Мариан Норт е родена в древния английски град Хейстингс на 24 октомври 1830 г. Семейството й принадлежало към висшето общество на Хейстингс и за Мариан се очаквало да има съдбата на жените по това време: брак, деца, спокойна старост и много внуци.
В света на мъжете
В Англия през XIX век ,да не сключи брак се считало за най-големия провал и трагедия на жената. Обикновено, ако момичето не се омъжело и живеело с родителите си, те продължавали да я третират като непълнолетна, която няма собствено мнение и желания. Ако тя нямала братя, които да й станат настойници, след смъртта на баща й и майка й, тя се премествала в семейството на сестрите и попадала под пълната власт на съпруга на сестрата. Един мъж във викторианската епоха е отговорен не само за неомъжените си дъщери, несемейни сестри и лели, но и за неомъжени жени – роднини на жена си, ако те не са имали мъже настойници, както и за собствената си овдовяла майка (ако е най-големият син). Смятало се, че неомъжената дама, въпреки че тя отдавна е възрастна, не е в състояние да се грижи за себе си и най-вече не е в състояние да живее самостоятелно и да управлявате парите си без разрешението на мъжете.
Независимо от това, Мариан Норт никога не е била омъжена и въпреки, че животът й е почти изцяло по време на управлението на кралица Виктория (1837-1901 г.), тя не съответства на модела на Викторианската стара мома.
Мариан имала красив силен глас, тя учила пеене, но след заболяване нещо се случило с гласа й и тя осъзнала, че никога няма да стане певица. Била принудена да търси ново хоби сред онези, които се позволявали на жените от онова време. Пеенето отпаднало, оставали рисуването, бродирането, литературата и домашният театър. Мариан избрала рисуването.
Мариан Норт
Началото на пътешествията
Мариан била на 25 години, когато майка й починала. След смъртта й момичето започнало да придружава баща си по време на пътувания, по-специално посетила Сирия и река Нил. Това бил доста смел ход за стандартите на онова време, когато възрастни неомъжени дами от добро семейство, към което, без съмнение принадлежала и тя, никога не се оставяли да бъдат сами с мъж. Дори за няколко минути в хола на собствения им дом. В обществото били твърдо убедени, че ако един мъж остане сам с момиче, той веднага ще й направи неприлични предложения.
През 1869 г. баща и дъщеря се завръщат в Англия, тъй като здравето на господин Норт се влошило и той скоро починал. Мариан наследила семейното имение Хастингс Лодж (по-малката й сестра Катрин вече била омъжена). Две години по-късно, тя продала имението и вече започнала да прави странствания, да скицира по време на пътуванията местната флора, фауна и да прави етюди с масло.
През живота си Мариан рисува „портрети“ от над 900 растителни вида. Днес много от живите организми, изобразени от нея с такава любов, са застрашени от изчезване. Въпреки, че критиците отбелязват липсата на художествен професионализъм, документалната прецизност на рисунките й имала голямо практическо значение: когато фотография все още била бавна и трудна, и най-важното скъпа, единственият начин да се улови външния вид на растенията, бил чрез рисунки. Нещо повече, не всички ботаници можели да си позволят да предприемат пътувания на дълги разстояния в търсене на нови, все още неоткрити растения. Те трябвало да описват новите видове по рисунки, картини и хербарии, които са направили колегите им.
Въпреки влошаващото се здраве (тя била измъчвана от ревматизъм и приближаваща се глухота), мис Норт продължила да пътува до началото на 1880 г. Тя пътувала по целия свят и посетила 17 страни на 5 континента.
По предложение на Чарлз Дарвин, с когото Мариан е била приятелка и който високо ценял работата й, тя заминала за Австралия и Нова Зеландия, стигнала до Южна Африка, прекарала една година в Бразилия, където живяла в хижа навътре в гората, за да рисува растенията в естествената им среда, посетила Чили и Сейшелските острови. Трудно е да си представим, че всичко това се е случило във викториански времена, когато жената имала само домашни и семейни отговорности.
След завръщането си в Англия, Мариан Норт изложила редица свои рисунки в Лондон. Кралските ботанически градини на Кю приели предложението й да им предаде своите картини за показване. Това било голяма чест за нея, защото градините на Кю са един от най-големите центрове за ботанически изследвания в Британската империя и от 1840 г. имали статут на национални. За да постави картините било решено да се построи галерия, чието изграждане платила Мариан. Тя също така нарисувала фриз и декоративни панели около вратите.
Галерията на Мариан Норт е построена от архитект Джеймс Фъргюсън през 1882-1883 г. и съдържа 842 произведения. Всичките картини били завещани от художничката с условието да не променят мястото си в галерията. Между другото, днес тя е единствената постоянна лична изложба на жена художничка във Великобритания.
Мис Норт починала на 30 август 1890 г. в Аледли (Глоучестър), където и била погребана. След смъртта й, сестра й публикувала тритомно издание на мемоарите й, озаглавено „Спомени за щастливия живот – биография на Мариан Норт“. Книгата е изключително популярна и няколко години по-късно е преиздадена.
На името на мис Норт са кръстени няколко растения.
