През Средновековието и чак до края на ХІХ-ти век разводът бил почти невъзможен. Достатъчно е да си спомним „Ана Каренина“. Независимо от заплетените взаимотношения, героинята в романа просто няма как да излезе от тази сложна ситуация по начина, който днес се смята за нещо наистина приятно, но все пак напълно възможно, като се извършат няколко формални процедури – развод. Преди векове обаче се изисквало специално църковно разрешение – а и обществото като цяло гледало с лошо око на разведената жена, която се ползвала с крайно негативна репутация. Това било една от причините да се търсят легитимни начини за тази забрана.
Англичаните намерили изход в продажбата на съпругата. Мъжът, който искал да се отърве от втръсналата му жена, връзвал каишка около шията, ръката или кръста на съпругата си и организирал публичен търг по всички правила на аукционните продажби. Жената преминавала в собственост на онзи, който давал най-високата цена. Всяка процедура за покупо-продажбата имала установена и регламентирана форма – съпругът извеждал жена си на площата, вързана с каишката, карал я да се качи върху подиум, за да бъде добре огледана от евентуалните купувачи – след което започвало наддаването.
Вестниците от онова време подробно описвали такива събития. Една от най-ранните записани продажби датира от 1733 г. Според информацията, Самуел Уайтхаус продал съпругата си Мери Уайтхаус на Томас Грифитс за една лира. Мистър Грифитс бил длъжен „да купи и приеме жената с всичките нейни недостатъци“.
Друга жена била предложена на търг с начална цена едно пени (1 пени, мн. ч. „пенс“ = 1/12 от шилинга = 1/240 от лирата). Не е чудно, че самотните фермери без малко не стигнали до бой в желанието си да я купят „на промоция“. В крайна сметка съпругата била продадена 66 пъти по-скъпо – за 5 шилинга и 6 пенса.
Колкото и странно да звучи, най-често продажбата се извършвала по взаимно съгласие. В повечето случаи съпругата била купувана от собствения й любовник на символична цена. Случвало се след търга и тримата да се отбият в близката кръчма, за да полеят сделката. Най-голяма популярност на покупко-продажбите на жени се отбелязва в периода 1780-1850 г. До наши дни са достигнали най-малко 300 официални потвърждения за тази процедура.
А всичко започнало с това, че през 1753 г. бил приет Закон за брака. До този момент имало само църковни бракове, които не се регистрирали по гражданските закони. Жените били почти напълно подчинени на своите съпрузи. Разводът бил твърде сложен и скъп. След въвеждането на закона в сила именно продажбата на съпругите на площада се превърнал в най-сигурен начин двамата да се отърват един от друг. Властите не одобрявали тази практика, но просто си затварят очите за нея.
През 1830 г. се състоял още един любопитен акт на покупко-продажба. Съпругът започнал процедурата по търга – но я прекъснал, тъй като размислил и пожелал да се откаже. В отговор жена му отвързала своята престилка, зашлевила го с нея и извикала:
– Трябва да ме продадеш, аз искам да променя живота си!
Последното свидетелство за продажба на съпруга е през 1913 г. Жената дала показания пред съда в Лийдс, като твърдяла, че съпругът й я продал на свой колега за една лира.
