кол в земята, след което пускал дървото. То се изправяло и разкъсвало човека на части. Тук вече героят Тезей извършил справедливо правосъдие – наказал и двамата по същия начин, по който те убивали жертвите си.
Всичките тези ужасни деяния били прекратени от богинята Атина. По нейна инициатива бил създаден съд на старейшините, наречен Ареопаг. Той изслушвал публично страните, а присъдите се произнасяли чрез гласуване с камъчета, които хвърляли в две урни пред многобройна публика.
Атина Палада
На първия процес пред Ареопага било разгледано делото против Орест, който убил своята майка Клитемнестра. Обвинители били богините на отмъщението – Ериниите, а защитник – Аполон. Той произнесъл силна реч, в която обяснил, че Орест е убил майка си, за да отмъсти за убийството на баща си, цар Агамемнон, след завръщането му от обсадата на Троя. Когато преброили гласовете на старейшините, се оказало, че камъните в обвинителната и оправдателната урна са по равно. В съответствие със закона, Орест бил оправдан.
Този процес положил началото на справедливото съдебно производство – а правосъдието на гръцките богове останало в митологията.
