В епохата на Наполеоновите войни много войници ставали жертва на случайни изстрели от задните редици на собствените им полкове. А прочутите „щикови атаки“ обикновено не завършвали с „щикови схватки“. Този период е известен и с други странности.
Френският маршал Сен-Сир разказвал, че през 1813 г. след битката при Люцен сред войниците на Бонапарт имало много ранени в ръцете. Неестествено много. Императорът решил, че те се самонараняват, за да не участват повече в сражения и да ги преместят в тила. Императорът кипял от гняв и искал да нареди показна екзекуция на някои от тях – като предупреждение за останалите.
Но след известно време ситуацията се прояснила: войниците били случайно ранени от техни другари от третите редици, докато вдигали ръце за обичайните действия с шомполите при почистването и зареждането на пушките – доста от които тогава се пълнели откъм дулото.
Продължете да четете
Влезте или се регистрирайте безплатно, за да отключите цялата статия.
Вход Регистрация
