В самото начало на Рим прочутите легионери – железният юмрук на републиката, били пълноправни римски граждани. Но по-късно техните права постепенно били орязвани, което неизбежно се отразило и на жените им.
Воинът-легионер в републиканската епоха бил гражданин, който носел задължителна военна служба при условие, че има минимално необходимото материално благосъстояние. Той бил призоваван на служба, ако това се налагало поради военна необходимост – а съпругата му оставала у дома, за да отглежда деца. Известен е примерът с легионера Спурий Лигустин, цитиран от историка Тит Ливий да казва:
„Аз съм сабинянин. Баща ми остави един югер земя (1 югер = 2518 кв. м – б. а.) и малката хижа, където съм роден, израснах и все още живея. Веднага щом навърших необходимата възраст, той ме ожени за дъщерята на своя брат, която не ми донесе никаква зестра, освен прямота, целомъдрие и плодовитост, напълно достатъчна дори за богата къща. Ние имаме шест сина и две дъщери, вече омъжени. Четирима от синовете ни носят тогите на зрели мъже, двама все още носят претексти“. Претекстата била бяла тога с червена ивица по краищата, носена от момчета на 16-17 години.
Продължете да четете
Влезте или се регистрирайте безплатно, за да отключите цялата статия.
