През нощта на 29 срещу 30 септември 1938 г. в град Мюнхен бил подписан догвор, който обозначил началото на подготовката за Втората световна война.
Тогавашният френски премиер Е. Даладие лично знаел какво означава война. През 1916 г. в околностите на Вердюн той вървял по труповете на войници в калта. А два трупа, на французин и немец, били хвърлени на едно дърво от експлозия на снаряд. Затова Даладие, участник във военни действия с ордени и медали, изобщо не искал да изпраща други войници на война.
Въпросът със Судетската област на Чехословакия, който Хитлер поставил на масата, бил неочакван за представителите на Франция и Великобритания. Английският премиер Невил Чембърлейн долетял специално със самолет, за да обсъди този проблем. Условията, предложени от Хитлер, били неизпълними. Приемането им неизбежно щяло да доведе до военна конфронтация.
Едно от неправилните предположения на любителите на конспиративните теории е мнението, че тогава западноевропейските държави били единни и напълно координирали своите действия. Това е коренно погрешно.
На фона на нарастващия конфликт, на 24 март 1938 г. Чембърлейн заявил в долната камара на британския парламент, че в случай на голяма война не си струва да се мисли за онези, които са поели определени задължения. Другояче казано, Чембърлейн не смятал съюзническите ангажименти за нещо обвързващо. Самият Даладие отишъл лично в английската столица, защото искал лично да чуе пряк отговор от англичаните относно проблема с Чехословакия. Чембърлейн открито му заявил, че Британия ще се притече на помощ на французите само в случай на пряко нападение срещу тях. За защита на Полша или Чехословакия въобще не станало дума. С други думи, това било пълно повторение на събитията от 1936 г., когато Франция, без помощ от Англия, не се осмелила да започне война, след като Хитлер завзел Рейнската област. Сега френският премиер Даладие трябвало да притисне чехите и да ги убеди да седнат на масата за преговори по въпроса за Судетите.
За да подкрепят Чехословакия в случай на нападение от нацистите, французите трябвало да щурмуват немската укрепена линия „Зигфрид“. Само по този начин дивизиите на германската армия можело да бъдат отклонени от границите на Чехословакия. Оценявайки ситуацията в началото на есента на 1938 г., французите изхождали от предположението, че нацистите имат 120 дивизии. Чехословакия разполагала с 40.
Това разположение на силите давало възможност на германците едновременно да разгромят чехите и да се защитят срещу французите с линията „Зигфрид“. Виждайки подобна перспектива, френският премиер си спомнял картините на онези военни действия, в които някога участвал. Преди да се отправи на конференцията в Мюнхен, Даладие се срещнал с представители на армията, за да научи каква е тяхната готовност за голяма война
Началникът на щаба на френските военновъздушни сили генерал Жозеф Вюлемин неприятно изненадал своя министър-председател с изявление, че авиацията въобще не е готова за война. Генералът съобщил, че французите имат 1000 самолета, а Германия – 3 хиляди (всъщност немските самолети били 3800).
В края на лятото на 1938 г. самият генерал бил посетил Германия, където немците му показали най-модерните си изтребители „Месершмит Bf-109“. Сега Вюлемин заявил на Даладие, че ако започне война, самият той ще се качи на самолет, за да умре в небето и да не гледа разгрома на френската армия.
Чембърлейн също чувствал заплахата за Британия от небето. Премиерът бил наясно, че противовъздушната отбрана на Обединеното кралство в началото на есента на 1938 г. се основава само на остарели биплани. И само 30% от необходимия брой зенитни оръдия са готови за бой. Първият модерен изтребител „Спитфайер“ постъпил едва в средата на лятото на 1938 г. в 19-та ескадрила, базирана в Даксфорд. Произвеждали новите изтребители отчайващо бавно – по 1 самолет в седмица. На всичко отгоре, британците не знаели как да предотвратят замръзването на картечниците на голяма височина. Смятало се, че при германски бомбардировки още първата седмица ще загинат приблизително 50 000 англичани. Всъщност, както показала практиката, броят на жертвите бил много по-малък – но през 1938 г. изхождали от това число. Затова, подобно на френския си колега, Чембърлейн искал на всяка цена да избегне война. При това разбирал съвсем буквално израза „на всяка цена“.
Изключително разочаровани от плачевното състояние на въздушните сили на своите държави, Даладие и Чемберлейн отишли в Мюнхен, за да се срещнат с Хитлер и Мусолини. Чембърлейн пристигнал без помощници и дори без шефа на британското външно министерство лорд Халифакс. В допълнение, немските домакини ги настанили в различни резиденции с френския министър-председател и двамата нямали възможност да се консултират помежду си.
В такава ситуация било сключено споразумение, което предавало Судетската област и нейните ресурси на Хитлер, Тешинската област – на Полша, а Южна Словакия и Подкарпатска Рус – на Унгария.
Невил Чембрълейн успял да накара Хитлер да подпише куха, необвързваща декларация за „консултации“ в случай на спор между Германия и Англия.
Сред резултатите от Мюнхенския сговор били една крайно глупава и една умна фраза. Глупавата била произнесена от Чембърлейн при завръщането му от Мюнхен. Излизайки от самолета, той размахал подписаното съглашение и ликуващо заявил: „Аз ви донесох мир!“. Войната започнала след по-малко от година.
Умната фраза я казал Чърчил, като с нея резюмирал целия Мюнхенски сговор: „Вие се съгласихте на унижение, за да избегнете война. В резултат ще имате и унижението, и войната!“
