background img
ное. 7, 2017
6593 Views

Тайната библиотека на Иван Грозни

Автор:

Библиотеката на Иван Грозни или, както още я наричали по негово време – „Либерея“, вълнува историците вече над 400 години.

Легендата разказва, че първият цар на Московската държава – Иван IV Грозни (1530-1584) притежавал огромна библиотека старинни пергаментови книги и древни папирусови свитъци. Те съдържали духовна и църковна информация. Сред тях имало много научни трактати и поеми на древни класици. Безценни фолианти разказвали историята на човешката цивилизация и за раждането на живота на земята.

По заповед на царя, тази книжна съкровищница била надеждно скрита в подземно хранилище. Само най-верните и предани хора имали достъп до нея. Понякога, тайно от всички, те слизали в мрачните подземия, вземали внимателно някой от ръкописите и го носели на царя.

Иван Грозни четял много, съчинявал църковни тропари (които и до днес се четат в църквите), лично водел своята и държавната кореспонденция. След смъртта му всички следи от загадъчното хранилище били загубени. Хората, които знаели за него – или умрели, или били екзекутирани.

Цар Иван Грозни, худ. Виктор Васнецов, 1897

Днес няма никакви сведения за библиотеката на Иван Грозни – но разговорите и дискусиите за нея сред историците продължават.

През 395 г. Римската империя престанала да съществува като единна държава. Тя се разделила на Западна и Източна. През 476 г. Западната прекратила съществуването си под ударите на варварските племена. По-късно историците започнали да наричат Източната „Византия“ – тя просъществувала още 977 години – до 1453 г.

Именно в Константинопол, столицата на Византия, били приютени най-големите библиотеки на Древния свят. За почти 1000 години в хранилищата на византийските императори се натрупали много ръкописи от разни епохи и народи.

През 1453 г. турците обсаждат Константинопол и след 2-месечна обсада градът пада. Последният византийски император Константин ХІ Драгаш загива в битката. Логично е да се допусне, че турците са унищожили библиотеката на Константинопол. Но мнозина историци смятат, че тя е била изнесена от града. В отбраната на византийската столица участвали генуезки наемници. Именно 7 генуезки кораба, 5 венециански и 5 византийски пробили блокадата по море. Турците не ги преследвали, за да не си усложняват отношенията със силните тогава градове-държави Венеция и Генуа. Върху палубите на тези кораби се мяркали не само ранените християнски воини в пробити на много места и очукани доспехи. Имало и монаси в черни раса, и знатни велможи и търговци в богати одежди. Всички те успели да се спасят на безопасните италиански брегове.

Някои изследователи смятат, че така древните свитъци и книги се оказали в Рим. По-нататък, тяхната съдба е свързана с името на принцеса София Палеолог (1455-1503), племенница на Константин XI.  След падането на Византия, семейството на София се премества в Италия. Когато тя е на 10 годишна възраст, родителите й умират. Папа Павел ІІ искал да превърне в политически капитал благородния произход на София Палеолог.

София Палеолог

В стремежа си да разшири влиянието на Католическата църква на изток той предложил на московския Велик княз Иван ІІІ да се ожени за 14-годишната София. Важен фактор в тази връзка било обстоятелството, че тя била от династията на Палеолозите, която управлявала Византия 200 години. Именно чрез този брак, в герба на Русия се появил двуглавият византийски орел, който и до днес е главен неин символ.

Сватбата се състояла през ноември 1472 г. Единствената зестра, която София Палеолог донесла в Москва, била… библиотека. Тя наредила книгите да бъдат подредени в подземията на църквата „Рождество Богородично“.

Преданието твърди, че Великият княз Иван ІІІ заповядал всички ръкописи да бъдат преведени на руски, което било сторено от Максим Грек (1470-1556) – известен публицист и преводач от онази епоха. За съжаление, няма точни доказателства за това. Сигурно е само, че Максим Грек дълго живял в Москва и се занимавал с преводи под личния контрол на Великия княз. Справил се успешно с работата, за което бил награден лично от владетеля.

Следващата информация за библиотеката е от края на ХVІ-ти век. Кметът на Рига Франц Ниенщед се позовава на немския пастор Йохан Веттерман, който твърдял, че е виждал библиотеката на цар Иван Грозни. Придружен от трима дякони, пасторът слязъл в подземието. Там му показали огромен брой древни книги на латински, гръцки и еврейски. Йохан Ветерман си спомнял имената на придружителите си: Андрей Шчелкалов, Иван Висковати и Никита Фундик. Първите двама били екзекутирани през 1571 г., а Никита Фундик – убит няколко години по-късно.

Явно библиотеката на Иван Грозни била под наблюдението на тези хора. След смъртта им всякакви следи от безценната колекция били загубени. Останали само мъгляви слухове, предположения и бележките на Франц Ниенщед. Именно тези записки са главното доказателство, че библиотеката на Иван Грозни не е фантазия, а реален исторически факт.

През 1724 г. сензация предизвикал разказът на московския звънар Конон Осипов. Той разказал как негов познат дякон му споделил преди смъртта си, че в подземията на Кремъл има подземие със сандъци, пълни с книги и свитъци. Вратите били железни, с катинари и восъчни печати. Информацията заинтересувала Сената. Изпратили хора, разкопали – но не намерили нищо.

И Наполеон Бонапарт вярвал в тайната библиотека. Неговите служители също търсили в подземията на Кремъл – но така си останали с празни ръце…

Библиотеката на Иван Грозни е несъмнено една от големите тайни на историята. Никой не може да каже с абсолютна сигурност дали е съществувала или е само красива легенда, измислена от хора с богато въображение. Несъмнено е само едно нещо – постоянното търсене на този извор на мъдрост сочи, че съвременният човек не е безразличен към духовното богатство на предците си.

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Бижута с Истински Цветя

Powered by WordPress Popup

Menu Title